Скандали за размера на работната заплата

Има различни варианти за определяне на минималната заплата. Според това кой вариант бъде избран от парламента, минималното възнаграждение за 2023 г. може да бъде от 765 лв. до 846 лв.

Служебното правителство предлага 770 лв., синдикатите искат 850 лв.

Парламентът трябва да определи конкретната формула за изчисляване

Има различни варианта за класа за стаж

Сблъсък за размера на минималната заплата предстои в парламента. В традиционната битка между работодатели и синдикати за размера на минималната заплата изненадващо се намеси и служебното правителство, което се опитва да влезе в ролята на рефер, но може да повиши още повече напрежението.

В парламента преди броени дни мина на първо четене предложението на БСП минималната заплата да бъде 50 на сто от средната за страната за предходните 12 месеца. Изненадващо от служебното правителство късно в петък пуснаха за обществено обсъждане проект на решение на Министерски съвет, според което минималната заплата от 1 януари 2023 г. трябва да стане 770 лв. Минималната заплата за едни час работа да бъде 4,66 лв., предлага още служебното правителство. Това означава надница от 37,28 лв. за пълен 8-часов работен ден.

Служебното правителство на няколко пъти беше критикувано от депутати, че не внесе проект на бюджет за 2023 г., а само предложение за удължаване на бюджета за 2022 г. В отговор на тези критики от служебното правителство обясниха, че не може да провеждат конкретни политики, защото това е работа на редовно правителство с парламентарно мнозинство, а не на служебен кабинет. По отношение на минималната заплата обаче, се оказва, че служебното правителство предлага своя политика, вместо просто да изчака какво ще бъде решението на парламента.

Сблъсъкът за размера на минималната заплата тепърва предстои. От синдикатите заявиха, че настояват от 1 януари 2023 г. минималната заплата да стане 850 лв., за да покрие рекордната инфлация през последните месеци. Според работодателите обаче това е необосновано, фирмите ще бъдат принудени да излязат в сивия сектор и да наемат хора, за които не плащат данъци и осигуровки, или пък ще трябва да уволняват персонал.

Според гласуваните на първо четене в парламента промени в Кодекса на труда минималната заплата трябва да бъде определяна до 31 октомври на предходната година и бъде 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. За 2023 г. обаче този текст е неприложим, защото 31 октомври отдавна мина. Освен това от Националния статистически институт през ноември публикуват данните за средната заплата в страната до септември.

Затова между първо и второ четене на промените в Кодекса на труда депутатите трябва да решат кой период да бъде използван за база при определяне на минималната заплата. И ако не бъде намерен консенсус между различните партии, може да остане и досегашната практика минималната заплата да бъде определяна с решение на Министерски съвет.

Възможностите за определяне на минималната заплата като 50 на сто от средната са няколко. Първият вариант е да бъде използвана средната заплата за годината преди текущата. Именно такова предложение са направили депутати от ГЕРБ-СДС между първо и второ четене на текстовете. Тяхното предложение е брутната минимална заплата за следващата година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от брутната средна заплата за предходната година. Това би означавало минималната заплата за 2023 г. да бъде 50 на сто от средната за 2021 г.

Но има и други възможни варианти. За определяне на минималната заплата за 2023 г. може да бъде използвана средната заплата за 12-те месеца от октомври 2021 г. до септември 2022 г., средната заплата за първата половина на 2022 г. или за периода от януари до септември 2022 г. Като при всеки от тези варианти хората ще взимат различни суми.

Средната заплата за 2021 г. е около 1530 лв. Ако тя бъде използвана за определяне на минималната заплата за 2023 г., минималното възнаграждения за следващата година трябва да бъде 765 лв. Ако депутатите решат за определяне на минималната заплата да бъде използвана средната за 12-те месеца от октомври 2021 г. до септември 2022 г., то минималното месечно възнаграждение трябва да бъде 836 лв. Ако бъде използван периодът от януари до юни, то минималната заплата за 2023 г. трябва да стане 834 лв. А при използване на периода от януари до септември - минималната заплата за 2023 г. трябва да бъде 846 лв.

Част от доводите на работодателите срещу предложението на БСП за определяне на минималната заплата, е че в размера на средната заплата влизат и добавките за стаж, докато минималната заплата се определя без тези добавки, които се прибавят след това. Затова между първо и второ четене на промените в Кодекса на труда депутати са внесли предложение брутната минимална заплата да бъде в размер на 50 на сто от брутната средна заплата. Това означава в размера на минималната заплата да влязат и добавките за стаж.

В Германия е 1744 евро

Ние взимаме най-малко сред страните от ЕС

В Сърбия дават 401,97 евро

 

Минималната заплата в Турция е най-близо да нашата, но също е по-висока.

Минималната заплата в България е най-ниската сред страните от ЕС, които определят минимално възнаграждение, показват данните на европейската статистическо служба Евростат. В момента минималната заплата в България е 710 лв., което прави 363,02 евро.

Най-близо до нас е Латвия с минимално възнаграждение от 500 евро. Топ три на страните от ЕС с най-ниски минимални заплати се допълва от Унгария с 503,73 евро. Румъния е чак на четвърто място с 515,53 евро.

