Крайбрежните страни имат нужда от пари, а не от стари кораби на рейд, смятат в Америка 

Военноморският институт на САЩ (United States Naval Institute, или USNI) призова своите експерти и читатели на широка дискусия на тема: „Разширяване на присъствието на ВМФ на Русия в Средиземно море“.

Автор на идеята е Джон Грейди, бивш директор по комуникациите на Асоциацията на армията на САЩ. Изглежда, че към тази мисъл го подтикна фрегатата „Адмирал Макаров“, оборудвана с крилати ракети „Калибър“, и влязла в Средиземно море през Босфора на 2 май.

Общо, край бреговете на Сирия руската ескадра се състои от над 10 военни кораба и спомагателни съдове и действа на ротационен принцип. По различно време тя включваше флагманите на ВМФ на Русия: тежкия самолетоносач "Адмирал Кузнецов", тежкия атомен ракетен крайцер "Петър Велики", ракетните крайцери "Москва" и "Варяг", както и фрегатите ''Адмирал Григорович'' и ''Адмирал Есен".

Джон Грейди в тази връзка цитира думите на американския високопоставен разузнавач Кристофър Борт, признат специалист по Русия в Националния съвет за разузнаване на САЩ (National Intelligence Council, или NIC). В неотдавнашната си реч в NIC той каза: „Убеждението на руския президент Владимир Путин, че „една световна сила се нуждае от голям флот“ обяснява в голяма част нарастващото военноморско присъствие и операциите на Русия в Източното Средиземноморие и по африканското крайбрежие“.

За да задоволи своите великодържавни амбиции, според Борт, Путин осигурява военноморското си присъствие първо в Сирия, а сега работи за сключването на сделка за създаването на морски логистичен център в Судан. Експертът от NIC е убеден, че руснаците няма да се ограничат до Средиземно море.

Признатият експерт по Русия обаче смята, че за Путин е ''по-лесно да го каже, отколкото да го направи“. Факт е, че без „велика икономика“ е невъзможно да се създаде и поддържа „велик флот“, който да те превърне в световна сила.

Да кажем веднага, че има и някои американски експерти, които не са съгласни с тази гледна точка. Но за тях и техните възгледи за руския флот малко по-късно.

От друга страна разузнавачът Кристофър Борт разбира президента Путин: колкото повече дразниш някого, толкова е по-голяма вероятността да сключиш сделка с него. Москва, позиционирайки себе си като „незаменим играч“ в разделянето на сферите на влияние в Средиземно море, всъщност разширява своето присъствие на световния оръжеен пазар. Не само ръководството на Сирия и Либия получават предложения от Русия за военно-техническо сътрудничество или участие в съвместни инфраструктурни проекти, но и други страни от региона.

Според NIC Либия е най-вкусната хапка, за която Кремъл претендира. В тази северноафриканска държава има много добри перспективи след края на гражданската война. Затова не е така глупаво как действа „г-н Путин“, който се насочва към бившата Джамахирия. А американците са бесни от укрепването на връзките на Русия с техните традиционни регионални „васали“ - Турция, Иран, Израел, страните от Персийския залив, т.е. с държавите, които в исторически план са в противоречие помежду си, а много често и с Русия.

Но всичко, което в момента прави Руската федерация в Средиземно море, американците наричат „да се пробваш в по-горна категория“ и означава „да направиш нещо извън твоите възможности“.

В бокса тази метафора се прилага при спаринг между спортисти от различни теглови категории. Според извода на Борт, руснаците се впускат в битка, в която лесно могат да бъдат бити от по-мощните американци.

Джон Грейди цитира и мнението на Лора Купър, заместник-помощник на ръководителя на Пентагона за Русия, Украйна и Евразия, за да повиши градуса на спора за амбициите на Путин в Средиземно море. Тя каза: „Русия не носи много пари в региона“, който избира за съюзници онези, които плащат повече. Това означава, че „ролята на Кремъл като миротворец не заблуждава никого“.

И изобщо някакси не е логично да се поддържат контакти с Иран и да се сближаваш с Израел. Многовекторният принцип не работи в отношенията с тези две държави. Заместник-помощникът на ръководителя на Пентагона за Русия, Украйна и Евразия смята, че Кремъл прави грешка, тъй като „се занимава с интереси, а не с ценности“. Можете да разберете думите на Купър по следния начин: ако по-рано Тел Авив подкрепяше Москва по някои въпроси, сега това го няма. И Техеран се държи по същия начин.

