Диагнозата е точна, но няма лечение

„Политиците се обединяват от правото на открита нечестност“, Ф. М. Достоевски, перифраза

Миналата година бе публикувана статията ми „След изборите 2022: „Секс, наука и политика“ („Труд news“, 7 октомври 2022 г.). Сега, след пет-в-две (години) избори, пак няма нищо ниво под слънцето на Народното събрание. Мога да променя годината от 2022 на 2023, но не и мотото. Добавям „април“, защото може да има още едни избори през 2023-та.

Големият въпрос е ще има или няма да има пробългарско, антропоцентрично (загрижено за хората) правителство? В есето ми „Човекът, политико!“, публикувано през март 2022 г., дадох някои отговори на този въпрос.

Сега пиша за политическия аутизъм – генетични нарушения в развитието на мозъка, изявяващи се с широк спектър на поведенческа патология: липса на диалог и сътрудничестно, неспособност за създаване на правителство, неразбиране на сънародниците, слугуване на чужди „големи братя“, страст да контролираш държавни и европейски пари.

Политаутистите се затрудняват в разчитането на комуникационните сигнали, безчувствени са за исканията на хората, които ги избират. За тях „Продължаваме промяната“ е стереотипното поведение, тяхна закрила за неизпълнени предизборни обещания. Вгледайте се и ще видите, че много от новите стари депутати имат такова поведение.* Диагнозата е точна, но няма лечение.

Все пак, двете мулета (The Two Mules) на Жан Буридан (1295 - 1363) могат да имат терапевтичен ефект. На приложената картина се вижда, че две, вързани с едно въже, мулета са поставени точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Двете мулета ясно показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой отвън да им налага решението си – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете мулета печелят (win-win solution).

С мулетата Жан Буридан предлага моралния детерминизъм: когато човек е изправен пред два възможни варианта, трябва да избира сътрудничеството, а не егоизма. Политаутистите, поставени между леви и десни купчини сено, искат да вземат и от едната, и от другата, и продължават да спорят кой повече да вземе. Могат да се понаучат и от книгата “The Tipping Point” („Повратна точка“) на Малколм Гледуел. И от други книги, ако искат да се излекуват.

* В спектъра на аутизма (Autism spectrum disorders) има повече от 50 нервнопсихични нарушения, едно от тях е синдромът на Аспергер. В България има около 60 000 аутисти. С депутатите броят им е 60 240. И Националната програма по аутизъм, предложена от Карин дом-Варна, не може да ги излекува. Нека „нашите 240” не се успокояват от книгата „Гени на гениите: как талантите с Аспергер промениха света” на Майкъл Фитцджералд – професор по психиатрия в Тринити колидж в Дъблин, в която пише, че „Исак Нютон, Алберт Айнщайн и други гении са били аутисти“.

Но не са били политици.