Почина Микис Теодоракис, един от най-ярките композитори на своето поколение

Танцът сиртаки и неговата мелодия, станала безсмъртна благодарение на филма на Михалис Какоянис „Зорба гърка“, и се възприемат от света като народни, и почти съществуващи от незапомнени времена мелодии заедно с легендите и митовете за Древна Гърция. Но всяка песен, която ние наричаме „народна“, си има своя автор. Авторът на тази мелодия е Микис Теодоракис, който почина преди дни в апартамента си в подножието на Акропола, четири години преди своята стогодишнина.

Микис Теодоракис е роден на остров Хиос през 1925 г. От детството си той композира музика и просто запомня първите мелодии, тъй като не може да свири на нито един инструмент. По време на Втората световна война Микис Теодоракис се бори срещу нацистите в редиците на младежките отряди на Съпротивата, но беше пленен и изтезаван. А след края на войната попадна в огъня на гражданската война. Теодоракис се бие на страната на комунистите в демократичната армия на Гърция срещу британците, които поддържат правителството. В концлагера на остров Макронисос той се разболява от туберкулоза. Затворниците го заравят в земята, като инсценират екзекуция и го погребват жив. Но той оцелява.

„Винаги съм живял с два звука - политически и музикален“, - каза Теодоракис в интервю за New York Times. През 1950 г. завършва Атинската консерватория в класа по композиция, а след това получава второ музикално образование в Париж, където негови учители са Оливие Месиан и Еужен Виго. Завръща се в Гърция със сериозен багаж от прелюдии, рапсодии, маршове, симфонии и балети, написани в Париж. Теодоракис организира оркестър в Атина и музикално дружество в Пирея и в същото време е избран в гръцкия парламент от Единната лява демократическа партия.

През 1964 г. излиза американският филм „Зорба Гъркът“, който разказва историята на пътуването на младия английски писател от гръцки произход Базил (Алън Бейтс) и по-възрастния му приятел Зорба (Антъни Куин) на остров Крит.

Композицията, написана от Микис Теодоракис за филма, изобщо не се основава на елементи от фолклора, а самият композитор композира музикалната тема, която с развитието на сюжета се появява с все по-ускорен темп, и въвлича слушателя в един танцов цикъл.

Що се отнася до танца сиртаки, той е измислен от актьора Антъни Куин направо на снимачната площадка в Крит. Първоначално хореографът Йоргос Провиас отговаря за последователността на движенията, които бяха поредица от плавни стъпки и скокове. Но малко преди да заснеме сцената, където Зорба учи Базил да танцува, Антъни Куин си чупи крака. Заснемането беше отложено и когато актьорът успя да се върне на снимачната площадка, той все още куцукаше. И тогава Куин измисля движението с „плъзгащо се дърпане на крака“, както той описва в своите мемоари. Когато режисьорът го попита какъв е този танц, Куин му отговаря, че това е народен танц, който му е показан от местен жител.

Филмът „Зорба Гъркът“ получи 3 Оскара, но нито един за музиката си.

Това не беше първата филмова работа на Микис Теодоракис. От края на 1950-те години той пише музика за английски трилъри, а през 1962 г. прави саундтрака към ”Федра“, който е заснет в Гърция от Жул Дасен. По същото време с "Eлектра" Теодоракис започва дългогодишно сътрудничество с Михалис Какоянис.

През 1969 г. Теодоракис най-накрая успя да разкаже призрачната история на антивоенния активист Григорис Ламбракис, който през 1963 г. става жертва на наемен убиец в Солун. Композиторът написва партитурата за филма „Z“, с участието на Жан-Луи Тринтинян и режисиран от Костас Гаврас.

Работата над този саундтрак се състоя по времето на „черните полковници“, когато самият Теодоракис беше арестуван, а изпълнението на неговите произведения бяха забранени в Гърция, а Ленард Бърнстейн, Артър Милър, Хари Белафонте и Дмитрий Шостакович напразно призоваха за освобождаването на композитора.

Във филма, наред с други произведения, прозвучава и фрагмент от „Трилогията Маутхаузен“, който Теодоракис написва по стиховете на Яковос Камбанелис в памет на затворниците от концлагера „Маутхаузен“.

През 1970 г. Микис Теодоракис е изпратен във Франция и 3 месеца по-късно вече дирижира Лондонския симфоничен оркестър. „Сякаш самият Зорба стоеше на пулта на диригента“, предвидимо пише Newsweek. В продължение на 4 години Теодоракис изнася концерти по целия свят, като събира средства в подкрепа на демократичните сили на Гърция. Сред политическите лидери, подкрепящи Теодоракис, бяха Салвадор Алиенде, Йосип Броз Тито, Гамал Абдел Насер, Улоф Палме, Франсоа Митеран и Ясер Арафат. Излишно е да казвам, че Теодоракис беше един от „най-добрите приятели на съветските хора“.

През 1967 г. става лауреат на наградата на Ленинския комсомол като автор на „песни за смелостта и свободата, призоваваща младежта да се бори срещу потисничеството, фашизма, за мир и за по-добро бъдеще“.

След падането на военната хунта Теодоракис се завръща в Гърция. Тълпи от хора го поздравяват по улиците, а по радиото постоянно се пускаше неговата музика. Композиторът поема длъжността диригент на оркестъра на гръцкото радио и телевизия и става народен представител. През 1983 г. към колекцията си от награди от комунистическите режими е добавена и Ленинската премия.

„Връзката ми с Русия като човек, като художник и революционер е много силна“, казва Теодоракис в интервю за „РИА Новости“ по време на честването на неговия 80-ти рожден ден. „Аз постоянно чувствам възхищение и съм благодарен на страната, която спаси света от нацизма. Русия спаси света. И тя го направи не само с цената на големите жертви, но и като водеше правилната политика на комунистите, които тогава бяха на власт. Затова станах комунист и привърженик на Съветите“.

Критиците отбелязват, че основните творби на Теодоракис се състоят на пръв поглед от доста прости елементи: вълнуващи мелодии, заразителен танцов ритъм, незаменими екзотични части изсвирени на бузуки - гръцки струнен инструмент. Но той използва тези елементи толкова гениално, че се превръща в един от най-ярките композитори на своето поколение.