След COVID-19: България и изходът от кризата

Необходимо е въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата

БВП на страната може да намалее с до 15 млрд. лв. за година

Част от безработните ще заминат отново на гурбет в чужбина

Националната статистика отчита рязко увеличение на безработните от въвеждането на извънредното положение в страната досега. Редица икономически субекти изпитват сериозни затруднения, като най-засегнати са малките и средни предприятия, някои от които са застрашени от фалити. В България за разлика от други страни не се предложиха достатъчно директни и безвъзмездни плащания към хората.

Има повече кредити и за тези кредити за физически лица могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи. Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и дори с наказателна лихва. В крайна сметка всеки кредит е необходимо да е редовен и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен.

Представиха се и още варианти за подкрепа към граждани и бизнес, но отново те са свързани с допълнително кредитиране при преференциални условия, като дори част от микрокредитите са алтернатива на мярката 60/40, предложена отпреди, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял. В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят - запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.

За съжаление от началото на кризата до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс.

Влошената икономическа обстановка и повишеното ниво на безработица в страната ще натовари допълнително социалните ни системи. Негативните ефекти от кризата ще наложат актуализация в бюджета, предвид извънредните разходи, ще намалеят осигурителните вноски в социалните ни системи и данъчните приходи от преки и косвени данъци.

От вдигане на забраната за сезонните работници в редица страни от ЕС ще се възползват една част от безработните лица и ще заминат отново на работа в чужбина.

Необходимо е да се изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната.

Оценките за икономическите щети от извънредното положение в България са притеснителни.

БВП на страната може да намалее с до 15 милиарда лева или около 12% на годишна база.

Първоначалният икономически срив ще се засили чрез спада на чуждите инвестиции, свития износ и намалението на паричните преводи на българите работещи в чужбина.

Ефектът е на доминото - населението по-малко купува, фирмите намаляват производството, бизнесът е с по-малко поръчки, по-малки са потреблението и консумацията. Много от малките и средни компании може да фалират.

Необходимо е да бъде увеличена безвъзмезната помощ на домакинства и фирми, за да могат да оцелеят. Тъй като износът ще бъде драстично намален, то необходимо е да бъде компенсиран от повишено вътрешно потребление.

Всички други европейски страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата.

На безработните в България трябва да се предоставят големи компенсации, тъй като това са автоматични стабилизатори на потреблението в икономиката. И трябва много бързо да се погрижим за реалната икономика на България за производство на крайни продукти, за внедряване на иновации и привличане на повече преки инвестиции.

В преамбюла на Конституцията на България има изразено желание за създаване на социална държава, но този принцип не е доведен докрай. Това е обществена система под формата на механизъм за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост в интерес на всички граждани, така че всеки един индивид освен да може да съществува, да има и достоен стандарт на живот. Механизмът на социалната държава спомага да се тушира негативния социален ефект от имуществените различия и социалните неравенства, помагайки на хората, които са в нужда.

Държавата е длъжна да съдейства за икономическия и социален прогрес на всеки свой гражданин, защото в крайна сметка развитието на един е от полза и на друг.

Такава държава функционира преди всичко чрез осигуряване на средства за основните аспекти в живота, както и за индивидуални финансови помощи. Тези средства се осигуряват преди всичко от данъците и от различните видове смесена икономика на публично-частно партньорство.

Модерната социална държава започва с безплатно училищно образование за всички, после интегриране на всички трудоспособни хора в системата на наемния труд и гарантиране на един достоен стандарт на живот. С появата на социалната държава се свързва и по-голямата роля на правителството в разпределението на обществените доходи. В моменти на криза се вижда ясно, че ролята на правителството в регулирането и преразпределението е много важна. Включително е допустима държавната намеса посредством данъчната политика и регулиране на пазарната икономика. Със социалната държава са свързани и приоритетите - стремеж към висока заетост на работната сила, икономика на знанието, чиста природна среда, образование през целия живот, ограничаване на социалните неравенства и намаляване на бедността.

Изграждането на модерна социална държава включва следните стратегически инициативи: 

- насърчаване на иновациите чрез условия за улеснен достъп до финансиране с оглед стимулиране на растежа и заетостта;

- подкрепа на образователните системи и цифровизация на целия образователен процес; 

- ефективно оползотворяване на природните ресурси за икономически растеж въз основа на икономичното разходване на суровини и енергийни източници;

- подкрепа на малките и средните предприятия за развитие на силна и устойчива икономика; 

- програми за борба срещу бедността и социалните неравенства за социално и териториално сближаване; 

Сега повече отвсякога пазарите се нуждаят от държавно регулиране, обществото ни се нуждае от социална интеграция, а предпоставките за двете са правовата държава и демокрацията. Пазарът се нуждае от държавно регулиране, защото сам по себе си пазарът не може навсякъде и за всичко да създава социално справедливо разпределение на доходи и възможности. Финансирането на държавата ни изисква достатъчно данъци, а това може да се постигне чрез прогресивен подоходен данък, а не чрез плосък данък.

Условията за инвестиции могат да продължават да бъдат изгодни чрез ниското облагане на реинвестираните печалби. При такава данъчна политика е възможно финансирането на повече публични услуги и социални дейности. България може да повиши своите социални разходи за преодоляване на кризата, като дори би могло да се приеме и един по-голям бюджетен дефицит, без това да противоречи на критериите за присъединяването ни към еврозоната.

Нарастващите заплати и достатъчните социални трансфери би следвало да са сред основните цели на икономическото ни развитие. България трябва да определи целите на икономическата си политика, не просто като растеж в интерес само на инвеститорите, а за приемливи доходи и качествен живот на всеки гражданин.
България (заедно с Дания) е страната с най-ниско диференциране на данъчната ставка.

Във всички други страни-членки на ЕС се прилагат намалени ставки по различните категории стоки, което прави реалното облагане още по-ниско. В Европейския съюз прилагането на диференциран ДДС е широка практика. Вдигането на прага за регистрация по ДДС е също ефективна антикризисна мярка, например от 50 хил. На 100 хил. лв. За тези под този праг да има патентен данък, който да остава в общините.

Нисък ДДС, малко злоупотреби. Повече патентен данък, повече приходи за общините.

А също, нещо много важно - въвеждане на ускорена амортизация наполовина на сегашните периоди за материални и нематериални активи. Това е компенсационна мярка за генериране на повече кеш в предприемачите. Ускорената амортизация е целенасочена политика на държавата за стимулиране на инвестициите и растежа. Необходимо е и въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата за страната. Доходите, които превишават установената МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10%, като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане. Тоест плосък подоходен данък с диференциация. И необлагаем минимум за нискодоходните.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи