В началото на септември в китайските медии се появи вълна от публикации, осъждащи Джордж Сорос.

Причината е, че Сорос се противопостави на американските инвестиции в Китай и също така каза, че инвеститорите трябва да му благодарят за тази негова гледна точка. Говорим за инвестиции от Уолстрийт, тоест за закупуването на акции на китайски корпорации от американските финансисти.

Това беше предшествано от един спор между Сорос и ръководството на фондация BlackRock по китайската тема.

BlackRock е глобална инвестиционна компания, която е на първо място в света по активи ($9 трлн.), които са под нейното управление. През юни тази година BlackRock получи одобрение от Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC) за откриване на 100% взаимен фонд в Китай и стана първата международна компания, която направи това. Компанията призова инвеститорите да увеличат дела си в китайските акции в своето портфолио. Друго постижение за BlackRock, беше разрешението да се предоставят инвестиционни продукти на китайски частни лица. Фонд за публично предлагане в Китай е събрал 6,68 млрд. юана ($1,03 млрд.) от над 100 000 частни инвеститори.

Изпълнителният директор на BlackRock Лари Финк каза: „На китайския пазар има значителни възможности, които могат да помогнат на китайските и на международните инвеститори да постигнат своите дългосрочни цели. Това също ни дава възможност да решим проблема с пенсионирането на милиони хора в Китай". Изводът е, че китайците могат да инвестират в акции чрез BlackRock, за да получават своите дивиденти при пенсиониране и по този начин да поддържат своите доходи високи.

Според ръководството на инвестиционния институт на BlackRock, „Китай е недостатъчно представен в портфейлите на световните инвеститори, както и според нас и в глобалния бенчмарк“. "Китай има втория по големина пазар на акции, и вторият по големина пазар на облигации, и следователно това трябва да се отрази в съответните акции в инвестиционните портфейли". 

Сорос публикува поредица от статии във водещите международни медии, като критикува тези твърдения, отбелязва това в своята статия Wall Street Journal (WSJ) за това че ще е „трагична грешка да се инвестират милиарди долари в Китай сега. Това вероятно ще доведе до загуба на парите на клиентите на BlackRock и, което е по-важно, ще е в ущърб на интересите на националната сигурност на САЩ и на другите демокрации. Днес, казва той, САЩ и Китай "се борят за живот и смърт между двете системи на управление: демокрация и авторитаризъм". Сорос също призова Конгреса на САЩ да приеме законодателство, което да ограничи притока на средства към Китай.

Китайските потребители на интернет определиха позицията на Сорос като „лицемерие“ и заявиха, че „смисълът на възражението на Сорос да се инвестира в Китай е, че това, което е добро за САЩ, е добро за света, а това, което е добро за Китай, всъщност е лошо както за Китай, така и за всички останали".

Лицемерието на Сорос според китайците е, че смисълът на капиталовите инвестиции е да се реализира печалба, докато Сорос, като капиталист, настоява да не се инвестира в Китай, „само защото е рисковано и противоречи на приоритетите на външната политика на САЩ, а това последното не е ли наистина антикапиталистическо?"

Сорос говори лошо за китайската икономика още от 2016 г., като критикува мерките за икономическо регулиране на Китай и на форума в Давос той произнесе реч под заглавието „Твърдото кацане на Китай е наистина неизбежно“, въз основа на това, че ръстът на БВП на Китай през 2015 г. е бил 6,9 %, което е най-ниския показател от 1990 г.

Сорос смята, че китайците не разбират пазара, затова допускат прекомерните продажби на акции (тоест цената за тях пада, и стойността на компаниите също пада, и в „капиталистите“ ще има по-малко пари).
В САЩ картината е друга: Федералния Ресурс на САЩ (Фед) смекчава политиката, когато американският фондов пазар пада, и не прави нищо, когато той расте, тоест Фед се опитва да опази парите на „капиталистите“.

Според китайски експерти това е „чист вид социализъм за богатите и капитализъм за бедните“, когато богатите стават все по-богати, а бедните са принудени да решават своите проблеми сами.