Дори минималната заплата в България да бъде увеличена на 850 лв. за следващта година, колкото искат синдикатите, тя пак ще остане най-ниската в ЕС, защото това представляват 435 евро. Освен това от 1 януари 2023 г. вероятно и в други страни от ЕС минималната заплата ще нарасне.

От страните, за които от Евростат са публикували данни, само минималната заплата в Албания е по-ниска отколкото при нас - 268,61 евро. Дори в Сърбия и Черна гора минималното възнаграждение е по-високо - съответно 401,97 евро и 532,54 евро. Най-близо до нас е Турция, където минималната заплата е 373,57 евро, но отново е по-висока отколкото у нас.

Сред страните от ЕС най-висока е минималната заплата в Люксембург - 2313,38 евро. Топ пет на страните с най-високи минимални заплати се допълва от Белгия (1 842,28 евро), Ирландия (1774,50 евро), Нидерландия (1756,20 евро) и Германия (1744 евро).

В ЕС неотдавна беше приета нова директива за адекватните възнаграждения. Тя не въвежда изискване точно как да бъде определяна минималната заплата, но препоръчва на страните членки да въведат механизъм за определяне на адекватно минимално възнаграждение. В директивата на ЕС като възможни варианти, които да използват страните членки, са посочени две възможности - минималната заплата да бъде 50 на сто от средната за страната или 60 на сто от медианната заплата.

Медианната заплата се получава като всички хора, работещи на заплата в страната, бъдат подредени в редица по размер на възнаграждението и се вземе заплатата на този, който стои точно по средата. Медианнната заплата не се влияе от малкото на брой хора, които взимат изключително високи заплати, като шефове на банки и международни компании. Докато средната заплата отразява и тези възнаграждения. При увеличение на най-високите заплати в страната нараства и средната заплата.

Европейската комисия не посочва точно кой период е най-добре да бъде използван за база при определяне на минималната заплата - дали средната заплата за две години назад или за последните 12 месеца, за които има налични данни в статистическите служби на съответните страни. Освен това всяка страна членка може да избере и друг подход за определяне на минималната заплата, като например да покрива определени потребности на хората.

Средното увеличение на възнагражденията е с над 240 лв.

Заплатите в София с 350 лв. ръст за година

Във Враца процентът е най-голям

Във всички области на страната заплатите са нараснали спрямо миналата година.

Заплатите нарастват във всички области на страната. Средната заплата в столицата за месец септември е 2423 лв., показват данните на НСИ. Това е с 350 лв. (+16,9%) повече от същия месец на миналата година.

Увеличението на средното възнаграждение в страната в рамките на година е с 244 лв. Но има големи разлики в повишението на заплатите в различните области. Данните на НСИ показват, че в четири области на страната ръстът на заплатите за година е с повече от 200 лв.

На първо място по увеличение на възнагражденията е столицата. Това е обяснимо, тъй като София е с най-малка безработица. В столицата са позиционирани и повечето IT компании. Те се развиват много добре и вдигат възнагражденията на служителите си. В София е и по-голямата част от администрацията. Във всички останали области ръстът на заплатите е значително по-малък.

На второ място след столицата по увеличение на заплатите е област Враца. Ръстът на възнагражденията в областта е с 282 лв., или с близо 20 на сто за година. Именно във Враца е най-голямото увеличение на заплатите като процент. Вероятно сред причините за това е, че в в облостта се намира АЕЦ “Козлодуй” и при рекордно високите цени на тока сигурно са повишили и заплатите на работниците в атомната ни електроцентрала. Въпреки големия ръст, заплатите в област Враца остават значително по-ниски от тези в София - средно 1698 лв.

Третата позиция в класацията по ръст на заплатите е за София-област, където повишението на възнагражденията е с 258 лв. (+18,4%) до 1658 лв. Област Стара Загора е на четвърто място със 241 лв. ръст на заплатите (+17%) до средно ниво от 1655 лв.

Следват няколко области, в които повишението на заплатите за година е със съвсем малко под 200 лв. Това са Видин (+199 лв., +19%), Бургас (+198 лв., +16,3%), Габрово (+198 лв., +15,3%), Велико Търново (+197 лв., +16,7%), Шумен (+196 лв., +15,7%) и Сливен (+195 лв., +17,2%). С над 190 лв. е увеличението на заплатите и в Благоевград и Пазарджик.

Голямото увеличение на заплатите в страната се дължи на няколко фактора. От една страна с постепенното излизане на страната от кризата, породена от мерките срещу Covid-19, секторите, в които търсят хора се увеличиха, и заплатите започнаха да растат. Освен това заради високата инфлация работодателите са принудени да повишават възнагражденията, за да задържат служителите си.

Навсякъде дават над 1100 лв. на месец

Най-малко взимат в Кюстендил

Средните заплати във всички области на страната вече са над 1100 лв., показват данните на Националния статистически институт. Най-ниски са възнагражденията в област Кюстендил - 1195 лв. А след това е Благоевград с 1208 лв. на месец.

Ниските средни заплати в тези области е сред мотивите на работодателите минималната заплата да не бъде увеличавана на 850 лв. Ако минималната заплата стане 850 лв., ще бъде много близка до средните възнаграждения в Кюстендил и Благоевград и няма да има съществена разлика между заплатите на най-ниско квалифицираните хора и тези с повече опит и знания.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения