Сирия - между авторитаризъм и фанатизъм

Общото между разните опозиционни сили е фанатичното им разбиране за исляма

Преди няколко дни президентът на Сирия Башар Асад беше преизбран за четвърти мандат с 95% от гласовете на избирателите. Активността е близо 80% и са участвали над 14 милиона сирийци. Така Асад ще е начело на Сирия още 7 години, а семейството му продължава да властва в Сирия вече почти 60 години.

Красноречив факт е, че Башар Асад избра да гласува в град Дума, точно там, където Западът го обвини, че е използвал химическо оръжие.

Външните министри на някои западни страни, също САЩ и Турция, обявиха още преди изборите, че не ги признават за свободни и честни, което беше напълно очаквано. Прави впечатление смекчаването на тона към официалната власт в Сирия - на предходните избори позициите, изказани от повечето страни, бяха далеч по-крайни, като най-често използваната дума беше нелегитимни.

Четейки за 95% гласове за един кандидат, човек асоциира изборите с думата фарс, забравяйки обаче, че не говорим за западна страна, нито за подобен тип управление, нито за сходни проблеми. Най-важното - опозицията в Сирия няма общо с опозицията в нито една част на Европа, нито в Америка. Вероятно някога, в началото на протестите през 2011 година, сред противниците на Асад е имало нормални и интелигентни хора, които са се надявали, че със свалянето му, за Сирия ще настъпят още по-добри времена. Вероятно. Но това, което светът видя като негова опозиция в следващите години, трудно би се вместило в човешките разбирания. Неизброими са групировките, които през годините воюваха срещу официалната власт, общото между тях е фанатичното им разбиране за исляма. Като започнем от Сирийската свободна армия (FSA), която освен с публичните екзекуции на техни врагове, придоби популярност с това, че техен член изяде сърцето на убит сирийски войник, минем през Ал Нусра и 1st Coastal Division, основана от терориста Абу Хамза, спрем се на салафитски образувания като Jaysh al-Islam, Suqour al-Sham Brigades, Sham Legion и Ajnad al-Sham, които пък обезглавиха сирийски генерал и набучила главата му на кол, и разбира се, стигнем до „Ислямска държава“. Това не са всички, само малка прашинка от джихадистите. Именно същите „опозиционери“ използваха думата фарс за вота, а голям протест срещу изборните резултати се състоя в провинция Идлиб, която е и последният бастион на джихадистите.

Като стана дума за Ал Нусра, Джейш ал Ислям и ИДИЛ, е редно да отбележим, че въпросните винаги са били финансирани и от Турция, на която една от основните цели години наред беше свалянето на Асад. Надали много хора въобще знаят, но още през 2015 година, Мехмед Аскар, боец от ИДИЛ, дава показания пред турски съд, че Турция отдавна има планове да снабдява с оръжия ИДИЛ, Ал Нусра и ССА, а още през 2011 сирийската армия осуетява подобен опит. Разбира се, след тези показания набързи се стигна до пълно медийно затъмнение над процеса. Преди години пък изтекоха и разговори между Давутоглу и директора на турското разузнаване, в които се коментираше, че случващото се в Сирия е голям шанс за Турция и техните планове и, че до момента MIT (турското разузнаване) е изпратило над 2000 камиона с оръжие към Сирия. Или да споменем сунитската ислямистка външна политика на Турция. Турция, която по всякакъв начин подкрепи радикалните джихадисти срещу Асад (само няколко ключови думи - Газиентеп, петрол, оръжие, Джан Дюндар и Ердем Гюл), и с идеята, че след падането му от власт се отварят отлични възможности за възстановяване на бившите османски владения, макар и в малко по-различен формат.

В Сирия, освен регионални играчи като Турция, действат „големите“ - Русия и САЩ. Сирийският президент получи сериозна подкрепа от Русия, която през 2015 г. изпрати бойна авиация, специални части и военна полиция. За което Асад вече се отплаща. Руснаците ще участват в обучението на служители на сирийския петролен сектор.

Районът, който е източно от Ефрат, е ключов - до Дейр Ез-Зор се намира най-голямото нефтено находище Ал-Омар, което в момента е под контрола на кюрдите, респективно САЩ, които се опитват да създадат местна администрация с ясната цел да осъществят пълен контрол върху находищата.

Макар режимът в Дамаск да контролира около две трети от територията на страната, неговата смяна към този момент е по-скоро утопична. И това не бива да учудва никого - военните експерти още през 2013 година прогнозираха, че има сериозна опасност джихадистките групировки да се възползват от ситуацията и да вземат властта, което би означавало напълно срината държава и бедствие за милионното население. Защото Сирия е единствената арабска страна, в която християнските празници са официални, единствената арабска страна, в която жените са равноправни на мъжете, единствената арабска страна, която се опита да защити светската си идентичност още през 2010 година, когато с директива забрани бурките и цялостните хиджаби в университетите, поради несъвместимостта им с ценностите на академичните традиции и за да защитят жените от радикалните обичаи. Това е Сирия на Асад.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи