Има ли риск бизнесът и хората в България да останат без помощ от държавата през следващите месеци заради липсата на правителство, питаме министъра на труда и социалната политика в оставка Деница Сачева. Забавяне в обсъждането на това какъв ще бъде дизайнът на мерките за бизнеса и хората е фатално. Мярката 60/40 задължително трябва да се преразгледа и обхватът u да се намали до онези сектори, които все още са пряко засегнати от кризата, казва Сачева.

Според нея преизчисляването на всички пенсии, както предлага БСП с промени в Кодекса за социално осигуряване, не е универсално решение. Ние обичаме да си създаваме мантри, които непрекъснато да ги набиваме в съзнанието на хората като универсално решение и преизчисляването на пенсиите е една от тях, твърди Деница Сачева. 

- На кръглата маса, организирана от КНСБ, заявихте, че социалното министерство подкрепя предложението на ЕК за „праг на достойнството“ на минималната работна заплата. Какво на практика означава това?
- В рамките на нашия мандат успяхме да увеличим с 40% минималната работна заплата до 650 лева. А средната работна заплата достигна 1505 лева. Знаете, че се подписа споразумение между правителството, синдикатите и работодателските организации, в което подкрепихме у нас да има минимална работна заплата по сектори, но между работодателите и синдикатите не можа да се постигне съгласие, за да можем да въведем това още сега. За нас политиката за увеличаване на доходите винаги е била водеща и сериозна част от нашата управленска програма. Рискът от бедност сред работещите през последните години намаля. През 2016 г. делът им беше 11,4%, а през 2019 г. вече е 8,9 на сто. Точно затова в директивата за минимални работни заплати, която се предлага от Европейската комисия, е залегнало предложение рамката на минималните заплати да не бъде по-ниска от 60% от националната медианна брутна заплата и да не е под 50% от националната средна брутна заплата - това е така нареченият „праг на достойнство“, в който се счита, че се достига достойна минимална работна заплата. Като направихме изчисленията в България, у нас в момента минималната заплата е 46,8% от средната и 56,5% от медианната. Тоест няма пречка да подкрепим това предложение на ЕК, защото и към момента ние сме много близко до тези нива. Знаете, че в предизборната ни програма беше залегнало увеличение на минималната и средната работни заплати, така че този тип регламент на ЕК е напълно достижим за България.

- Как гледате на предложението на КНСБ минималната заплата да расте със 17,5% всяка година. Реалистично ли е това?
- На всички ни се иска минималната заплата да се вдига, дори с по-висок процент от посочения от КНСБ, но трябва да отчитаме обективните икономически реалности и производителността на труда у нас. Нашите разчети показаха, че в рамките на 4-годишно управление, което предлагахме в предизборната си програма, може минималната заплата да достигне 1000 лева, а средната до 2000 лева до 2025 година. Смятаме, че тези изчисления са по-реалистични. Идеята на КНСБ, според мен, не е в самото число, а като модел за повишаване. В него е заложен двуцифрен ръст на средната работна заплата от 12,5%. Ако имаме хипотеза, че икономиката се възстановява и има висок икономически ръст, този модел може да бъде обсъждан. Но средносрочната бюджетна прогноза в момента показва, че през тази година ръстът на брутния вътрешен продукт ще бъде 2,5%, а за 2022 г. - 3%. Очакваме и заетите да се увеличават, разбира се, всичко зависи от темповете на разпространение на новите щамове на коронавируса, темповете на ваксинация, наложените мерки и т. н. Това, което имаме в момента като картина и благоприятните прогнози, ни дава основание да смятаме, че бихме могли да обсъждаме със социалните партньори увеличение на доходите, но дали ще достигне 17,5% - аз по-скоро съм скептично настроена.

- От БСП внесоха промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат пенсиите, отпуснати до 31 декември 2017 г., да бъдат преизчислени от 1 юли 2021 г., като индивидуалният коефициент на всеки пенсионер да бъде умножен със средномесечния осигурителен доход за 2018 г. Възможно ли е на практика това да се случи и ще има ли реално увеличение на пенсиите?
- Ние обичаме да си създаваме такива мантри, които непрекъснато да ги набиваме в съзнанието на хората като универсално решение и преизчисляването на пенсиите е една от тях. Ако се вземат доходите от 2018 г., имаме 2,1 млн. пенсионери, увеличение ще получат 1 178 100 от тях, тоест почти 1 милион пенсионери няма да получат увеличение на пенсията си. В същото време, ако за тази година се направи такова преизчисление, ще бъдат необходими 1,110 млрд. лева, а за следващите три години ресурсът, който ще ни бъде необходим като държава е 7,306 млрд. лева. Така че преизчисляването на пенсиите е чудесна политическа дъвка, но трябва да върви с пояснението откъде ги взимаме тези пари. Какво ще правим - ще вдигаме данъци, ще вдигаме осигуровки, няма как тези средства да бъдат осигурявани само със заеми, разбира се. Има и други въпроси, на които няма отговор - ако бъдат преизчислени пенсиите, ще отпадне ли индексацията, която се прави всяка година от 1 юли? Защото, ако това се случи, ще бъде трудно да осигуряваме равнопоставеност между едни групи пенсионери и други групи. Не е толкова еднозначна темата и не е толкова универсално решението.

