София е бременна с два и половина политически проекта. 

Първият – по реда на обявяването им - е проектът „Васил Терзиев“. 

Цялата захаросана нагласеност – на неговия уж американски успех в български условия – се разпадна в процеса на предизборната кампания. Терзиев не даде никакъв отговор, още по-малко убедителен такъв, на документите за контролирания генезис на неговия бизнес. 

Продуциран и контролиран от търговци на оръжие. Или по-точно – от оръжейна компания, която е заченала, родила и внимателно е отгледала IT-бизнеса на Терзиев. 

Нещо като сурогатно майчинство в пост-комунистически вариант. 

Каквито и да са личните качества на Васил Терзиев, вече никой не вярва в честния старт на един млад предприемач. Не и в неговия случай. 

И разбира се, възниква въпросът – след като е така добре нагласена и украсена легендата за неговата блестяща бизнес-кариера, не носи ли неговата кандидатура и кампания белезите на същият лъскав и изкуствен стайлинг? 
Същата преднамерена ведрост, същата предпоставена победа, същата надзъртаща от билбордовете му зле прикрита арогантност?

Човек трудно може да избяга от себе си. 

Това в пълна степен важи за умнокрасивия електорат, който е на път да гласува за всичко това, което заклеймяваше в последните 20 години – горе-долу тогава започна заличаването на християдемократичните ценности в десницата с пръкването на ДСБ като бъдещ неолиберален проект. 

Днес ДСБ е част от либерал-екстремистката джендър-коалиция Демократична България начело с Христо Иванов, които пък са коалиционни партньори на ПП начело с Кирил Петков. 

Политическа комедия „Продължават Падението“, пореден епизод.

 По-важният въпрос обаче е дали проектът „Васил Терзиев“ всъщност не си поставя цели отвъд кампанията за кмет на София, като например овладяването на ППДеБъ и техния електорат? 

Нека помислим малко. Кирчо и Кокорчо са се самоприключили като политици.

Убийството на Алексей Петров – ментор на Кирчо и особено на баща му Петко – сложи началото на края на мимолетната политическа кариера на Кирил Петков.

Психически лабилен, а напоследък и видимо уплашен – имам лични впечатления – този човек няма никакъв личностен ресурс да продължи в политиката.

Особено като се има предвид, че ПП е изцяло изкуствена конструкция, създадена след споменаването на името Кирил Петков от американския президент Джо Байдън.

Само че американският прагматизъм със сигурност дава по-висока оценка на политически зрялото и ефективно поведение на Пеевски, отколкото хаоса на Кирчо, който една работа не можа да им свърши за цели две години. Това е реалността. 

Другият книжен тигър – Христо Иванов – е видимо изхабен не от днес. Особено след коалицията с Борисов и Пеевски, по които като прислуга на кръга „Капитал“ се скъса да плюе повече от десетилетие. 

Неслучайно медийната му активност е сведена до минимум и неслучайно от години се говори за желанието му да се докопа до спокойна служба в Брюксел, където съпругата му от години го очаква.

И така, осиротелият умнокрасив електорат се оглежда за нов спасител, понеже „спасителят“ Мис Бони явно има предимно декоративни функции. 

Кой друг спасител освен Васил Терзиев, който с желание ще си плати за ползването на това електорално тяло. А и вече си плаща, иначе нямаше да бъде издигнат от вече изброените техни лидери.  И тук идва най-важният въпрос: Какво общо имат нуждите и проблемите на софийския мегаполис с нуждите и проблемите на либералната жълтопаветна мъгла? 

Нищо. Те са в пълно противоречие.

Ето защо за проекта „Васил Терзиев“, който сега започва и който ще продължи без значение от резултатите на изборите – ето защо за проекта „Васил Терзиев“ на тези избори не трябва да се гласува. 

Защото този проект няма за цел да разреши проблемите на столичния град.

Също както и вторият проект – проектът „Ваня Григорова“. Приликите са повече от разликите, което изключва възможността Григорова да бъде алтернатива на Терзиев. Проектът „Ваня Григорова“ е всичко, което БСП отрича, особено като се имат предвид личните убеждения на дамата в съчетание със задкулисието, което я издига.

И това е първата прилика – генезисът и на двата проекта няма нищо общо с убежденията на техните електорати.

Григорова е „за“ приемането на Истанбулската конвенция, БСП е против джендър-идеологията. 

БСП е против соросоидното задкулисие, Григорова е безспорно свързана с „Отворено общество“ на Сорос.

Нещо повече, Григорова открито се подиграва с издигналата я партия в свои предишни фейсбук-постове, в които нарича БСП „микроорганизация, която без маймунджилъци няма шанс да бъде забелязана“. 

