София Милева е победителят в конкурса „Горчиво вино“ – 2021

Снимка: Стефан Тотев
Гичка Тренева, Пламен Тотев и София Милева

На Алея на книгата утвърдени поети и ценители на поезията почетоха паметта на Евтим Евтимов
 
По традиция на провеждащото се в момента изложение „Алея на книгата” в София бяха връчени наградите на Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. В осмото издание на конкурса Първа награда и издаване на книга спечели 30-годишната хасковска поетеса София Милева със стихотворението си „Необичане“. Наградата й бе връчена от Гичка Тренева, секретар на НЧ „Братя Миладинови – 1914” – Петрич, което е организатор на конкурса. Именно оттам започва поетическата си кариера големият поет Евтим Евтимов.
Венко Евтимов връчи Втора награда на барда Татяна Йотова от Айтос за стихотворението й „Сезонен коктейл“.

Конкурсът е анонимен. Журито, председателствано от литературния критик и издател Пламен Тотев, и с членове – поетесите Петя Хантова и Катя Кирянова, избра най-добрите творби, след което беше разкрита анонимността на авторите. Сред големия брой участвали стихотворения в конкурса имаше и други добри творби, но се оказа, че те са били или вече публикувани, или не са на любовна тематика. Затова други награди не бяха присъдени.

Награждаването преля в литературно четене в памет на Евтим Евтимов. Утвърдени поети четоха както негови, така и свои произведения. Добромир Банев – истински наследник на Евтим Евтимов, прочете три свои нови и непубликувани стихотворения. В четенето взеха участие и Петя Хантова, Анжела Димчева, Катя Кирянова, Димитър Христов – лауреат на „Горчиво вино“ 2018, Катя Кремзер, Костадин Филипов, Виктория Катранова, Елисавета Шапкарева и Мая Панайотова.

Маргарита Петкова не успя да участва в четенето, тъй като по същото време беше в Петрич, където БНТ снима филм за Евтим Евтимов.

Ето стихотворението на София Милева, спечелило първа награда:
 
Необичане
 
Някой ден сърцето ми ще спре.
Не от обич, а от необичане.
Гледам към безкрайното море – 
уча се да бъда безразлична.
 
Гледам и към черните скали – 
нещо във душата ми се счупи.
Няма да се трогнеш, че боли.
Знам, че няма. Ти си неподкупен.
 
Гледам нероденото момче.
Галя го и реша му косите.
Времето не спира да тече.
Времето изтича през очите.
 
Някой ден сърцето ми ще спре.
Ще е самота. Ще бъде тихо.
Крия се зад черното перде
и не искам нищо, абсолютно нищо…

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура