Лъжат и манипулират, за да отърват „граждански легитимните“ си партийни кожи

За тях демокрацията и политическата легитимност означават те (и само те!) да са на власт

Тези дни станахме свидетели на фрапантни публични изявления, които поставят под съмнение не просто интегритета на българските специални служби, но хвърлят сянка и върху цялата система на държавното управление. Според едното: "От доста време се въртят слухове, че ДАНС прикрива канали за наркотици”. Другото гласи, че разследването и арестът на наскоро назначената шефка на митниците били извършени от: „три институции, които са от най-спорните в момента“. Третото лансира версията, че скоропостижно оттеглената оставка на главния секретар на МВР Живко Коцев била подадена „под натиск, както от страна на министъра на вътрешните работи, така и на високопоставени лица в прокуратурата“. И за венец всичко това беше увенчано с апокалиптичното твърдение: „Това, което видяхме в последните 24 часа, надхвърля абсолютно всичко, връща държавата в мутренските години.“

Това не са острастени опозиционни филипики от парламентарната трибуна, нито декларации на опозиционни партии. Не са развълнувани дописки или екстравагантни или конспиративни версии, лансирани из медиите. Нито пък невнятни писаници из социалните мрежи. Първите три цитата са на министър-председателя в оставка Николай Денков, а последният е на финансовия министър, също в оставка, Асен Василев. Тоест, говори самата власт. Говорят тези, които вземат решенията и носят отговорност пред нас, гражданите, за всичко това, което се твърди във въпросните цитати. Нещо повече, тези двамата - Николай Денков и Асен Василев - не са просто поредните партийни персонажи, които се упражняват във властта на гърба на българския народ. Те са емблематична част от онова политическо малцинство, което противно не само на правилата на демокрацията, но и на здравия разум, истерично претендира за монопол върху морала, истината и справедливостта. Изживява се като най-висша инстанция, овластена свише да посочва „добрите“ и „лошите“ в обществото. Претендира за властта, сякаш притежава патент за нея. И се стреми към узурпация на цялото управление, въпреки че гражданите не им дават подобен мандат по пътя на свободните и демократични избори. Тази узурпация, която беше материализирана в правителството „Денков“, въпреки че се разминава напълно с вота на избирателите, е представяна като единствено „легитимна“ формула за управление на „добрите“, макар и с подкрепата на „лошите“. Дръзват дори да словоблудстват, че изборите, като източник на политическата легитимност да се управлява, не били важни. Важна била „гражданската легитимност“, с която гражданското общество ги било обгръщало.

Не мислете обаче, че те имат предвид реалното гражданско общество, в което пребивават хиляди свободни и разнородни носители на ценностите на свободата, демокрацията и плурализма. Тъкмо обратното - имат предвид всъщност едно партийно общество, състоящо се главно от избиратели и симпатизанти на една малцинствена политическа сила. Тоест, в най-добрия случай - малък сегмент от реалното гражданско общество. Стремежът им е по този начин да узурпират и подчинят на своите частни интереси и това най-свободно и плуралистично пространство - гражданското общество. Стремеж, който в същността си е анти-граждански и недемократичен. Под „гражданско общество“ те разбират само себе си - тези политически униформени трийсетина интелектуалци, още толкова свързани помежду си неправителствени организации, няколко сайта, няколко дузини медийни активисти, персонала на още толкова бизнес-офиси в София. Това е самозваната „демократична общност“. Всички останали, които не гласуват за „техните“, не били гражданско общество и не били източник на претендираната от тях „гражданска легитимност“. Достойно за Кафка, нали?

Подобна токсична месианска претенция, която отрича политиката като диалог за конструиране на мнозинства и консенсуси в името на общото благо, освен признак на ниска политическа култура и въобще - на архаични разбирания за политическото, е и криптоавторитарна. Това е така, защото - казано най-простичко - за тях демокрацията и политическата легитимност означават те (и само те!) да са на власт, а когато - о, ужас! - те са извън властта, то това е недемокрация и политическа нелегитимност.

Тъкмо този токсичен политически манталитет произведе фрапантните изявления, за които стана дума в началото. Почти една година тези хора - Денков и Василев - както и техните съпартийци, „карат влака“ на държавата. Да не говорим за предходното им участие в управлението през последните три години. Те са част от установеното след 2020 г. политическо статукво в България. Ако в техните изявления има дори и зрънце истина, какво правиха в управлението през цялото това време? Какви конкретни управленски, кадрови, административни мерки предприеха? Ако не са - защо са бездействали? В парламента видяхме - оплескаха Конституцията с некомпетентни и безполезни поправки, за които иначе изговориха пороища празни приказки в продължение на цяло десетилетие. Но аз питам сега не за „реформата“ на Конституцията, а за оперативното управление, за изпълнителната власт. С какво бяха заети досега, та трябваше да паднат от власт, за да снизходят и да обяснят на обществото, че сме се били „връщали в мутренските години“, че институциите били „спорни“, а службите, едва ли не били част от международните наркокартели? С устройване на приятелски кръгове и цели фамилии на тлъста държавна хранилка във властта? С правителствен туризъм по света? С финансови машинации в интерес на приближени фирми? С далавери с недвижими имоти за държавна сметка? Какво точно работеха досега, та осъмнаха с тези изявления? Или както винаги, истината е доста по-елементарна - лъжат и манипулират, за да отърват „граждански легитимните“ си партийни кожи. Защото днес излизат снимки, видеозаписи, скъпи подаръци с дъх на контрабанда. А утре?

Целият въпрос е, че въпросните изявления не са просто някакви посредствени партийни бомбастики, запокитени в публичното пространство. Те нанасят изключително тежки щети на и без това ерозираната българска държавност. За да си позволи един министър-председател, па макар и в оставка, да твърди, че специалните служби на една държава протежират наркотрафика, това би следвало да се основава на безпрекословни данни и да бъде в резултат (поне) на ефективни разследвания, предадени на съд. Всичко останало е тотално безотговорно както към държавата, така и към гражданите.

Безотговорно е към истинското гражданско общество. Какъв Шенген за държава, чийто премиер и финансов министър хвърлят в пространството подобни приказки? Какъв авторитет и доверие можем да очакваме за такава държава в рамките на съюзническите ни отношения в ЕС и НАТО? Кого обслужва това - Путин и Кремъл? Има една житейска максима, която има своите държавнически проявления - ако не можеш да помогнеш, то поне недей да вредиш. С тези изявления Денков и Василев показаха само едно - те не само не могат да помогнат на България с качествено управление и качествена политика. Тъкмо обратното. Те имат херостратовската мания да рушат, когато случващото се не е в техен егоистичен личен и партиен интерес. Затова се и провикват така настървено с приписваната на неадекватния и некомпетентен френски крал Луи XV фраза: „след нас и потоп“. Актуалната u редакция е: „след „Промяната“ и потоп“.