Великолепна самооценка си прави тази жена, според която тя самата е в ролята на маймунджилък, за да може да бъде забелязана БСП, браво.

БСП се е разделила с личности като Станишев, Кирил Добрев и Георги Първанов. Григорова има зад себе си точно Станишев, Добрев и Първанов, които по чуден начин са съумяли да превъзмогнат, макар и временно, дълбоката си и искрена лична неприязън всеки срещу всеки.  

Впрочем, Георги Първанов подкрепи Ваня Григорова в свое изявление от тази неделя: „Тя стои солидно и убедително, тя има своите идеи, тя има поведение на държавник“. 

Глупости на търкалета, разбира се. Идеите на Григорова са една либерал-популистка каша, забърквани от предизборния й ПР-екип начело с Моника Станишева. Джендър-либерални бози и лицемерно сиромахомилство, плюс вопли за жените, които не излизат навън поради недостатъчен брой публични тоалетни.  

Първанов явно е изгубил връзка с действителността, иначе щеше да се досети, че подкрепата на бивш лидер на БСП, който си направи своя партия срещу БСП, няма как да донесе подкрепа на Ваня Григорова като кандидат на БСП. 
Всъщност с изявлението си Първанов напълно потвърждава факта, че синдикалната активистка е пробутана на софийската организация на социалистите именно като лице на подготвяна нова формация - оръжие срещу БСП, която /нечестно, разбира се/ да бъде зачената в недрата на БСП.

Също като задкулисно контролирания генезис на уж независимия бизнес на Васил Терзиев, което е още една прилика между него и Григорова. 

Това е истината и колкото и да е страшна, по-добре е тази истина да се знае преди изборите, отколкото да се узнае след изборите. 

Първанов добавя и своята прогноза как София след изборите ще е „червена“. Това може да е вярно само ако приемем, че „червено“ значи либерално. В този случай – да, с кандидати като Терзиев и Григорова, с подкрепящото ги задкулисие – София със сигурност ще е „червена“. Защото несъмнено и двамата са с либерални убеждения. А кой е половината проект?  

Половинката е проектът „Антон Хекимян“. 

Половинка, защото този сюжет на Борисов няма за цел да развива нова партийна платформа. 

Тази – само на пръв поглед причудлива – фабула е отклоняваща вниманието маневра. Отклоняваща вниманието от неизбежните негативи на дългото кметуване на Фандъкова и ГЕРБ. Това е водещата цел на кандидатурата на Хекимян – отклоняване на вниманието от ГЕРБ.  Именно поради това Борисов не издигна опитен местен политик като Георги Георгиев, бивш председател на столичния общинския съвет.

Защото какво общо има Хекимян с ГЕРБ, допреди обявяването на кандидатурата му?

Хекимян не е ли независим от партии новинар – шеф на новините на независима от партии национална телевизия?

Ако това е така, какво общо има той с ГЕРБ? Нищо. Защо тогава трябва да бъде подкрепен като кандидат на ГЕРБ? Откъде-накъде?

Ако обаче той задкулисно е работил за ГЕРБ в качеството си на уж независим новинар – това е дълбоко непочтено към зрителите и в такъв случай Хекимян изобщо не заслужава подкрепа поради непочтеност, задкулисност и конфликт на интереси. 

Да не говорим за изказването му в софийската синагога как е потомък на изстрадалия арменски народ. 

Всичко това е вярно, но какво е направил той, за да помогне на изстрадалия арменски народ? Някаква публична дарителска инициатива, която той да е организирал досега? Някакви лични средства, които да е дарил на изстрадалия арменски народ? 

Нищо такова не е известно на уважаемата българска публика. Ако го е направил, добре. Ако не го е направил, не е добре, но все още може да го направи, хайде. Тази зима положението в Армения със 120 хиляди бежанци от Арцах ще е особено зле. Какво чака още да помогне като потомък на измъчен народ?  

Измъченият български народ би бил вероятно любопитен да узнае.

Това, което със сигурност вече се знае и е видно за мислещите хора у нас – това е фактът, че и тримата водещи кандидати са издигнати не за да решават проблемите на София и не от загриженост за хората на София.

Тримата водещи кандидати са директно издигнати от задкулисия /Терзиев и Григорова/, или от задкулисни партийни интереси /Хекимян/.

Но и в трите случая кампанията за София и самата София е превърната в сурогатна майка за  либерални експерименти. 
Дали си струва да се гласува в такъв случай? И ако да - за кого?

Отговорът на избирателите предстои да го видим тази неделя.

(От фейсбук)