Най-дълголетният скандал в българската литература

За четири поредни години Ваня Петкова тиражира шест книги. Критиката ги посреща благосклонно, но тя се чувства недооценена

Половин столетие тече този скандал. Най-дълголетният в българската литература. През социализма разказваха историята по кафенетата. Демокрацията й даде гласност в печата.

“Куршуми в пясъка” стрелят от 1967 година до днес. Под това заглавие се появява стихосбирка на младия талант Ваня Петкова. Издателството е “Народна младеж”, редактор е Добри Жотев, художник на корицата Иван Кирков. Тръгват легендите, аз ще тръгна от извора. Това са мемоарите на Валентин Караманчев “Патила и страдалчества на книги и люде”. Бил е директор на издателството, може да му се вярва.

“По онова време - пише той - с пресата, културата и книгоиздаването се занимаваше един отдел. За всяко от тези направления имаше заместник-завеждащ. За издателствата отговаряше Иван Вълов - бивш ремсов деятел и вестникар за кратко време. Извика ме той един ден и още от вратата ме спретна. Подаде ми току-що появилата се втора книга на поетесата Ваня Петкова. Зачудих се и попитах каква е причината за гнева му.”

“Как каква е? Прочети заглавието”, сочи Вълов. “Чел съм и не само заглавието. Една хубава книга”, отвръща Караманчев. “Прочети какво пише на корицата. За вътре не те питам”, свива вежди ремсистът. “Прочетох го”, рапортува подчиненият. “Не схващаш ли? Тогава, срам не срам, аз ще ти го прочета както сте го написали”, отваря му очите началникът със словореда:

КУР-

ШУМИ

В

ПЯСЪКА

“Започнали бяхме - обяснява Караманчев - да издаваме нова поредица и за да я отличим от поетичните дебюти в “Смяна” предпочетохме тесен и удължен формат на книжното тяло. Художникът, като не могъл да събере думата “Куршуми” на един ред, беше я пренесъл на два реда.”

Гласи сякаш мъжката гордост шуми в пясъка!

Директорът свиква заседание с отговорните фактори за сквернословието. Художествен редактор на поредицата е Иван Стоилов-Бункера. От бронебойната фасада на своя псевдоним той обяснява куршумената атака: “Дяволът чете по своему евангелието, защото му е покварено съзнанието.” Следващата година обаче променя формата така, че всяка корица да побере на един ред и най-дългата българска дума: непротивоконституционствувателствувайте.

Коя е Ваня Петкова?

Родена през 1944 г. в София, завършва славянска филология в Софийския университет. Редактор е в детското списание “Славейче” и преводач в Судан. Работи във вестник “Литературен фронт”, специализира испански език в Хавана. После дълги години е в списание “Съвременник”.

Ваня Петкова влиза стихийно в литературата. За четири поредни години тиражира шест книги. Критиката ги посреща благосклонно, но Петкова се чувства недооценена. Подозира, че я вземат за средностатистическо дарование, а тя се има за екстраординарно. Иска около нея да се шуми, като оная работа в пясъка. Да я аплодират и венцеславят.

Това само с езикови средства не става. Потребни са потреси и скандали и Петкова почва да ги фабрикува. Първо създава митология около родословното си дърво. Гръцка, руска, че и черкезка кръв са забъркани в генетичен компот. Баба є била украино-полтавска графиня, а дядото генерал от армията на Врангел. Съпругът на Петкова, суданецът Нури Садик, бил потомък на фараона Рамзес Трети.

Като оправя родата, Петкова се заема себе си. “Митът за мен беше - изповядва се тя в едно интервю, - че съм голяма любовница, поетеса на любовта и побойница. Имах и имам високо самочувствие на здрава, хубава, атрактивна жена, с интелект, знания и външност. Бях харесвана и обичана. Главно мъже съм била в живота си. Аз съм известна като терористка сред поетесите.”

Случаят “Куршуми в пясъка” е в контекста на тази нарочно търсена скандалност. Откакто съществува книгоиздаването на автора му показват с каква корица ще излезе неговото съчинение. “Тази корица - пише Караманчев - още като проект а и в оригинал беше преминала през очите на десетки хора - художника, авторката, коректорите, главния редактор, та и на моя милост. И никой от нас не я беше прочел по тоя начин.”

Ваня Петкова я е видяла и не е възроптала. Какъв сюжет обаче за поредната буреносна самореклама. “Аз ревнах и веднага се оплаках на Тодор Живков. Той се разпореди книгата да бъде иззета от книжарниците, после се преиздаде с нова корица. И сега тая книжка е библиографска рядкост...” Така дописва поетесата знаменития епос “Хиляда и една нощ”.

Тя сочи и поръчителя на гаврата. Лиляна Стефанова, която същата година излиза със стихосбирката “Обич и мъка”. От завист, че Ваня е космически по-талантлива от Лиляна, онази подшушнала на художника как да устрои литературния атентат.

“Куршуми в пясъка” не е била с тире по книжарниците. Не е изземвана, преиздавана и не е библиографска рядкост. Със заповед на цензура Иван Вълов още при сигналните бройки е препечатана само корицата. В платоничен вид книгата тръгва към ценителите на изящната словесност.

За разлика от тирето въпросителните са най-жилавите препинателни знаци и най-дълго остават в скандалните хроники. “Кой скрои номера на Ваня Петкова с “Кур-шуми в пясъка”, попита в наши дни моят приятел Пенчо Ковачев. През 2015 г. той публикува във вестник “24 часа” разследване под това заглавие.

Пенчо се позова на Иван Гранитски, който му разказал пикантния епизод. Дъщерята на поетесата, Оля Ал Ахмед, веднага попитала Гранитски това истина ли е. Историческият извор отрекъл. После Ковачев пак се консултира с него дали са говорили по темата или той си фантазира.

“Днес, 15 юли 2015 г. - документира за поколенията Пенчо Ковачев, - Иван Гранитски, ми каза, че Оля Ал Ахмед му се обадила силно ядосана по телефона и той є обяснил, че наистина е чул такава история със стихосбирката на майка є, но не знае тя дали е истина или е част от писателската митология.”

Иван Гранитски е пословичен със своята последователност. На времето ходеше с две рецензии в сакото - положителна в левия джоб и отрицателна в десния. Обикаляше редакциите и питаше в кой джоб да бръкне. По волята на ония, които ще му платят хонорара.

“24 часа” пусна опровержение на Оля Ал Ахмед. Пенчо Ковачев подготви текст, в който точка по точка зачеркна нейните небивалици. Вестникът обаче отказа да го публикува.

По нова време често си говорихме с главния редактор Борислав Зюмбюлев. На литературни и общочовешки теми. “Борко, защо не пуснахте отговора на Пенчо?”, попитах го веднъж. “Защото, ако бяхме го направили, щерката пак щеше да отвърне и разправията да продължи до безкрая.”

Днес, който иска да прочете “Куршуми в пясъка”, може да я поръча онлайн за 2 лева и 50 стотинки. Толкова струва поезията на Ваня Петкова.