Когато и публично стана ясно, че доскорошният премиер и лидер на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев и някогашният бунтовнически комендант и председател на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети са се договорили да продължат с коалицията помежду си от предишния мандат, един от най-близките хора на Ахмети - Артан Груби написа в социалните мрежи: „Трима министри на външните работи от района са албанци. ИСТОРИЯ!“. Груби, който водеше преговорите за коалицията от името на ДСИ и, който в новото правителство на Зоран Заев се спряга като първи вицепремиер по политическите въпроси, очевидно има предвид, че освен министрите на външните работи на Албания и на Косово, които съвсем естествено са албанци, и шефът на дипломацията на Република Северна Македония ще бъде от същия етнос. Значи, ще бъде излъчен от редиците на ДСИ. Което, разбира се, си заслужава да бъде отбелязано в Мрежата като важен „исторически“ знак. Пък всеки да го тълкува както си иска.

Иначе, Зоран Заев задоволи личното си и политическо его да получи още един четиригодишен мандат като премиер на Република Северна Македония. Условието за албанец премиер, около което се въртеше предизборната кампания на Али Ахмети, бе снето от дневния ред на преговорите, след като стана ясно, че не получава подкрепата на останалите политически партии на албанците в страната. И за да не изглежда, че Ахмети е „клекнал“ пред Заев, все пак в края на четиригодишния мандат, последните сто дни държавата ще има премиер, предложен тъкмо от ДСИ. Изискването от така наречения Пържински договор, създаден и подписан с посредничеството на ЕС, всички следващи парламентарни избори да бъдат провеждане от технически, или служебен кабинет, отпада. Седеммесечната агония на служебното правителство на Оливер Спасовски, което уж трябваше да има живот само 40 дни и да проведе предсрочните парламентарни избори, но се случи така, че трябваше да се бори и с пандемия от коронавируса и опозиционни капризи. Било каквото било.

Зоран Заев получи своето. Същото обаче си мисли, и то с голямо основание, и Али Ахмети. Струва ми се и вече го изговорих тук-там, че неговата идея за премиер албанец бе просто „пазарната“ позиция, докато основното му искане бе за по-сериозно присъствие в разпределението на властовите позиции в изпълнителната власт. Ахмети получи гаранции, че заедно с Преспанския и Договора с България, ще се зачита и изпълнява и Охридското мирно споразумение. Талат Джафери остава председател на парламента, но това си се знаеше. Ако се вярва на строго дозираните информации от партийните щабове, кадри на ДСИ поемат външната политика, финансите, икономиката и още две министерски места, както и новосъздадения пост на първи вицепремиер, за който стана дума. Но с това албанското присъствие във властта не се ограничава. Едно министерско място - това на земеделието, се пада на хората от БЕСА, които със своите четири депутатски места осигуриха предимството на коалицията „Можем“ над опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Някъде във високите ешелони на властта, където ще се разпределят финанси, ще има представител и на Демократичната партия на албанците, чийто лидер Мендух Тачи е единственият депутат от някога мощната политическа сила. Така че ако Заев е искал „широка“ етническа формула на своя кабинет, той я има - СДСМ плюс албанските ДСИ, БЕСА и ДПА.

Е, в целият пазарлък за ново правителство всеки от основните участници трябваше да преглътне доста от своите предизборни обиди и закани. Макар че на Балканите лесно обиждаме, но трудно прощаваме. За да се получи в крайна сметка повече от същото, което наблюдавахме през изминалите три години и половина, само че с някои кадрови и позиционни въртележки. За добро или за лошо.