През 1230 г., земите на мелнишкия владетел са присъединени към България

Мелник! Фантастичен град, който няма равен на себе си в света...

През 1205-1207 г. Родопите и Беломорска Тракия стават арена на един от гигантските военни сблъсъци на европейското Средновековие. В поредица от сражения българският цар Калоян разгромява цвета на френското и италианското рицарство, съставляващо гръбнака на основаната през 1204 г. на мястото на Византия Латинска империя. След като унищожава своите главни противници, великият пълководец внезапно умира при неясни обстоятелства в навечерието на щурма на големия град Солун през септември 1207 г. Властта в столицата Търновград е узурпирана от племенника му Борил, за когото остават съмненията, че има пръст в неговата смърт.

Един от воеводите на цар Калоян е друг негов племенник и се казва Алексий Слав. По време на българо-латинската война, той вероятно командва базираните в Родопите войски. Когато Борил се самопровъзгласява за цар, този потомък на първите Асеневци се чувства засегнат и застава открито срещу него. Френският хронист Анри дьо Валансиен разказва, че Алексий Слав е високопоставен български благородник, който воюва с братовчед си, защото онзи му взел земята с измама. От своя замък Цепина край днешния Пазарджик той често напада територията на цар Борил и му нанася вреди откъм хора, приятели и крепости.

Очевидно Алексий Слав не разполага с необходимите сили да го победи и да вземе властта в Търновград, което е крайната му цел. Затова през 1208 г. се отправя към лагера на западните рицари под крепостта Кричим. Там той сключва мир с латинския император Анри и се признава за негов васал. За благодарност французинът му дава за жена своята дъщеря и го издига в деспотски сан. Сватбата е отпразнувана тържествено в Константинопол през ноември същата година.

През следващите години деспот Алексий Слав разширява властта си над целите Родопи и прилежащите области. Именно тогава превзема мощната крепост Мелник и я превръща в своя столица. Вследствие на завоеванията българинът започва да се държи все по-назависимо и да се чувства на своята територия като самодържец. В някои случаи взема страната на латинците, а друг път сключва съюз с ромеите.

Във връзка с това византийският историк Георги Акрополит отбелязва: “Този Слав, като завладял силния и почти непревзимаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога - на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие”.

За да укрепи връзките с Теодор Комнин след смъртта на първата си съпруга се жени за дъщерята на Теодор Петралифа, шурей на епирския господар. За последен път Алексий Слав е споменат в документите през 1228 г. След голямата победа на цар Иван Асен II над армията на Теодор Комнин при Клокотница в 1230 г., земите на мелнишкия деспот са присъединени към България. Някои учени смятат, че тогава той се завръща в родния Търновград след дълголетния живот в странство. Ако един открит там златен пръстен с надпис е негов, то на старини някогашният военначалник на Калоян получава високата титла “царски столник”.

При управлението на деспот Алексий Слав Мелник се привръща в цветущ град. Още в последните години от царуването на Калоян в основната крепост е издигната и живописана църквата на манастира “Св. Харалампий и св. Архангели”, който има визуална връзка с епископската катедрала “Св. Никола”. Самата тя през 1208-1209 г. е изрисувана с великолепни стенописи, чиито ктитор е братът на Алексий Слав севаст Владимир. А между 1209 и 1211 г. деспотът осъществява в източния край на платото “Св. Никола” един от големите си строителни замисли - манастира “Св. Богородица Спилеотиса”. През 1220 г. той издава дарствена грамота, в която определя статута му като “деспотски и царски”, а прави редица дарения на села, ниви, икони и книги. Друг манастир, “Св. Богородица Пантанаса”, пък е построен в източния край на долния град. Предполага се, че тогава са положени основите и на Роженската обител.

Градът просперира, когато внезапно го сполита бедствие. В 1211 г. страшно земетресение разрушава част от крепостните стени и пропуква зидовете на красивите църкви. Отстранявайки щетите от природното бедствие, деспот Алексий Слав променя много в градоустройството на Мелник. Археологическите проучвания свидетелстват, че неговите майстори реконструират изцяло непристъпния замък, изграден още през ХII в. в най-високата точка на хълма. Възстановени са и частично падналите стенописи на храма “Св. Никола”. Сградата е преправена спрямо съвременните изисквания, а от югозапад е издигната висока кула-камбанария. Алексий Слав благоустроява и появилите се квартали в подножието на основната крепост. Той съзижда там неголеми църкви, където местното население отдава почит на Христовата вяра.

Апотеоз на нарасналата мощ на българския деспот е един наскоро открит документ от архива на атонския манастир Ватопед. Това е завещанието на първия игумен на манастира “Св. Богородица Спилеотиса” Павел Клавдиополит. Но там той е назован твърде необичайно като митрополит на Мелник. До този момент се смяташе, че градът е издигнат от епископия в митрополия едва в края на ХIII в. Явно той получава високия статут още по времето на деспот Алексий Слав и под влияние на неговите политически успехи. Този важен акт добавя нови щрихи към портрета на бележития владетел на Мелник, будил възхищение и респект у съвременниците.

Той оставя след себе си един великолепен и здраво укрепен градски център. След 1246 г. твърдината се връща под властта на византийците. Нов разцвет преживява тя при управлението на император Андроник II Палеолог (1282-1328). Тогава са изписани с чудесни стенописи храмът “Св. Троица” и построената от Алексий Слав църква на манастира “Св. Богородица Пантанаса”. Градът се разширява, но запазва очертаната още от българския деспот градоустройствена схема. През втората половина на ХIV в. той е последователно под скиптъра на няколко сръбски господари - цар Стефан Душан, сина му Стефан Урош V, протосеваст Хрельо, деспот Йоан Углеша и деспот Константин Драгаш. На платото са издигнати църквите “Св. Богородица Живоносен извор” и “Св. Безсребърници”, които археолозите още търсят. В кварталите се появяват множество малки храмове и семейни параклиси. Мелник запазва красивия си облик и след идването на турците. Редица чужди пътешественици са впечатлени от уникалната възрожденска архитектура и многобройните действащи християнски църкви. Високо над тях обаче продължават да стърчат като безмълвен страж руините на замъка на деспот Алексий Слав, най-легендарния владетел на средновековния Мелник.

Днес Мелник е най-малкият жив град в България с около 250 жители. Той е национален археологически, исторически, архитектурен и етнографски резерват. Идеята е да се превърне в център на културно-историческия туризъм. В тази насока наскоро бе реализиран проект по линия на европейските програми. И дано в близко бъдеще градът добие този вид, заставил през 1908 г. французина Мишел Пелар да възкликне: “Мелник! Фантастичен град, който няма равен на себе си в света...”