Учените доказват, че градът от бронзовата епоха е разрушен от метеорит

В средния бронзов век Тел ел-Хамам е на върха на своята мощ

Американски учени са открили доказателства, че преди около 3600 години космически катаклизъм е разрушил град Тал ел-Хамам, от бронзовия век, в южната част на долината Йордан и североизточно от Мъртво море. Болид, по-голям от този, който падна през 1908 г. над Тунгус, може да паднал върху него. Може би именно тази катастрофа е послужила за основата на историята за библейския Содом.

Учените, провеждащи разкопки на територията на древния град Тел ел-Хамам в днешна Йордания, успяха да докажат, че този град е загинал около 1650 г. пр. н. е. от експлозията над него на гигантски леден космически обект, по-голям от този, който се взриви през 1908 г. в района на Подкаменная Тунгуска в Русия. Статия за това е публикувана в списанието Nature Scientific Reports.

В средния бронзов век Тел ел-Хамам е на върха на своята мощ. Разположено на хълм, селището става най-големият постоянно обитаван град в южната част на Левант, където една от най-старите цивилизации се развива в продължение на няколко хиляди години. По броя на жителите си този град в онези дни надхвърля Ерусалим и е 5 пъти по-голям от Йерихон. Археолозите, които правят разкопки тук, са открили множество парчета керамика, чиято повърхност е остъклена, а тухлите от кал и другите строителни материали са частично разтопени.

Причината за гибелта на Тел ел-Хамам може да бъде малък леден астероид, подобен на този, който събори 80 милиона дървета в Сибир през 1908 г., и където астероид или комета с размер около 50 м се взриви над тайгата, освобождавайки енергия, сравнима с хиляда атомни бомби, подобни на тази, която по-късно беше хвърлена върху Хирошима. Но в същото време астероидът беше много по-малка версия на гигантската огнена топка с размери няколко километра, заради която динозаврите изчезнаха преди 65 млн. години.

Скоростта на този обект, който погуби града, е била около 61 000 км/ч. След като навлиза в атмосферата, този обект се превръща в огромна огнена топка на височина около 4 км над земята. Гражданите, които са го гледали, моментално са били ослепени. Температурата на въздуха се повишила до 2000 °C. Горяли са дрехи и дървени конструкции. Мечовете, копията, тухлите от кал и керамиката започват да се топят. Почти веднага целият град се запалва.

Няколко секунди по-късно върху това място попада мощна ударна вълна. Движейки се със скорост около 1200 км/ч, тя надминава всяко торнадо на Земята. Въздушните течения преминали през града, разрушават сградите. Те откъсват горните 12 метра от четириетажната дворцова сграда и изхвърлят нейните отломки в долината. Нито един от 8000 души или животни в града не са оцелели, а телата им са били разкъсани на парчета, а костите им натрошени на малки фрагменти.

Около минута по-късно, на 22 км западно от Тел ел-Хамам, взривна вълна удря и библейския град Йерихон. Стените на Йерихон се срутиха, а градът изгаря до основи.

За да се възстанови тази картина на смъртта на града, са били необходими почти 15 години усилени разкопки и усилията на стотици хора. Подробен анализ на находките е извършен от десетки учени от САЩ, Канада и Чехия. Сред 21-те съавтори на тази работа са археолози, геолози, геохимици, геоморфолози, минералози, палеоботаници, седиментолози (изучават седиментни скали и техните процеси на образуване), експерти по експлозиите и лекари.

Интервалът от 1,5 метра от слоя, който отразява средният бронзов век отдавна изумява изследователите с необичайните си частично разтопени материали. Слоят на разрушение съдържа малки диамоноиди, които, както подсказва името им, са твърди като диамант. Изглежда, че дърветата и растенията в района моментално са се превърнали в този подобен на диамант материал поради високото налягане и температурата на огнената топка. Експериментите с лабораторни пещи показват, че керамиката и тухлите от кал в Тел ел-Хамам се топят при температури над 1500 °C. Това е достатъчно, за да се стопи кола за минути.

Разрушеният слой също съдържа малки топчета от разтопен материал, които са с по-малки размери от частиците прах във въздуха. Те се наричат сферули и са изградени от изпарено желязо и пясък, които се топят при около 1590 °C. В допълнение, керамичната повърхност е осеяна с малки разтопени метални зърна, включително и иридий, който се топи при 2466 °C, платина, която се топи при 1768 °C, и циркониев силикат който се топи при 1540 °C.

„Мисля, че едно от най-големите ни открития са кварцовите песъчинки, които съдържат пукнатини, които се образуват само при много високо налягане“, казва Джеймс Кенет, почетен професор по природни науки в Калифорнийския университет, Санта Барбара. „Ние извадихме кварца от изследвания слой, което означава, че е имало невероятно налягане, което е способно да повреди кристалите на кварца - един от най-твърдите минерали на Земята“.

Взети заедно, всички тези доказателства показват, че температурите в града са се повишили, много над вулканичните изригвания, да не говорим за редовните градски пожари. Единственият естествен процес, при който това е възможно, е удар от космоса. Същите признаци на топене се откриват и в други известни места с метеоритни и астероидни удари като Тунгуска и кратер Чиксулуб, възникнал в резултат на удар на астероид, който уби динозаврите.

Тунгуският метеорит и последиците от удара.

Дали някой от очевидците на тази експлозия е оцелял и на какво разстояние от епицентъра? Може би устното описание на разрушението на града се предава от поколение на поколение, докато не бъде записано като историята на библейския Содом. Библията описва унищожаването на град, разположен близо до Мъртво море от камъни и огън паднали от небето, и няколко града бяха разрушени, като плътен дим се е издигнал от пожарите, а гражданите са загинали.

„Всички наблюдения, които са изложени в Книгата за Битието са в съответствие с космическа експлозия във въздуха, - казва Кенет, - но няма научни доказателства, че този разрушен град наистина е старозаветният Содом“.

Предположението, че Содом и Гомор са унищожени от астероида, е представено за първи път през 2008 г. от британците Алън Бонд и Марк Хемпсел. Като доказателство авторите разчитат на древна клинописна писменост, намерена в средата на XIX век в руините на кралската библиотека в Ниневия. „И Господ изсипа сяра и огън от небето върху Содом и Гомора, и събори тези градове, и цялата околност около тях, и всички жители на тези градове, и растителността на земята бяха унищожени“, се казва в Книгата за Битието.

Остава загадка защо градът и повече от 100 други селища наблизо остават изоставени няколко века след този катаклизъм. Може би това е заради голямото количество солни отложения което е направило невъзможно да се отглеждат култури. Експлозията може да е изпарила или да е разпръскала солена вода от Мъртво море към долината. Без реколта от култури никой не би могъл да живее в тази долина още 600 години след това събитие, докато няколко немногочислени валежи в този сух климат не са измили солта от полетата.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)