Композицията „Движение“ на Павел Койчев най-накрая доживя признание в Благоевград

Поръчана е през 1986 г., а поводът е обновлението на града и пристигането на Дипломатическия корпус

Уникална скулптурна композиция, сътворена от Павел Койчев, има странна история, 32 години митарства по улици, площади и складове, защото все на някой не се харесва или не е в унисон с правилната линия на „Партията“ или пък заради различни естетични критерии. Тези дни тя отново бе местена, но с личното позволение и желание на автора, по покана на ръководството на Община Благоевград. Този път всички ценители се надяват творбата да е намерила своето място и дом.

По ирония на съдбата композицията се казва „Движение“ и е поръчана на Павел Койчев през далечната 1986 година. Заданието е да се създаде декоративна пластика, която да се постави в пространството пред гарата в Благоевград и да е тематично свързана с движението. А поводът е обновлението на Благоевград и пристигането на Дипломатическия корпус.

„Аз исках да изразя най-естествените човешки състояния, свързани с движението на една гара - пътуване, чакане и почивка. Създадох тази композиция за гарата в Благоевград и не очаквах, че скоро след това тя ще поеме по своя дълъг път, разказва днес авторът за творбата си.

Речено-сторено, композицията е готова и монтирана на гарата. Огромните човешки фигури обаче шокират ръководството на БКП и местните партийци. „Какви са тия изроди и мутанти дето са сложени там, това е обидно за другарите, трябваше да има нещо партизанско, величествено. Това си е подигравка с хората, излиза,че пътуващите са някакви идиоти, това са само част от коментарите, които плъзват из Благоевград и възмущението стига до окръжния комитет на партията. Повечето партийци се изказват,че фигурите нямат стойност и са глупави. Разбира се, те се позовават на народа, казват, че хората не ги искат и така се взима решение да се махнат. Композицията е вдигната и забутана в складове край село Покровник. И така години никой не се сеща за нея.

През 1992 година обаче художникът Светлин Русев ги възкресява и по негова идея „Движение“ се изнася от Благоевград и се ситуира пред Художествената галерия в София.

Но пък започва една ревност, защо са там, а не в Благоевград. И така фигурите отново се движат и поемат обратно към своя първи дом.

Павел Койчев признава, че не харесва досегашното място на композицията - в края на площада е и фигурите не са подредени правилно. Но едва ли знае, че те са сбутани така от години, та хем да не дразнят онези, които смятат фигурите за мунчовци, хем да радват ценителите, които знаят,че Благоевград притежава уникална композиция. Пък и доста практично е, защото години наред спираха движението на коли по площада.

„Повече от 20 години не бях виждал композицията. И през ум не ми е минавало преди 32 г., че ще се получи такава реакция на масово неприемане на пластичната форма. Когато ми съобщиха, че ги махат, казах на жена ми: „Повече няма да видя голяма поръчка.“ Това разказва днес Койчев и допълва: „Тя много пъти ми е казвала, че като направя нещо, трябва да го обясня, но като вземеш да обясняваш нещо, може да се получи обратния ефект. Приемам, че или аз не съм с достатъчно дарба да направя творбата комуникативна, или отсрещната страна още не може да я разбере, както когато не знаеш буквите, не можеш да четеш“.

„Държах да бъдат на гарата, но разбрах, че е невъзможно да се поставят там. Като се изправих сега пред пътника с тоягата (който години наред бе без тояга, открадната и предадена вероятно на вторични суровини), не ми хареса. Един къс, особен… Но като се дръпнах и ги погледнах отдалече, взеха, та ми харесаха. Защото стоят цялостно, а е много трудно една пластика да удържи на такова голямо пространство като площада, нищо да не я подкрепя и това пространство да не ги „изяде“, обяснява авторът.

По негова идея композицията тези дни е изтеглена 20-ина метра по-напред от мястото, на което бяха преди, тъй като според автора стоели като изтикани на боклука.

Бившият председател на СЕМ Георги Лозанов, който също бе в Благоевград заради монтажа и поредното местене на фигурите, каза:

„Павел Койчев винаги е бил съвременен и авангарден творец, в чието творчество концептуалното и модерното не си противоречат. Независимо от културната конюнктура, той винаги е бил модерен, авангарден и е давал алтернативи с таланта си.

„Защо тогава композицията предизвика мълчаливото стъписване на хората? Защото по онова време фигури в пространството се очакваше да бъдат партизани, герои, които се борят за освобождението, и нарушаването на тази схема бе неочаквано. И заедно с това се очакваше скулптурата да подражава, да илюстрира околния свят“, обясни Лозанов реакцията по време на социализма.

„Това са едни скулптури набити, от тях усещаш непосилното битие. Хора в човешките състояния - легнал, седнал и изправен. И защото да седи в това състояние изправената фигура е тръгнала нанякъде и важното тук е, че посоката е неизвестна. На гарата едни спят в купето, други чакат, трети тръгват“, обясни символиката Лозанов.

С годините обаче композицията е оценена и престава да е предмет на амплитудни мнения. Днес групата „Движение“ е част от живота на Благоевград. Тя намери своето най-естествено място - такова, каквото авторът u иска. „Надявам се, че движението на скулптурите най-сетне ще спре, но самата композиция ще продължи да бъде символ на движението напред в развитието на нашия прекрасен град“, коментира заместник-кметът по културата Христина Шопова.