В Китай Сорос е наричан „финансовия крокодил“, и е обвинен, че е ограбил цели нации и се стреми да направи Китай „неолиберален“, тоест подходящ за по-нататъшен грабеж.

Сорос използва колебанията на валутните курсове за краткосрочни спекулации, правейки милиарди долари за кратък период от време. Сред „успехите“ на Сорос на международните финансови пазари китайските експерти посочват следните. През 1990-те години фонда на Сорос Quantum разгърна световна финансова война, обезценявайки националните валути. През 1992 г. Сорос нанесе удар по британския паунд, през 1994 г. удари мексиканското песо, в резултат на което мексиканската финансова система се върна с 5 години назад. През 1997 г. Сорос разруши тайландската икономика.

През 1990-те години Тайланд е един от „азиатските тигри“. От 1990 до 1996 г. средногодишният темп на растеж на БВП на тази страна достига между 9 и 10%. Световната банка я включи в списъка на страните със средни доходи. Зад бързия икономически растеж стоеше експортният модел на трудоемките промишлени продукти с ниска добавена стойност. Местната валута беше обвързана с щатския долар и беше приложен фиксиран обменен курс: $1 беше равен на 26 тайландски бата. За да се постигне растеж на икономическите резултати, Тайланд либерализира своето законодателството и разреши притока на международен капитал, тоест на чуждестранните банки беше разрешено да откриват свои клонове в Тайланд, а предприятията можеха свободно да вземат чуждестранни заеми, а нерезидентите в Тайланд да откриват свои сметки в тайландския бат. Неконтролираният приток създаде „сапунени мехури“ на пазарите на недвижими имоти и на ценните книжа.

Структурите на Сорос започнаха да спекулират с мащабна продажба на тайландския бат, взимаха заеми от тайландските банки и играеха за намаляването на курса на бата. Сорос използва валутните фючърси и насърчаваше участниците на пазара да се присъединят към продажбата на бати, в резултат на което на 2 юли 1997 г. тайландското правителство изчерпа всичките си свои валутни резерви и беше принудено да обяви, че се отказва от системата на фиксиран валутен курс. Тайландският бат се срина с 70% за седмица и Сорос успешно погаси своите заеми в тайландските банки със сравнително малка сума долари, като в същото време спечели $4,2 млрд. Сривът на тайландския бат предизвика системни рискове, и повече от половината банки в Тайланд (около 50) бяха принудени да затворят, а над 10 000 предприятия фалираха и 2,7 млн. души останаха без работа.

Следващата цел на Сорос беше Хонконг. През 1998 г. той се опита да следва „тайландската схема“ и взе назаем 1,2 милиарда хонконгски долара, за да ги продаде рязко и да намали обменния курс, но не успя, защото Хонконг беше много важен за Китай по това време, като „прозорец“ за поддържането на международните разчети и привличането на чуждестранен капитал, и затова китайските власти се намесиха, като инструктираха китайското министерство на финансите и финансовите институции да „спасят“ Хонконг. В резултат на бързите действия на китайските финансисти начинанието на Сорос се провали и той понесе загуби в размер на $1 млрд.

Китайски експерти наричат Сорос спекулант, който използва вратичките във финансовото регулиране, за да изостри рисковете и да създава финансови кризи за лична изгода. Дори родината му Унгария прие пакет от законопроекти „Стоп на Сорос“, които забраняват на Сорос да се връща и стриктно да проверява потока от средства на Сорос в Унгария.

През 2017 г. правителствата и медиите в страните от Югоизточна Европа като Македония, Румъния, Унгария, Албания, Сърбия и Хърватия често се изказваха, обвинявайки Сорос и неговите фондации в подстрекаване към враждебност и изостряне на социалните разделения.

През 2017 г. редица американски граждани подадоха петиция на официалния уебсайт на Белия дом с молба правителството на САЩ да вкара Сорос в списъка с терористите, но тази инициатива не получи развитие.
Естествено е че, такава гигантска държава като Китай вълнува ума на Сорос и на хората като него. В същото време той вижда, че Китай постепенно затваря вратичките в своето финансово законодателство, и оставя спекуланти като него с празни ръце и това не може да не предизвиква в него ярост.

