На днешния ден православните християни отбелязват празника Сирни заговезни.

В различните краища е наричан с различни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и др., той се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (всяка година се отбелязва на различни дати, определени от Българската православна църква).

На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.

Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.

Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. 

След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.

Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". 

Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.