Софи Марсо: Французите не можем без кино

Прелъстителката от Париж

 

Гледам екшъни и арт филми

Заставам зад всичките си роли

Искам да играя ченге или бандитка

Неповторимата грация от Франция Софи Марсо се завърна в голямото кино с драмата „Всичко мина добре“ на Франсоа Озон, представена в Кан. Софи бе описана като едно от най-грациозните и атрактивни присъствия на Лазурния бряг и внесе класа в иначе хаотичното издание на отложения миналата година топ фестивал.

Преди дни стана ясно, че „Всичко мина добре“ ще бъде показан и в България, в рамките на тазгодишното издание на „Синелибри“, планирано за октомври.

Софи Марсо пробива още в тийнейджърските си години и става голяма звезда във Франция през 80-те, а после завладява и Холивуд със „Смело сърце“ и „Светът не е достатъчен“, където играе едно от най-атрактивните момичета на Бонд.

- Софи, премиерата на „Всичко мина добре“ в Кан беше огромен успех. Каква е вашата роля и как се работи с режисьор като Франсоа Озон?

- Във филма аз влизам в образа на жена, изправена пред труден избор. Тя трябва да се грижи за баща си, който си отива. „Всичко минава добре“ поставя много въпроси за семейството и живота като цяло. 
Да се работи с Франсоа е удоволствие и предизвикателство. Аз негова голяма почитателка. Още откакто гледах „Осем жени“ преди години. Толкова качествен мюзикъл, който си играе с жанровете и кодовете на криминалното кино и преоткрива творческото наследство на Агата Кристи. 

- Вие сте в киното на високо ниво от дете. Как гледате филм с такъв опит – като професионална актриса, или като обикновен зрител?

- Предпочитам да гледам филм все едно съм просто част от публиката, ако трябва да съм откровена. Харесвам да си избирам заглавия по режисьори, по актьори, дори по плакатите. Обожавам да ме изненадват в салона. Да ми задават въпроси, да ме поставят в ситуация да разрешавам проблеми, да трябва да декодирам разни неща. Тук вече мога да подходя и с окото на професионалист от богатия свят на кино индустрията. 

Във Франция публиката е страшно взискателна към филмите. Хората тук гледат много различни заглавия от разнообразни жанрове. Французите не можем без кино. 

В нашата страна имаме традиции в ходенето на кино. Събираме се за всякакви прожекции, говорим разпалено за всички аспекти и елементи на киното като магия, изкуство, а и индустрия. Във Франция  дори обикновените зрители биха могли да бъдат членове на жури по фестивали или конкурси. На мен ми харесва идеята такива журита да съдържат и хора извън индустрията. 

- Доколко вашата френска идентичност ви дефинира и като филмова професионалистка?

- Моята култура е френска, но киното си остава универсален език. Един филм може да съдържа своя собствена култура, представена през една завършена история. Всички ние идваме от различни общества и страни, но хората в кино индустрията се опиват да се обединят и организират около универсалния език на седмото изкуство. 

Аз мога да оценя един френски филм по същия начин, по който ще оценя и американски. 

- Какви точно филми ви привличат най-много, когато сте просто част от публиката?

- Има много традиционен зрителски вкус, също както с музиката. Обичам всякакви жанрове – от екшъни до сюрреалистични експерименти. Да не говорим за арт филми и комедии.

Почитателка съм на Джордж Милър, неговите филми за „Лудия Макс“ ме забавляват невероятно много. Толкова хумор и лудост има в тях. Харесвам и много френски режисьори, разбира се. Толкова са много. 

- Има ли професия, която не сте играли на кино, но много бихте желали?

- Да. Не съм играла полицайка или бандитка. Участвала съм в доста исторически филми, те винаги ще са ми слабост и напоследък ми липсват. Визията на режисьора също е страшно важна за мен като актриса?

- Журналистите често ви питат за вашия дебют в „Готови за любов“, но има ли във вашата кариера филм, който бихте защитили от критика на всяка цена?

- Винаги ми е било трудно да се подлагам на самоанализ, както и да гледам собствените си филми. Когато съм на терен и снимам е друго. Понякога нещата се сработват и аз живея с усещането, че отбелязвам напредък. За мен е особено важно да правя кино с режисьори, които умеят за слушат и да разбират актьорите.

Всеки филм, който отнема 3, 5 или дори 16 седмици за снимки е част от моя живот и аз се опитвам да улавям и оценявам тези мигове, колкото по-пълноценно мога.

Заставам зад всичките си филм с еднаква сила. Някои персонажи ми допадат повече от други. Има разлика – ако са взети от някоя велика книга, например, имат различна тежест и драматичен обхват. Такъв беше случаят с „Ана Каренина“. Играла съм различни роли, които са ми оказвали влияние. Един път влязох в образа на затворничка и това преживяване наистина остана дълго с мен в психологически план.

- Каква атмосфера е идеална по време на снимки на филм?

- Спокойна, но не и скучна. Харесва ми да наблюдавам как другите работят. Всеки по своята специалност. Работниците, които лепят тапети, хлебарят, който пече питка и др. Обожавам това усещане да наблюдаваш и попиваш образи, сюжети и детайли. Малките неща от големия живот. Кино индустрията обхваща толкова много професии. 

Под спокойна атмосфера имам предвид хората да са концентрирани в работата си.

Но в правенето на филм е неизбежно да има напрежение, стрес, смях. Най-важното нещо е да се отървеш от всичко излишно и да запазиш есенцията.

- Какво най-много ви харесва във фестивали като този в Кан и предстоящия във Венеция?

- Винаги си тръгвам от тях с много спомени и красиви изживени моменти. Обичам да прекарвам по два-три дни, а особено хубаво е, когато имам и филм за представяне. 

Чувството да стана сутрин и веднага да отида в салона, където мога да изгледам два филма един след друг е фантастично. Това е и процес на откриване на непознати неща. Често гледам дори по три нови филма на ден. Ако нямах толкова силна нужда от дневна светлина, сигурно щях да гледам и по повече.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта