Най-спорната книга у нас и една от най-дискутираните по света

Възможно ли е народната памет да е съхранила спомени от праисторията на човечеството?

"Веда Словена" е най-спорната книга у нас и една от най-дискутираните по света. Дебатите около нея започват преди столетие и половина, още не са приключили. Ако фолклорният сборник е автентичен, променя представите за зората на европейската цивилизация. Неговите отрицатели обаче твърдят, че е мистификация.

Стефан Веркович е виновникът за интернационалната разправия. Роден през 1821 г. в Босна, той е францискански възпитаник. Малко теолог, малко философ и голям апологет на илиризма. Движението проповядва обединение на южните славяни, които били потомци на трако-илирийските племена на Балканите.

В тази връзка Веркович става мисионер на сръбската националистическа пропаганда. Обикаля Далмация, Черна гора, Албания и България, за да намери корените на славянската древност. Събира етнографски материали, средновековни ръкописи и изображения, антични монети. Записва предания, приказки и песни.

През 1860 г. Стефан Веркович издава в Белград "Народне песме македонски бугара". През 1867 г. печати в Москва "Древняя болгарская песня об Орфее". Тя е представена на Първата всеруска етнографска изложба и пали първите възторзи и съмнения.

Емил Бюрнуф, френски елинист и санскритолог, с две писма уверява Веркович в значението на новооткритото произведение на народния гений. Заедно с това обаче по негова препоръка е извършена и проверка. Археологът Албер Дюмон се среща в Белград с д-р Янко Шафарик. Той му показва не една а тридесет и четири ведически песни. Изпратил ги е Стефан Веркович и Дюмон се убеждава в тяхната достоверност.

По това време Веркович вече работи с екип от сътрудници, които издирват и записват праисторически фолклор. Най-усърден събирач е учителят Иван Гологанов. Него Веркович наема "на щат" с годишна плата 2000 гроша. Натрупан е огромен материал, който със съдействието на Шафарик вижда бял свят през 1874 г.

Първият том на "Веда Словена"

Тогава Държавната печатница в Белград пуска обемист том под наслов: "Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан И. Веркович. Книга І". Заглавието е повторено на френски за любознателните по широкия свят. Песните също са преведени на този език.

Втората книга е с русофилски оттенък, защото е финансирана от панславянското братство в Петербург. Появява се там през 1881 г.: "Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при македонско-родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга".

Възможно ли е народната памет да е съхранила спомени от праисторията на човечеството?

Мнозина приемат, че е възможно. Освен Бюрнуф, Дюмон и Шафарик тази теза защитава френският славист Огюст Дозон. Привърженици са още полските учени Александър Ходзко и Бронислав Габовски, чешкият Леополд Гайтлер, украинският Омелян Патрицки, руските Измаил Срезневски, Всеволод Милер и Владимир Качановски.

Колоната на отрицателите води Луи Леже. След него се нареждат Йозеф Иречек, синът му Константин Иречек, Ватрослав Ягич, Пьотр Лавров, Гане Тодоровски. "Господин Веркович – пише Леже – е търговец на старини. Това е търговия, където стоката умишлено се остаринява. От друга страна, господин Веркович е пълен невежа. Изглежда, че той едновременно е измамен и измамник."

Тоест, песните са изфабрикувани за пари от Иван Гологанов. Самият Стефан Веркович също е мошеник, защото е знаел за мистификацията. Зад това обвинение застават и другите неверници. Ягич нарича езическите балади "атентат срещу славянската народна поезия". Константин Иречек ги определя като "смешен фалшификат".

У нас срещу "Веда Словена" са научните светила Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков. От висотата на Парнас ги подкрепят Иван Вазов и Пенчо Славейков. Автентичният текст отстояват Кузман Шапкарев, Димитър Маринов, Моско Москов, Цани Гинчев. Те пледират, че ако Гологанов е автор на тази поетическа грамада, трябва да бъде обявен за втори Омир!

В наше време Иван Богданов, Михаил Неделчев, Кръстьо Куюмджиев и Пламен Бочков се намесиха в полемиката на страната на достоверното. Най-страстният защитник на "ведите" обаче беше Тодор Ризников.

Той обиколи Родопите, за да провери чисти ли са изворите на фолклорния материал. Публикува серия статии с цел да докаже, че Гологанов и Веркович не са измамници. През 1982 г. Ризников направи официално изявление по радиото, в което обясни върху какво е построен легендарният епос:

Става въпрос за това – според Веркович народите са били изтеглени дълбоко, дълбоко в дълбините на Азия. Скрили са се зад планините на Хималаите, гонени от предвечния студ, тоест от настъпването на последния лед. След оттеглянето на ледниковия период с първия злак тръгват стадата, след стадата тръгват тези първични племена и така се връщат отново на Балканите. И това връщане на Балканите от Крайна земя на бял Дунав всъщност е основна тема на "Веда Словена." Искам да подчертая, че един от древните царе, който е водил нашите прадеди от Крайна земя на бял Дунав, е най-великият от поетите Орфей. Той, Орфей, заедно със Сада краля, заедно с Има краля са централните герои на океаноподобната епопея за преселението от Крайна земя на бял Дунав.

Тодор Ризников остана неразбран от широките народни маси. Никой не повярва във второто преселение на славянството. Ризников продължи да пише по въпроса, докато го връхлетя безумието. Изследователят на конфликтния двутомник полудя. Неговата драма доказа, че скандалните книги поразяват човешката душевност.

Ризников се оттегли в мадарските пещери. Облече се в кожи, пусна брада, сложи шлем с рога. Два скиптъра хвана в ръце. Заживя като жрец на Орфей. Самовили, юди и хали го навестяваха нощем. От време на време от отвъдното се появяваше и самият Орфей.

Гостът декларираше, че "Веда Словена" не е измишльотина. Той е в "Древняя болгарская песня об Орфее". Ризников знаеше текста наизуст и вдъхновено го рецитираше. Нямаше кой да го чуе от единородците. Само чуждестранни туристи ръкопляскаха на словото му.

Тодор Ризников се пресели в небесното Орфеево царство на 3 февруари 1992 г. При неизяснени обстоятелства. Така, както още не е ясно истина или лъжа е "Веда Словена".