Развиваме модерно земеделие с проекти за дигитализация и реконструкция на напоителните съоръжения
Ще отпадне ръчното прехвърляне на информация
България ще разполага с огромни средства от ЕС през следващите 7 години. Освен сумите, които страната ни традиционно получава по оперативните програми на ЕС, ще разполагаме и с допълнителни средства за възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19. Затова “Труд” стартира поредица от статии, в които ще представи данни за очакваните пари от ЕС, както и коментари и анализи на експерти и управляващи за това как е най-добре те да бъдат използвани.
Нова електронна система ще позволи да следим с код храната от фермата до трапезата. Това е един от проектите, които ще се финансират по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Общо 4,532 млрд. лева ще получи страната ни по стълба “Зелена България”, като една част от средствата ще бъдат инвестирани по направлението “Устойчиво селско стопанство”. За какво ще отидат парите обясняват пред “Труд” от Министерството на земеделието, храните и горите.
Две са основните направления, в които ще се инвестира ресурсът от ЕС - Модул 1 - реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд (виж карето), Модул 2 - дигитализация на процесите от фермата до трапезата.
В рамките на проекта за дигитализация на процесите от фермата до трапезата ще бъде изградена
цялостна електронна информационна система в земеделието.
Чрез нея информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност ще се попълват електронно. Ще се дигитализират и услугите, предоставяни на земеделските стопани, и ползването им от бизнеса в хода на изпълнение на задълженията и изискванията в зависимост от вида селскостопанската дейност.
Новата система ще позволи интегриране на информационните системи на администрацията и софтуерите за управление на земеделските стопанства в Единна платформа, чрез която те ще обменят данни. Така ще отпадне ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи.
Какви модули ще съдържа системата:
- употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба;
- вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните;
- проследяване “от фермата до трапезата” - от първичното производство до крайното потребление на принципа на уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна;
- онлайн обучение, вкл. съдържание на обучителните модули и консултации на земеделски стопани, едновременно с поддържането на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни по конвенционален и биологичен начин в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ресурси и адаптиране към климатичните промени.
Един от най-важните елементи на проекта е изграждане на Мрежа за комуникация от полеви сензори и сензори за дъжд и разработване на модул за управление на данните, която да осигурява информация за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. Целта е да се осигури достъп на производителите до най-важната информация за конкретната локация, касаеща развитието на посевите.
Общият планиран ресурс за модулите, интеграцията и мрежата за комуникации е в размер на 23.8 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.
Следва продължение
С проекти за нови канали и помпени станции
В рамките на втората версия на Плана за възстановяване и устойчивост и след комуникация с Европейската комисия, средствата за проектите в частта дигитализация на информационните системи и възстановяване на хидромелиоративния фонд са в размер на 872 млн. лева, с период на изпълнение 2021-2025 г.
Парите ще отидат за проекти за реконструкция и модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции и други обекти в рамките на държавния хидромелиоративен фонд. Реализацията на проекта ще доведе до значително намаляване на загубите на вода, обясняват експертите от земеделското министерство.
Освен това ще се увеличат поливните площи и ще се подобри ефективността на поливните процеси. Проектите предвиждат опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени. Очакваната повишена конкурентоспособност на сектора ще способства и намаляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия по оста “градски-селски райони”.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш