Милиционерски вестник нападна Екатерина Каравелова

По онова време Веселин Йосифов държеше ножа и режеше хляба на българската журналистика

Екатерина Каравелова е забележителна българка. Минала през всички превратности в новата ни история, тя оставя неизлечима диря. Когато склапя очи, дори Георги Димитров прави поклон. С негово разрешение е погребана зад църквата “Св. Седмочисленици”. До своя съпруг Петко Каравелов.

И ето, че тази достойна жена беше поругана. През 1985 г. я нападна милиционерският вестник “Антени”. На 23 януари главният редактор Веселин Йосифов излезе на първа страница със заповедническото заглавие “Престанете!” Под него имаше текст с гора от удивителни. Всяко второ изречение завършваше с този препинателен знак.

Йосифов по ювеналовски бичуваше сборника “Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии”. Представени от Фани Дренкова под редакцията на проф. Филип Панайотов и Ангелина Пенева. Книгата се появи есента на предишната година. Заради очаквания интерес, издателство “Наука и изкуство” я тиражира в 24 552 екземпляра.

Веселин Йосифов декларира, че изхожда от “класово-партийния подход към миналото ни” и отстоява “класово-партийния критерии за оценка на това минало”. Тъй като няма пролетарска закваска, с Екатерина Каравелова трябвало да се внимава. Нейните изказвания за Ботев, Стамболов, Яворов били зловредни. “С нищо не е пощаден и Захари Стоянов!”, удря поредната удивителна той.

“Дори в илюстрациите личи този класово враждебен подход”, взира се в архивните фотографии ортодоксалният марксист. “Позволявам си да запитам моите приятели Елена Стателова и Ефрем Каранфилов, които са рецензенти на този сборник, защо така?” Тук няма как, заради граматическата норма авторът слага въпросителна.

Рецензентите запазиха космическо мълчание. На Веселин Йосифов отговори с “Отворено писмо” Филип Панайотов: “Когато в последния брой на “Антени” (от 23 януари) прочетох повелителното заглавие “Престанете!”, помислих, че става въпрос за надпреварата във въоръжаването или за новото разполагане на ракетите “Круз” в Западна Европа. Щом зачетох обаче, разбрах, че Вашият гняв е насочен срещу книгата “Като антична трагедия”, на която съм един от редакторите и автор на предговора.”

“Няма да престанем - опълчи се на догматиката професорът. - Не бива да преставаме да издирваме неизровените още богатства от нашата политическа и културна история, които все по-пълно и все по-цялостно ще разкриват удивителни образци на героизъм, себеотрицание, непреклонно родолюбие, истински интернационализъм, демократизъм и хуманизъм. Това е наш дълг не само към нашите предходници, но и пред идващите поколения.”

Панайотов прати писмото в “Антени”. “Надявам се - отбеляза той, - че като председател на нашия журналистически съюз Вие ще дадете пример на толерантност към различните мнения и ще уважите законното право на отговор, като публикувате този текст без промени в един от най-близките броеве.”
Има да чака! Слагам и аз една от Йосифовите удивителни.

По онова време Веселин Йосифов държеше ножа и режеше хляба на българската журналистика. Председател на СБЖ, член на ЦК на БКП, народен представител. И най-същественото - съветник на Тодор Живков. Всъщност придворен шут, който веселеше Първия. Според легендата Живков му се обаждал сутрин по телефона да му разкаже виц. След което в добро настроение тръгвал да управлява държавата.

През 1971 г. Веселин Йосифов пое главното редакторство на “Антени”. Издание на МВР за идеологическа пропаганда. Всички в ръководството на вестника бяха с пагони, а главният криеше най-високия чин под цивилното сако.

Филип Панайотов обаче се оказа костелив орех за служителя на обществения ред и музите. Професор по история на българската журналистика в университета, той беше и главен редактор на седмичника за книгата “АБВ”. Неговото търпение се изчерпа и на 5 февруари 1985 г. даде гласност на писмото в своя вестник. Там четем:

“Ако не намирате за нужно да уважавате Екатерина Каравелова, уважавайте поне съвременните български читатели. Докога ще ги смятаме за сукалчета, на които се полага само сдъвкана храна, кашица от подбрани исторически факти, пюренце от банални истини? Те са образовани, висококултурни, достатъчно добре подготвени, достатъчно добре осведомени, за да се ориентират правилно и в по-сложни житейски съдби, и в по-субективни спомени и публикации.”

Този тон озлоби Веселин Йосифов. Викаха му Весо Кучето, защото като надуши следа я следва, докато не хване и умъртви плячката. Главният на “Антени” нае Катя Цонкова, която беше писала за Екатерина Каравелова. Винаги с дълбоко преклонение в периодичния печат. “Родолюбивата Екатерина Каравелова” е заглавието на нейна статия от 1975 г. в “Отечествен фронт”. Сега обаче директивата е да бъде оплюта. На 20 март милиционерският вестник пусна откровена лъжа:

“По повод на издадената неотдавна от изд. “Наука и изкуство” книга “Като антична трагедия” в редакцията на в. “Антени” се получи обширно изложение от Катя ЦОНКОВА, изучавала и работила с архива на Екатерина Каравелова и авторка на редица публикации за нея.”

Тоест, текстът не е поръчков, а лична инициатива. Цели три страници отдели Йосифов на световно неизвестната Цонкова. Каравелова я знаят и в Америка, където е ходила да популяризира България. “Не “антична трагедия”, а съвременна фалшификация!”, гласи заглавието, за което е прахосана скъпа хартия. Историята мълчи удивителната на Цонкова ли е, или е закована от Йосифов.

Мисията на писанието беше да изкара Екатерина Каравелова царедворка с профашистки уклон. Елемент от така наречения “монархо-фашизъм”, какъвто не съществува. Доказателствен материал са цитати от нейната кореспонденция с цар Фердинанд и Борис III. Главно честитки за празници и събития. Но понеже в тях няма фашизъм, Цонкова наблегна на датировката. Например: “Обърнете внимание на датата 16. VI. 39 г. - фашизмът шества по света, навечерието е на II световна война! Но нито дума за това!”

Каравелова е посещавала често двореца, негодува Цонкова. Тя посреща враждебно Октомврийската революция, вади наяве изследователката. Каравелова споменава в бележника си белогвардейската икона Врангел. Получава висока пенсия, с която си купува фусти и ходи на опера. Но върхът на деградацията е, че танцува танго. “Специална експертиза по-късно установи, че думата е “Танчо”, а не “Танго”, уточни Филип Панайотов.

“Нали съм преподавател по история на българската журналистика - написа професорът, - когато прочетох публикацията на К. Ц. в “Антени”, машинално вдигнах очи към календара. Оказа се, че сме в 1985 г. А кой знае защо имах чувството, че сме в годините, когато Бай Ганьо прави журналистика, или в началото на века, когато се развихря булевардният печат, или в оня период, когато господстваха нрави, завинаги осъдени и отхвърлени от Априлския пленум през 1956 г.”

Тъкмо бащата на априлската линия Тодор Живков сложи точка на скандала. В античната трагедия, когато сценичното действие много се обърка, боговете слизат от небето да помагат на простосмъртните. Решават конфликтите с извънземен замах. “Като антична трагедия” завърши по същия начин. Следвайки класическата схема, Живков нареди без повече полемики да се спусне завесата. Защото спектакълът не беше от ония комедии, с които го веселеше Веселин Йосифов.