Скандалният Марио Мариани

Илюстрация на Ренцо Вентура към цензурирания разказ “Мария Вералди”.

Майстор на еротиката, преследван по света и у нас

“Искате тази книга да бъде порнографска? Отлично. Да живее порнографията!”

Малцина знаят днес кой е Марио Мариани. Някога той е скандално популярен. Майстор на еротиката, преследван по света и у нас.

Мариани е роден през 1883 г. в патриархално италианско семейство. Орисан е обаче да бъде отрицател на лъжовната идилия между съпруг и съпруга. Свободомислещ, който отрича фалшивите постулати. Поет, белетрист и журналист, той оставя провокативно литературно наследство. Най-шокиращото заглавие е “Девойките” - сборник разкази, появил се в Милано през 1919 г.

Книгата е обявена за “порнографска”. Заведено е дело срещу автора, художника Ренцо Вентура и издателя Ичилио Бианки.

Именити писатели, сред които Габриеле д'Анунцио, са призовани като вещи лица. Да констатират порнография или изкуство е изправеният пред Темида текст. Въпреки, че защитават “Девойките”, подсъдимите получават 15 дни затвор плюс 100 лири глоба. Тримата обжалват в Апелативния съд.

Самата книга се отървава сравнително леко. Зачеркнати са само няколко пасажа в разказа “Мария Вералди”. Марио Мариани преиздава сборника и в знак на протест маха целия разказ. В предговора изповядва своята философия като последовател на Фридрих Ницше:

“Аз съм неморалист по философско убеждение. Държа обичая, закона, еснафския морал за дълбоко неморални - просто отвратителни - по мярката на този морал имам правото да бъда аморален. Съдя винаги с главата надолу: жената в името на брака - той за мен е дългосрочен договор за проституиране - използва съпруга и му остава вярна само от страх да не изгуби насъщния хляб. Тя е лицемерка и проститутка. Нашето общество я нарича честна жена. За мене онази, която обществото нарича проститутка, е мост между вчерашната робиня и утрешната свободна жена.”

“Искате тази книга да бъде порнографска? Отлично. Да живее порнографията!”, възкликва авторът.

По това време в Милано следва инженерство и музика Боян Дановски. Свидетел на скандала, бъдещият театрал превежда “Девойките” за българския читател. Под заглавие “Веднъж само в живота и никога вече” разказите излизат през 1921 г. В библиотека “Разкошни издания” на издателство “Цвят”. Елегантният печат е на кооперация “Едисон” и Иван Г. Игнатов.

В предговор към превода Дановски обяснява репресията: “Моралистите се чувстваха обидени, защото в обвинената книга грехът беше описан просто, непринудено, защото любовта беше гола и усмихната. Защото моралистите са навикнали да търсят любовта зад тежките лицемерни завеси. Това беше любовта на слънце. И трябваше да се осъди.”

Моралистите са равномерно разпределени навсякъде под слънцето. Нашите са като италианските си колеги. Открай време най-много ги има в Министерството на просветата. Което е призвано да пази младежта от ябълката на порока. Целият тираж на “Веднъж само в живота” е конфискуван. Със заповед на просветния министър Стоян Омарчевски.

Земеделецът Омарчевски дори се престарава. Инкриминиран е и каталогът на издателство “Цвят” заради пикантните илюстрации на Ренцо Вентура!

Академично рамо на домашните пуритани дава Стефан Младенов. Излиза с името си и докторската титла в списание “Листопад”. Младенов съпоставя творенията на Мариани с тези на Флобер и Мопасан. Над класиците да залягат подрастващите, да не се захласват по съмнителни четива:

“Трябва значи да се обясни на младите люде от двата пола, какви са недостатъците на тая прехвалена “литература”, трябва да се сравнят произведенията на тая литература с общопризнати и велики художествени творения от всемирната литература, та да схванат наклонните към увлечение юноши, че не е разумно да си губят времето за четене на тая “модерна” литература, чието художествено и нравствено въздействие не само е равно на нула, но е дори и отрицателно.”

Стефан Младенов коментира цензурираната “Мария Вералди”. “Като няма възможност да прочете тази прочута “новела”, човек не може да каже дали всъщност италианските съдии не са имали право”, съмнява се той. Днес разказът е достъпен, анализира го Дария Карапеткова. “Трудно би било да се узнае - отбелязва тя - кои точно са инкриминираните редове от текста, който разказва за тайната дългогодишна любов между ученичка и нейния малко по-голям наставник.”

В монографията “Ботуша в българската литературна мода” Дария дава някои предположения:

“Наслаждавах се да наблюдавам нейната наслада и я целувах, целувах двете є усти и по-продължително целувах по-пламтящата, часове наред до забрава, докато тя не прималееше от задоволство.” “Идиоти! Всичко, което харесвам у жената, е мое, и всичко в тялото ми, което тя харесва, трябва да е нейно.” “Разучавахме най-странните и най-безжалостните сладострастия; овладявахме съвършено всички тайни на перверзията.”

Тази девойка от “Девойките” е на единадесет години. Крехката възраст прелъстява някои изследователи да я обявят за първата Лолита в литературата. Далеч преди онази на Владимир Набоков, която е на дванадесет.

“Порнография или изкуство” пита без въпросителна вестник “Напред”. На 2 август 1921 г. в анонимна статия, зад която най-вероятно стои редакторът Стоян Михайловски. “Не се знае - чуди се авторът - с какъв критерий са си послужили ония, що са намерили в разказите на Мариани порнография. Не може да се прецени дори - дали са били прави или не, защото книгата липсва вече от пазара и ония, що биха полюбопитствали да разберат порнографска ли е или не - могат да я прочетат.”

Могат само в Народната библиотека. Миналата година е приет нов закон за задължителния депозит, дело на директора Стилиян Чилингиров. Според него за първи път обект на регистрация стават цензурираните и конфискуваните издания. Освен това задължителните екземпляри се увеличават от четири на десет.

Историята мълчи колко бройки от “Веднъж само” влизат в библиотеката. Една със сигурност трепетно е поръчвана, прелиствана и осакатявана. Днес значителна част от книгата липсва, страниците са откъснати за “домашно ползване”. След Девети септември 1944 г. екземплярът е прибран в така наречения Специален фонд. Цензурата го спасява от по-нататъшни посегателства.

Дария Карапеткова сочи, че няма второ издание на “Веднъж само в живота и никога вече”. Според библиографическия бюлетин на Народната библиотека има. Депозирано през 1923 г. като превод на тайнствения Т-те Б-со. Издател е Г. Пантев, печатницата е “Политика”. Тази полукриминална еротика не е късана, направо е открадната.

Каква е съдбата на Марио Мариани? По него са лепени етикетите на анархист, комунист, антифашист. Преследван във фашистка Италия, заминава за Франция. Изгонен и оттам, се прехвърля в Белгия. През 1929 г. емигрира в Бразилия. Умира на 14 ноември 1951 година.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи