Звездата навърши 55

С първата й реклама – на сутиени – облепили цялото училище

Карали я да премахне прочутата си бенка, тя отказала

Синди Крауфорд беше звезда от модните подиуми и кориците на лъскавите списания в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, но и досега, повече от три десетилетия, продължава да бъде еталон за красота и пример за подражание на младото поколение модели.

На 20 февруари тя навърши 55 години и, въпреки че е запазила стройната си фигура, гладката кожа и разкошната си коса, смята, че е време да даде път на младите манекенки, а тя самата да се отдаде на бизнеса, семейството и приятелите си.

„През всичките тези години работих с най-добрите фотографи в света. Какво повече мога да си пожелая? Не трябва да доказвам нищо у себе си“, казва супермоделът в интервю за изданието Rhapsody. Въпреки това не е сигурна, че се оттегля завинаги. „Всяка година казвам на децата, че излизам в пенсия. Това вече стана шега в нашето семейство. И всяка година се появяват нови възможности, които предизвикват у мен възторг. Харесваше ми да бъда част от модната индустрия през последните 30 години – и ако се научих на нещо за тези години, то е, че никога не трябва да казваш „никога“, признава Крауфорд.

Дори след като престава да участва в модни дефилета, тя продължава да оказва влияние на фешън-индустрията. През юли 2015 г. започва собствено шоу за моделския бизнес, а през есента на същата година излиза автобиографията й, в която разказва как се е развивала кариерата й. Особено интересни са първите години, когато влиза в бизнеса. Тя и досега твърди, че за нея моделството не е хоби, а професия. Затова подхожда към него като към работа – сериозно.

Всъщност тя винаги е била трудолюбива и целеустремена. Може би защото произхожда от многодетно семейство и е родена в малко градче в Средния Запад на САЩ - Декалб в щата Илинойс, където хората изкарват прехраната си с много труд. Тя е второто дете в типично американско работническо семейство – три момичета и малък брат. Бащата работи като машинист, електротехник и стъклар, майката, забременяла на 16 години, е домакиня, а после медицинска сестра. Роднините живеят наблизо, децата играят до тъмно навън, а вратите не се заключват – такова е детството на бъдещата звезда. Освен училището, като всички други деца от околността тя има задължението да се труди и на полето през лятото. Събирали ги в 7 ч., въоръжени с крем против слънце, шапка и достатъчно храна за 10-часовия работен ден. Всеки имал участък от 200 реда царевица, които трябвало да обходи и обработи. За щастие отрядът на Синди се състоял само от момичета, затова се разхвърляли полуголи, спомня си тя, по потник и шорти, целите покрити в прахоляк. Това е изнурителен труд под знойното слънце, но от него можело да се спечелят 1000 долара – сума, достатъчна да си купиш всичко за следващата учебна година, рокля и много шампоан...

Провинциалното момиче се учи отлично и мечтае да стане ядрен физик или първата жена-президент. Такава е представата й за престижна професия. Но съдбата й е предначертала друго. След като завършва училище през 1984 г. с отличие, Синди печели пълна държавна стипендия и заминава да учи инженерна химия в Северозападния университет в Чикаго. 

Още в началните класове един от учителите я нарича „бъдещата Мис Америка“ и макар тогава да няма представа от подобна възможност, тя разбира, че един ден пътят ще я отведе далече от родното място. Като ученичка избират Синди да представя дрехите при откриването на нов местен магазин за облекла, което й харесва. Още повече е във възторг от факта, че на всички участнички в ревюто дават 20% отстъпка. Да се насочи към модния бизнес й помага и фактът, че няколко пъти я снимат във фотосесии за местния вестник, веднъж – изтегната по бански до басейн.

Понеже е малолетна, фотографът й казва да доведе някой от родителите си. Всъщност той е човекът, който я въвежда в моделския бизнес и я запознава с подходящи хора, помогнали за кариерата й. На първо време я канят за модел на коафьорско шоу в Чикаго, където й плащат 200 долара – добра сума за няколко часа в сравнение с 1000 долара за цяло лято на полето.

Първата професионално заснета реклама на Синди е на сутиени. Снимката е публикувана в „Чикаго трибюн“ и за броени часове цялото училище е облепено с нея. Вероятно някой е искал да злепостави начинаещата моделка, но нея не я интересува, защото е получила 150 долара. През лятото преди да постъпи в университета тя работи като модел в Европа, а през есента сяда на банките. Избира такива предмети, че да може сутрин да е на лекции, следобед да работи като модел, а вечерта да ходи пак на занятия или в библиотеката. Постепенно разбира, че няма да може да съчетава двете неща и след първия семестър напуска университета, макар да изпитва угризения, защото е положила много усилия да спечели стипендията. Успокоява се, че винаги може да се върне към учението, докато кариерата на модел няма да я чака.

Красивото момиче няма проблем с кастингите, но още първият агент, при когото отива заедно с родителите си, й поставя въпроса да премахне бенката над лявото ъгълче на устата си. Заради нея Синди има комплекси от дете – сестрите й казват, че ако е отдясно, е красиво, но отляво – ужас! В горните класове, минавайки покрай група по-големи момчета, едно от тях й подхвърля: „Ей, Крауфорд, имаш шоколад на лицето!“ Тя неведнъж говори с майка си да премахне бенката, но тя я успокоява с думите: „Ако искаш, можеш да я махнеш, но ти знаеш как изглежда тя. А как ще изглежда белегът, никой не знае“.

Синди решава, че няма да се раздели с бенката си. Нейни снимки попадат при агент на Stewart Talent Agency, станала по-късно агенция Elite Model Management в Чикаго. Многообещаващият чикагски фотограф Боб Фрейм й прави пробни снимки. Това са първите й наистина професионални фотоси, които й вдъхват надеждата, че може да стане модел. Никой повече не поставя въпроса за бенката.