Девети май отново стана повод за крамоли в социалните мрежи - това Ден на Победата ли е или е Ден на Европа. Спор, който е абсолютно безсмислен. А виновникът за него, разбира се, са политиците. Както винаги, те са тези, които разделят, а не тези, които обединяват. Гледайки старите фотографии отпреди 76 години от цял свят, разбираш, че навсякъде по света 9 май е денят на Победата. Чества се така и в Берлин, и в Москва, и на Елба, и в Лондон, в Полша, в Чехословакия, в Ню Йорк, в Освиенцим дори...

Затова бих се обърнала към скъпата наша Европа с призив: „Не се стеснявай да кажеш на глас и „С Днём Победы!“. Защото тази Победа е обща, затова има и Ден на Европа. Докато има писмени и фотодокументи, докато пред гранитни монументи и обикновени гробове по цял свят се поставят цветя, докато малки и големи застават пред тях с наведени глави, паметта за тази ужасна война няма да умре. И никой няма да може да заличи историята. Във Втората световна война загиват над 60 милиона души, от които повече от 1/3 са жертвите, дадени от Съветския съюз.

Всяко поколение ражда истински мъже и жени, които живеят достойно живота си. Но нито едно от тях не може да се сравни с поколението, преминало през войната. Те са се борили, победили и са се върнали у дома, започвайки да строят всичко от нулата. Те са разбирали какво означава да жертваш себе си и в материален, и в морален план. Те са знаели какво е истинска кръв, истинска пот и истински сълзи. Това са били скромни хора, които не са обявявали гръмко своите подвизи, а са правели това, което е нужно. Те са били хора на вярата и разума. Велико поколение, от което можеш да се поучиш.