Разместването на политическите пластове в Скопие странно съвпадна със смяната на властта у нас

Бомбата дойде от друго място, от самата Република Северна Македония

Политиката обича да си прави шеги. След като цяла година в Скопие очакваха в България да се формира политическо правителство, с което да се разговаря за вдигане на ветото пред европейския път на Северна Македония, се случи така, че тъкмо тогава, когато този момент дойде, край Вардар също имат трусове.

Да не говорим, че това става в началото на „европейската“ седмица, когато на различни нива и формати лидерите на ЕС ще решават съдбата на разширението на съюза към Западните Балкани. Което не е непременно свързано с решение за дата на старт на преговорния процес на Република Северна Македония и на Албания. За тяхно голямо съжаление, разбира се.

Въпросното съвпадение на тези политически действия и факти от двете страни на границата не бяха предвидени в календара. Първо, изборният процес у нас продължи неочаквано дълго. Като се започне с изборите на 4 април, през следващите на 15 юли, та чак до 14 ноември. Как беше го казал класикът - като заваля, та цяла неделя. Та и ние, българските гласоподаватели - като ни поканиха пред урните, та така цяла година.

През цялото това изборно време страната ни бе управлявана от служебни кабинети. Колкото и да им се искаше на политиците край Вардар тези правителства да променят решението за блокиране на старта на преговорния процес за еврочленство, все пак си даваха сметка, че това не би могло да се случи. И решиха да чакат и да следят внимателно предизборната борба у нас. Е, чакаха и се начакаха.

Разочарованията им идваха с всеки провал на партиите у нас да съставят кабинет. Даваха си сметка, че политическото време, на което те винаги са разчитали да „играе“ в тяхна полза, този път не е на тяхна страна. Нямаха големи надежди за португалското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на годината. Още в началото от Лисабон бяха дали ясно да се разбере, че темата за Западните Балкани и за разширяването на ЕС към тях няма да е сред приоритетите. На всичкo отгоре след приключването на ротационните шест месеца португалски политици изведнъж решиха да поставят под съмнение позицията на Скопие, като подхвърлиха, че всъщност, корените на днешната езикова норма в Северна Македония са български.

Големите надежди обаче бяха свързани с председателството на Съвета на ЕС на Словения. Няма какво да крием, Югославия може да е мъртва, но югосферата действа с пълна сила. Конференция за Западните Балкани, както нашата през 2018 г., усилия на словенците да ни накарат да решим друго и да променим мнението си, и какво ли не още. Но както се вижда, и словенското председателство, което не криеше симпатията си към Северна Македония, няма да може да направи повече от португалците, да речем. Все пак, да изчакаме края на тази седмица.

Но важното в случая е друго. И то е, че бомбата дойде от друго място, от самата Северна Македония. Това бяха резултатите от местните избори на 17 и на 31 октомври, проведени в два тура. След убедителната победа на опозицията ВМРО-ДПМНЕ нейният лидер Християн Мицковски очакваше да бъде в центъра на прожекторите и с някои спешни политически ходове като вот на недоверие на кабинета на Зоран Заев, да вземе властта. Но истината е, че шоуто в края на изборния цикъл открадна премиерът Зоран Заев. Той обяви своите оставки от лидерството в управляващия СДСМ и като министър-председател. Не мина и вотът на недоверие в парламента заради странното изчезване на един депутат от една малка албанска партия, който предварително бе поел ангажимента да гласува против Заев, но в последния момент се скри. Не че в политическата практика на независимата държава на югозапад от нас няма и други примери за крайно съмнително осигуряване на мнозинство в Събранието. Бих могъл да разказвам доста по този въпрос, защото при всички правителства, независимо дали са на СДСМ или на ВМРО-ДПМНЕ, почти никога не е имало такова мнозинство, което да гарантира парламентарно спокойствие на управляващата партия. А Събранието в Скопие винаги е било място, в което са събрани хора, готови да бъдат „напазарувани“. Въпрос на цена.

Оставката на Заев разтърси не само СДСМ, но повече управляващата коалиция. Наложиха се доста разговори от партньорите в нея за да бъде убеден той да продължи да бъде премиер. Аргументът бе, че на държавата предстоят важни дни и седмици все с оглед на очакването за промяна на позицията на България и за старт на преговорите за членство в ЕС. Заев се съгласи, но почна да води със себе си на важни разговори заместник-министъра на финансите Димитър Ковачевски.

Откъде накъде, се питаха доста хора, човек от третия ешелон на управлението ще придружава премиера, прескачайки толкова нива? Е, много скоро стана ясно, че Ковачевски е изборът на Заев за негов наследник както в партията, а и в правителството. А в неделя на общи избори в партията из цялата страна Ковачевски спечели убедително. Тепърва ще правим портрети на технократа от Куманово, но когато преди време хвърлих едно око на биографията му, сред многото курсове и обучения, които е имал в живота си, мернах, че известно време е прекарал и се е обучавал в Харвард. Още тогава, когато Заев го водеше насам-натам, се попитах това случайно съвпадение ли е или като някаква проява на селска хитрост се търси контакт с двамата български харвардци, които, ето, вече поеха кормилото на властта.

А че Ковачевски ще бъде предложен за премиер е повече от ясно. Щом е лидер на партията, той ще бъде начело на изпълнителната власт. Остава да се види дали самият Заев ще си спести стоенето повече на власт, след като стана ясно, че основната задача - да деблокира българското вето за преговори, няма да бъде изпълнена. Като наследство, което осигури на бъдещия си наследник след серия преговори бе да привлече на страна на управляващата коалиция една малка албанска партия с нейните четирима депутати. И по такъв начин да увеличи с няколко гласа мнозинството в парламента. И да остави борбата за съставяне на ново правителството и утвърждаването му в Събранието на своята „пионка“, както го нарече лидерът на опозицията Християн Мицковски.

По странно стечение на нещата, в същия ден, в който Ковачевски бе гласуван от партийните членове, на конгрес на ВМРО-ДПМНЕ Мицковски с пълно единодушие от делегатите бе избран за втори мандат от четири години начело на партията.

В Скопие е популярна оценката, че Северна Македония и Косово са като скачени съдове. Като гледам какво става едновременно у нас и оттатък границата, доста се замислям дали и ние не сме така обвързани с братовчедите. Колкото и на някои от тях да не им се иска.