Един от основните опоненти на Китай, е правозащитната организация Human Rights Watch (HRW), която бомбардира медиите със съобщения за нарушения на правата на уйгурите в Китай и техния принудителен труд и призовава ООН да разследва това. Тя също следи ситуацията в Хонконг, като твърди, че китайските власти потискат демокрацията и нарушават правата на Хонконг. Ръководството на тази организация смята, че COVID-19 е възникнал в резултат на теч от китайска лаборатория. Китайското външно министерство характеризира HRW като организация, която „винаги е с предразсъдъци по отношение на въпросите, свързани с Китай, често клевети и дискредитира Китай“. В същото време китайските представители смятат, че Сорос стои зад антикитайско поведение на HRW. Фондацията на Сорос „Отворено общество“ направи дарения за HRW на обща стойност $100 млн. в продължение на 10 години. Според китайците „Благодарение на това огромно спонсорство HRW успя да наеме цял един етаж в „Емпайър Стейт Билдинг“ в Ню Йорк.

Медиите също са важен инструмент в работата на Сорос. Центърът за медийни изследвания, който изучава медийната дейност в САЩ, установи, че Сорос има връзки с над 30 от големите новинарски организации в САЩ. Съобщава се също, че от 2003 г. Сорос е похарчил над $48 млн. за финансиране на университетите по журналистика и организациите от новинарската индустрия. Сорос използва своето влияние, за да разпространява необходимата му информация и да оформя международното обществено мнение.

Фондацията на Сорос „Отворено общество“ е неговото любимо дете. Днес Фондацията се превърна в огромна организация с около 1 800 служители в над 30 държави с годишен бюджет от около $1 млрд. Целите на фондацията са много сходни с тези на Държавния департамент на САЩ. Фондацията изигра огромна роля в сътресенията в Източна Европа, в разпадането на Съветския съюз и организирането на цветните революции.
През септември 2019 г. Сорос публикува своя статия в WSJ, в която посочва, че като основател на фондация „Отворено общество“ той е „заинтересуван Китай да бъде победен и това днес надвишава неговата загриженост за националните интереси на САЩ“.

Това означава, че Китай си остава на неговият „мерник“. Инцидентът с кампанията Occupy Central и последвалите бунтове в Хонконг бяха подкрепени от фондация на Сорос „Отворено общество“.

Китайските анализатори се опитват да оценят перспективите в действията на Сорос и неговите структури във връзка с китайската икономика. Много обикновени китайци изразяват своите опасения, че на теория Сорос може да организира „втори Тайланд от 1997 г.“ в Китай. Повечето икономисти са съгласни, че Сорос отново ще бъде победен и няма да може да причини сериозни вреди. И има няколко причини за това.

Първо, китайската икономика е твърде мощна. През 2020 г. БВП на Китай надхвърли $15,5 трлн., което е 15 пъти повече в сравнение с 1998 г., а разликата с БВП на САЩ също се съкрати от 8,8 пъти през 1998 г. до 1,3 пъти. Валутните резерви на Китай през миналата година възлизат на $3,2 трлн., което е 21 пъти повече в сравнение с 1998 г., което означава, че китайските власти ще имат достатъчно "боеприпаси" за да стабилизират финансовите пазари. Второ, китайската икономика се регулира от държавата, а системата за валутен контрол функционира ефективно и твърдо. Ако се премахнат ограниченията за внос на капитали, тогава ограниченията за износа все още са в сила и те няма да работят за обезценяването на китайския юан от вътрешния на международния пазар и обратно.

С други думи, гаранцията за стабилност е, че Китай, въпреки своята отвореност към външния свят, има дълбока интеграция в международните икономически процеси, провежда независима парична политика, ограничава влиянието на чуждите държави и, ако е необходимо, винаги е готов да предприеме бързи действия и ефективни мерки за спасяване на своята национална валута.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)