Народът пращи от здраве, докато е назначен първият

Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Александър Людсканов си няма понятие от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията

Цели 30 години след Освобождението българската държава няма министерство на здравеопазването. Без министър, който е хрантутник на бюджета и нехае за болежките на простолюдието. Народът пращи от здраве до 1911 г., когато за сефте е назначен чиновник в бяла престилка.

В първото правителство на младото княжество има само шест министерства. За сравнение, сега са деветнадесет. Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Както е в сегашния исторически момент.

Строителите на съвременна България създават Върховен медицински съвет от професионалисти. Председател е д-р Димитър Моллов. Родом от Елена, той е завършил медицина в Московския университет. През 1879 г. пише първия здравен закон и първите правила за устройството на аптеките. Сред основателите е на Александровската болница, която днес се руши. Опасна е за здравето на пациентите и докторите.

На 19 ноември 1883 г. Димитър Моллов е в парламента. Дебатира се закон за обувката на народа - цървула. От щавена или нещавена кожа да са опинците, е съдбовната дилема. Депутатът Георги Геров пледира, че суровият материал разнася зарази.

„Гдето г-н Геров каза, че ако би да се приложи тази мярка, щото всеки да си реже цървули, щели да се появят навсякъде болести, това не е истина“, опровергава го докторът. Проблемът е, че има кожи от умрял добитък, разяснява той и дава пример:

„Така една година една такава кожа се случи в София и двама хора умряха вследствие на това. В закона е предвидено да се избегне такава опасност, която може да произлезе от такива натрупани кожи.“

Цървулената реформа пресича заразите и със здравословни опинци народът крепко крачи към прогреса. Политиците обаче носят лачени чепици. С такива на 16 март 1911 г. иде на власт Иван Евстратиев Гешов. Той е английски възпитаник и по тамошен модел пришива към вътрешното министерство здравето. Поверява го на Александър Людсканов.

Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Людсканов си няма понятие от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията. По време на избори в село Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.

„Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха“, описва операцията Михаил Такев.

Александър Людсканов присажда демагогията в здравеопазването и тя става традиционна за това министерство. Неговият критик Михаил Такев също е изпечен популист. Когато тръгвал на предизборна обиколка, носел чифт цървули. От щавена кожа, за да не разнасят зарази!

Файтонът наближавал селото и Такев сменял обувките с опинците. Приобщавал се с широките народни маси. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.“

„Когато светът почиваше - свидетелства един слушател, - неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на „фразата“, народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час.“

Михаил Такев става служител на Хипократ през 1918 г. Есента гладните, окъсани и въшлясали войници тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите. Вътрешният и здравен министър Такев решава да проведе санитарна операция. Да ликвидира въшките заедно с техните носители.

Във Военното училище Такев призовава юнкерите да смажат метежа. „Отечеството е в опасност!“, провиква се той докато си намества вратовръзката. Хиляди са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен Закон за амнистия. Михаил Такев гласува против.

И други здравни министри колят народа вместо да церят раните му. По време на червения и белия терор през 1925 г. такъв е ген. Иван Русев. Заедно с министъра на войната ген. Иван Вълков той е отговорен за стотици „безследно изчезнали“. Умъртвени с примка на шията, сред тях са поетът Гео Милев и журналистът Йосиф Хербст. Двамата никога не са членували в комунистическата партия, която вдига във въздуха храма „Св. Неделя.“

Камионетка откарвала обречения на разпит. Докато го питали това-онова, му нахлузвали връв от палатка. Майсторът примкаджия Илия Ковачев разказва:

„Лицата, които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора.“

„Телата на обесените - продължава палачът - веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани.“

Още трима генерали се грижат за здравето на народа. Рашко Атанасов, Георги Сапов и Никола Недев са на високия пост до 1944 г. Защото здравеопазването е генерална линия на всяко правителство. Такава е и на сегашното, начело с генерал. Затова докторите ходят с каски срещу падащи болнични тавани.

На 1 юни 1944 г. здравното министерство поема проф. Александър Станишев. Хирург с международно признание, той е единственият медик от Димитър Моллов насам. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от така наречения Народен съд.

В нощта на екзекуцията е застрелян последен. Преди това проверявал пулса на другите жертви. Гаранция, че палачите са си свършили работата.