В Конституцията на Република България има изричен запис, че нашата страна е социална държава. Така ли е в действителност?!? Отговорът на този въпрос е, че по-скоро не е точно така. У нас са налице фрапиращи неравенства, които в останалите страни на ЕС не се изразяват в такава степен. По този показател, както и по-ниското качество на живот на над 2 млн. българи, България се доближава повече до страните от третия свят, независимо че е част от ЕС, т.е. тя е една от държавите, които са част от т.нар. златен милиард.

Повод за написване на този материал са две грозни картини на бедност и нехайно отношение към децата, на които авторът бе свидетел, и то в центъра на София. Първо: в автобус № 72 (началната спирка е в близост до квартал „Факултета“, населен с компактно ромско население) авторът видя няколко малки момичета на видима възраст -  7-8 години от ромски произход в студен мартенски ден, които бяха твърде леко облечени - с летни рокли или поли и тънки блузи. Сред тези малки деца, едно от тях съвсем босо (без обувки и чорапи), а температурата в София в този ден не превишаваше 5 градуса. Учителката на децата, ако те изобщо ходят на училище, вероятно не е забелязала босото момиченце и не го върнала в къщи да се обуе и облече с яке или палто?!? Второ: Авторът бе свидетел, че до спирката „Център по хигиена“ на същия автобус, в едно малко и тясно заведение за хранене със скара и бургери, чакаха на опашка около десетина деца, които споделиха, че са в четвърти клас, т.е. те са на около 11-12 години. На въпроса на автора: „Защо не се хранят в училищния стол?“, те го уведомиха, че в него храната „е гадна“. Съдържателят на заведението, който приготвяше скарата и бургерите, сподели, че купонът за училищния стол е 5 лв., но на децата се предоставя най-евтина и нискокачествена храна, приготвена със субпродукти месни (от крайниците на животните), млечни продукти (най-вероятно с палмово масло) и т.н. Храната в училищните столове се субсидира от бюджета, като вероятно субсидията за един купон е около 5 лв. и още 5 лв. заплащат родителите на децата (МОЖЕ ДА СЕ ПРОВЕРИ). Основателен е въпроса защо не се приготвя храна за децата с 10 лв. на ден, колкото е действителната цена на един храноден, а в нея се влагат продукти най-много за 3-4 лв., а останалите 6-7 лв. (т.е. равностойността до 10 лв.) се краде. Най-меко казано е неморално и цинично да се краде от „залъка на децата“?!? Родителят на детето, вместо да предостави на своят син или дъщеря по 100-110 лв. на месец (т.е. по 5 лв. за 20-22 работни дни), трябва да му даде поне два-три пъти повече, тъй като цените в заведението за скара и бургери, не са субсидирани от бюджета и една порция там струва 8-10 лв., а по-скъпите ястия са около 12-13 лв. Подобно е положението в детските градини, които по принцип следва да са безплатни, но родителите също поставят в раниците на своите невръстни деца (между 3 и 7 години) сандвичи, за да не консумират некачествената храна в тях. Не по-различна е картината с храненето в болниците. Авторът имаше насрочена операция на менискус в понеделник и постъпи в болницата в неделя в късния следобед. Вечерята му бе вече сервирана и тя бе от два кренвирша, в които имаше всичко друго, но не и месо, а гарнитурата - бе пюре, в което нямаше нито масло, нито мляко, а бе забъркано от готово пюре на прах и имаше странен вкус. В неделя вечер около болницата нямаше отворени заведения за хранене и авторът бе принуден да консумира тази некачествена болнична храна, от която получи болки в стомаха. Логични са въпросите: Защо се предоставят твърде големи средства от бюджета за субсидиране на храната, а се хранят децата в училищата и болните в болницата с „боклуци“ и къде е контролът на държавата и общината?

Налице е и въпросът: Къде отиват субсидиите за фирмите за кетъринг, които снабдяват училищните столове, детските градини, болниците и санаториумите?!? По всяка вероятност „пръстите си облизват“, освен собствениците на фирмите за кетъринг и вероятно и директорите на визираните образователни и здравни заведения!??! Не е изключено част от тези средства да отиват и по-нагоре, т.е. в Регионалните инспекторати на образованието и в Регионалните дирекции по здравеопазване, които насочват посочените директори към „правилната фирма“ за кетъринг за сключване на договор. Двете министерства: на образованието и науката и на здравеопазването, а също и Министерство на финансите незабавно следва разработят методика за качеството на храната, както и да се назначат експерти с опит, които да упражняват ежедневен пряк контрол за това, какво се влага в храната във визираните държавни и общински заведения. Проблемът относно качеството на храната в посочените училища, детски градини и болници, следва да е един от най-важните приоритети в предизборните програми на партиите в предизборната кампания за изборите за Европейски парламент и за Народно събрание на 09. юни 2024 г.

Друга не по-маловажна задача, която следва да залегне в предизборните платформи е да се включи предоставянето на определен лимит на консумираното електричество на субсидирани ниски цени за по-бедната част от населението ни, а над този лимит, цената на тока следва да бъде на по-високи несубсидирани цени. Решаването на този проблем е предлагано многократно в последните 20-30 години, но неговото налагане е отлагано и досега този принцип, който е част от практиката на редица развити страни, не е приложен у нас?!? Подобна схема следва да се разработи и с 12-те топлофикации у нас, които също могат да предлагат на потребителите с по-ниска консумация на топлинна енергия такава на субсидирани цени.

Третият нерешен проблем е започване на строителството и у нас на социални жилища за млади семейства и за хора, които нямат друго жилище. В Германия, Швейцария и други развити държави, общините разполагат с огромен жилищен фонд, в който живеят и плащат относително нисък наем милиони жители на тези страни. У нас този въпрос изобщо досега не е повдиган от политическите сили, в т.ч. и от левицата, която би следвало да разполага с по-ярко изразена социална програма. Естествено за постигането на тази цел е необходим огромен финансов ресурс, който не е по „силите“ на правителството. Предложението на автора, е  този ресурс да се разпредели в следващите години, а първо да се започне със сума от 2-3 млрд. лв. в Бюджет 2025. Прилагането на тази твърде важна социална мярка следва да се планира адекватно. След две-три години средствата за социални жилища плавно следва да нарастват и да достигнат до 4-5 млрд. лв. годишно, които следва да се заделят в бюджетите през 2026 г., 2027 г., 2028 г. и т.н. По този начин ще се създаде поле за дейност на местните строителни фирми, някои от които понастоящем нямат ритмично поръчки за строителство и често освобождават работници (това е валидно най-вече за по-малките градове у нас).

На четвърто място е възможно да се приложи една мярка, която същевременно е и социална, но също така ще даде тласък на земеделието (този отрасъл е в упадък у нас), както и на кооперативното ни движение, което има дълбоки традиции в България. Още през 1894 г. или по-малко от 20 години след Освобождението на България от турско робство, известният писател и политик (един от лидерите на Радикал-демократическата партия) Тодор Влайков (авторът е далечен родственик с него) учредява в с. Мирково, Пирдопско първата модерна кооперация „Орало“. В тази връзка следва да се обмисли възможността за предоставяне на парични стимули в умерено количество на собственици на земеделски земи, които имат до 50 дка и желаят да влязат в действащи земеделски кооперации или да образуват нови земеделски кооперации. Тази сума от бюджета следва да се употреби само и единствено за закупуване на земеделска техника и покупка или наемане на помещение за персонала на кооперацията. Често малкото земя, с която дребните собственици разполагат пустее, а понякога земята се обработва от други земеделски стопани, които нищо не заплащат на действителните собственици!?! До Втората световна война у нас е имало няколкостотин земеделски, потребителски и кредитни кооперации (известни и като популярни банки). Понастоящем е налице силна редукция на броя на земеделските кооперации. Необходимо е да се познава историята на кооперациите, които съвсем не са дело на социалистическата държава, каквато бе България от 1944 до 1989 г. Този проблем също следва да се приоритизира в предизборните платформи на партиите, а за неговото решаване ще бъдат необходими не повече от 50 до 70 млн. лв.

България сравнително недостатъчно използва ресурса на Европейския социален фонд и най-вече средствата в него за преодоляване на безработицата. По данни на АИКБ над 70 000 души са новите безработни у нас, вследствие на рецесията, обхванала редица големи страни в ЕС,  в т.ч. и Германия, която е на ръба на рецесията. Ето защо на Пето място следва да се заложи в предизборните платформи на партиите борбата с преодоляване на безработицата, която бе „позабравена“ в последните около 10-15 години, в които редица фирмите от редица отрасли чувстваха остър недостиг от квалифицирана работна ръка.

Към социалната политика се включва и образованието, включително две отдавна препоръчвани практики (прилагани слабо у нас), които са застъпени много по-добре в развитите страни в ЕС, а именно: „ученето през целия живот“ и „съвременната финансова грамотност“. У нас тези практики освен, че слабо се прилагат и все още са непопулярни сред по-възрастното ни население, а когато те се прилагат, обученията са с ниско качество. Учебни програми по съвременна финансова грамотност са застъпени в сравнително малко университети, висши училища и средни училища. Ето защо е необходима препоръка разширяването на визираните практики също да залегнат в предизборните платформи на политическите партии и най-вече да се обясни на разбираем език защо те са необходими на всеки български гражданин?