Умни и необичайни същества

Притежават особено силно обоняние 

Разчистване на джунгли в Шри Ланка 

Слоновете са животни, които познаваме още от най-ранното си детство. Затова са спомогнали най-напред приказките, а после - зоологическата градина. Това умно и необичайно силно същество и до днес удивлява хората с поведението си.

Какво наблюдават учените в Африка? Там слоновете са отлични „разузнавачи” за вода през сушата. В коритата на пресъхнали реки те рият с помощта  на бивниците  и хоботите си ями, където се събира вода. От тези водопои се ползват и други копитни животни. Освен това слонските пътеки, прокарани през гъсталаците, са магистрални пътища за придвижване на много видове дивеч. По тези пътеки идват в гората и животни, които по начало обитават откритите савани и най-често през сухите сезони се появяват в гората /необичайно място за живеенето им/.

Кенийските зоолози доказали, че дълго време преди да завали дъжд слоновете знаят за това. От изследванията на постоянните им маршрути се разбрало, че животните отиват на далечни разстояния, ала през сушавите сезони винаги са близо до водоемите. Нека се има предвид - слоновете са с особено силно обоняние.

Напоследък обикновено се говори, че дивите животински видове намаляват, даже изчезват. Ще се случи ли това със слоновете? Нека видим какво показва действителността. Преди всичко трябва да се знае, че слончета се раждат ежегодно. Но това майките най-често правят през втората половина от дъждовния сезон и първата половина на засухата. Липсата на сезонни врагове също спомага да се увеличи броят на слоновете. А и хората със своята активна дейност по „завладяването” на природата доста стесняват местата за съществуване на слоновете. И ето какво се получава.

Разчистването на джунглите за селскостопански нужди в Шри Ланка /островна държава в Индийския океан/, например, довело до изолация на слоновете сред невисоките храсталаци из полята. Тези животни станали вредители, а отпъждането им развивало агресивност у тях. Местното население даже давало и жертви.

Изследователска група от университета в Найроби /Кения/ извършила преброяване на слоновете в страната. Оказало се, че техният брой е около 116 000 - два пъти по-голяма численост от нормално допустимата. Затова се наложило лов в по-широки мащаби.

Хората или слоновете? Този необичаен въпрос вече възниква в някои райони на африканския континент. Липсва саморегулация на числеността на слоновите стада. А най-сигурният начин за намаляването им е ловът. Но истината е една - на отделни места слоновете вече заемат „жизненото пространство” на хората.

Засега опасност от изчезването на слоновете няма. Те си остават едни от най-силните /във всяко отношение/ животни сред тайнствената природа на Африка.

Зрението на хищните птици

Хищните птици имат изключително развита способност да пригаждат зрението си по отношение на разстоянието. Около лещата на окото при тези птици се намира пръстенче, съставено от малки костни пластинки. Мускулите на окото могат по-слабо или по-силно да притискат това пръстенче и по този начин бързо да променят изпъкналостта на лещата. А от това зависи способността да се виждат и близките, и далечните предмети. Това е от голямо значение за хищните птици.

При гребането

При гребането с крака е нужна голяма опорна площ. Водната кокошка и големият гмурец имат пръсти с широки ципести израстъци. Чайките, дивите гъски и патици и много други птици имат плавателна ципа, съединяваща трите предни пръста, а при голямата дяволица и пеликана са съединени и четирите пръста.

За лешоядите

Преди се предполагаше, че лешоядите откриват храната си по миризмата. За да се провери предположението, на открито място поставили едно чучело на теле, а на 10 крачки от него скрили трупа на животното, като го затрупали със сухи клони. Скоро след това лешоядите се спуснали върху чучелото и започнали да измъкват сламата от него, без да обръщат каквото и да е внимание на „апетитно” миришещото, но замаскирано месо. Значи лешоядите намират храната си, като използват зрението, а не обонянието си. Обонянието им е слабо, както при всички птици.

Енотите

Към животинското семейство на енотите се отнасят интересни същества, някои от които приличат и на котки, и на мечки. Така нареченият коати е с червено е с червено-кафява козина и издължена муцуна. Живее в джунглите на Южна и Централна Америка. Катери се по дърветата, където и нощува. Яде плодове, насекоми, молюски. Подобен начин на живот води и симпатичният котешки енот или какомицли. Външно прилича на котка. Денем спи в хралупи и скални дупки, нощем гони жертвите си. Изключителен катерач е по дърветата. Красивата му опашка служи и за кормило, и за парашут, когато прави акробатическите си разходки.

Голямата панда или бамбуковата мечка била открита и в горите на Китай през 1970г. Храни се предимно с бамбук /оттам и името й/. Живее на височина между 3500 и 4500 метра над морското равнище. В момента е изключително рядко диво животно, за което китайските власти сега полагат специални грижи. Може да се каже, че негов „братовчед” е малката панда или котешката мечка. И двете „роднински” същества почти не се срещат по зоопарковете в света.

Миещата мечка населява горите на цяла Северна Америка, аклиматизирана е и в Русия. Обитава околностите на реки и езера, прекрасно лази по дърветата. Напада дребни зверчета, но обича и плодовете. Има навика с предните си лапи да „мие”, по-скоро да „плакне” храната си , затова са й сложили и такова име.