Що се отнася до това докога Путин ще подкрепя Асад, Борт каза, че Москва не беше много усърдна в 10-годишната гражданска война в Сирия. Той изчисли оперативните разходи на Русия на $2 млрд. годишно. Много, но не и фатално. Но все пак има пренапрежение и това се вижда, казва американският разузнавач.

Какво отношение имат корабите и подводниците на ВМФ на Русия към нелогичната, от гледната точка на експертите от NIC, политика на Кремъл? Да, най-пряката! Не е да демонстрират своите амбиции без атрибутите на силата. Това е като да подпишеш договор за милиард долара в мазето или да поканиш холивудската дива в кафенето.

САЩ вече обявиха редица мерки за намаляване на влиянието на Русия в Средиземно море и прехвърли още 2 ракетни миноносеца от клас „Арли Бърк“ в тяхната военноморска база „Рота“ в югозападна Испания и ''привърза'' 81 изтребителя F-35 към руските кораби. Кристофър Борт е сигурен, че с това САЩ са отслабили групировката на руския флот в региона. Той беше повторен и от Лора Купър, която заяви, че „силното присъствие на американския флот, съчетано с американски и европейски инвестиции в гражданските проекти, ще засенчи руските амбиции“.

Затъмнено, но и деликатно казано. Задокеанските аналитици се изразяват много по-силно от служители като Борт и Купър. Например, експертът Албърт Паркс пише: „Гледах по телевизията репортаж за самолетоносача, който Русия изпрати в Сирия. На това пушещо лайно се разбиха 2 от техните самолета ... Това, че трябваше да имаш под ръка океански влекач, където и да отиде, е огромен срам за Русия и подкопава способността на Путин да продава своята военна техника".

Ако обобщим мнението на американската експертна общност, то, уви, е такова: „Русия разполага с много ограничен бюджет на една регионална сила и нейното остаряло ниво на технологичната инфраструктура не може да й позволи да създаде голям брой съвременни надводни военни кораби и подводници с анаеробни инсталации".

Да, руснаците се справят добре в Черно море, тъй като държат акваторията под прицел със своите ракети, но разширяването на присъствието на руския флот в Средиземно море изглежда нелепо. Ако Кремъл получава някакви дивиденти от това, то е само в пропагандата.

Така мислят много от американците. Сред тях обаче има и „опортюнисти“, като Джефи Яворски. По негово мнение, в случай на ракетна атака, стартирана по едно и също време, фрегатите ''Арли Бърк'' ще бъдат унищожени от ''Цирконите'' много преди ''Томахавките'' да достигнат руските кораби.

„Ние, САЩ, сме единствената държава, чиито кораби са способни да прихващат междубалистичните ракети, но не и хиперзвуковите ракети, летящи на височина 30-40 километра. Най-чувствителните радари просто не могат да ги видят. С една дума, корабните зенитно-ракетни системи са безполезни срещу ''Цирконите''. И ние го знаем, и руснаците го знаят“, казва Яворски.

Янките обаче разчитат на грешките при обозначаването на целите и ниската надеждност на руските хиперзвукови ракети, което всъщност е характерно за всички суперсложни системи, чието производство е в сериен режим. Може би "Циркон" ще пропусне или изобщо няма да долети.

Но руските подводници, дори от клас ''Варшавянка'', едва ли ще се справят по-добре, казва Яворски. Американските статии и отзивите в тях за неуловимостта на руските подводници са предназначени да заблудят Москва. Корабите на американския флот са оборудвани с отлична хидроакустика.

Както и да е, но руските кораби в Средиземно море са до голяма степен защитени от тяхната ядрена триада. И това директно се обсъжда от участниците в дискусията, инициирана от Джон Грейди.

Потребител никнейм DaSaint казва: "Меката сила на САЩ в Средиземно море по отношение на Москва е мъртва форма на изкуството". Да, сумарната сила е на страната на американците, но много хора в САЩ вече не са доволни от това. Те са най-притеснени от своите вътрешни проблеми. "А какво ще стане, ако имаме повече кораби?" - пита например член на форума Policy Wonk. Просто е глупаво да се хвалим с мощта на нашите самолетоносачи след общата катастрофа в Тексас, която се случи заради лекото, според руските стандарти, застудяване.

Policy Wonk повдига въпроса по-широко: интересно би било, ако Америка беше толкова огромна и студена, колкото е Русия, щеше ли страната да има достатъчно ресурси, за да поддържа благополучието на своите граждани през лютата зима и едновременно с това да изгражда и поддържа американския флот в съвременния му вид?

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)