- От левицата предложиха и Закон за възрастните хора, какво е вашето мнение?
- Що се отнася до законопроекта за възрастните хора нашето становище като министерство е отрицателно. Причината е, че много от нещата, които се предлагат в него, вече са направени. Например националното планиране на социални услуги изключително за възрастни хора е факт в Закона за социалните услуги. Фонд подкрепа за възрастните хора, който се предлага там, е почти идентичен с Фонд социална закрила, който има при нас. Предлага се и една много екзотична идея - приемна грижа за пълнолетни лица. Приемната грижа да припомня е форма на закрила на деца и в този смисъл не е социална услуга, както се предлага от БСП. Има и нещо друго, за което ние не си даваме сметка, трябва да мислим за възрастните хора в перспектива. Помислете кои са хората, които се пенсионират тази година, догодина, 2023 г. и така нататък. От какво те биха имали нужда. Те ще бъдат много по-различни поколенчески и като манталитет от възрастните хора, които имаме в момента, от гледна точка на техните искания за това да бъдат активни дори след пенсионна възраст. В Европа говорят за сребърна икономика, за предприемачество в пенсионна възраст. говорим за различен тип пенсионери, за които трябва да започнем да правим политики. Затова в Плана за възстановяване и устойчивост залагаме на такива услуги, свързани с телемедицина, интегрирани здравно-социални услуги, защото от това ще има много по-голяма нужда. В този смисъл предлаганият Закон за възрастните хора не познава реално проблемите им.

- Имаше упреци, че еднократната помощ от 120 лева за храна не отива при най-бедните пенсионери - тези които получават минималната пенсия от 300 лева. Защо те са изключени от обхвата ѝ?
- Хората, които получиха минимална пенсия от 300 лева, реално получиха изпреварващо увеличение на своите пенсии с 20% от 1 януари. На годишна база средно това увеличение се равнява точно на 120 лева. Другите с пенсия под 300 лева са хора, които получават помощи по различни програми за социално подпомагане - целеви помощи за отопление, месечни помощи, хранителни продукти и т н. Именно хората с пенсия от 300,01 до 369 лева са тези, които не получиха увеличение, а в същото време не получават и допълнителни помощи. С тези 120 лева ние възстановяваме една справедливост между различните категории пенсионери. Защото тези хора са се осигурявали и на по-големи суми и по-дълго време от тези, които в момента получават минимална пенсия.

- На последното заседание на Министерски съвет приехте промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, как на практика те ще се отразят на пенсионерите, които ще започнат да получават и втора пенсия от частен фонд?
- Промените означават, че коефициентът на редукция на пенсията от държавното обществено осигуряване ще бъде изчисляван много по-справедливо. Това ще доведе до увеличаване на размера на пенсията, в сравнение с времето, когато я нямаше тази промяна в законодателството, средно с около 10%. Разбира се, всяко увеличение зависи от конкретните параметри на всеки конкретен пенсионер - стажът му, осигурителния принос и т. н. Сега коефициентът на редукция за първите кохорти пенсионери намалява от 20% на под 10 на сто. За следващите 10 години до 2031 г. редукцията ще надхвърли 15%, до 2036 г. тя ще бъде 19% и плавно до 2050 г. ще стигне да 25 на сто.

- Извънредната епидемична обстановка беше удължена до края на май. Дотогава ще продължи и помощта от 50 лева за всеки пенсионер. Какво ще се случи след това?
- Ние носим отговорност за времето на нашия мандат. В момента има едно конституционно мнозинство в парламента от 165 депутати, които са срещу ГЕРБ. Това е достатъчно мнозинство, което може да излъчи правителство и то час по-скоро да вземе решения - ще удължава ли епидемичната обстановка, какви ще бъдат мерките за бизнеса, защото ние сме осигурили както средствата, така и нормативно да се кандидатства до 31 май по всички мерки и програми. Но трябва да се реши ще се продължат ли тези мерки и за кои сектори, защото отговорите на тези въпроси се очакват от всички и някой трябва да вземе решения. Не е коректно да се очаква ние да вземем решения за период, в който няма да носим отговорност.

- Има ли риск за мерките за бизнеса и хората заради пандемията, както и за социалните плащания, ако България остане без действащо правителство? Докога, според вас, трябва да продължат мерките 60/40 и 80/20?
- Трябва да намерим разумно решение за това докога и как ще продължат мерките в помощ на бизнеса, особено мярката за запазване на заетостта, известна като 60/40. Не можем да си позволим дълго време да правим бизнеса зависим от държавна помощ. Освен това има и европейска рамка, с която трябва да се съобразим. Бизнесът ще бъде в един момент и нежизнеспособен, ако продължаваме тези помощи. Мярката 60/40 задължително трябва да се преразгледа и обхватът u да се намали до онези сектори, които все още са пряко засегнати от кризата. Схемата 80/20 задължително трябва да продължи, защото се отнася до секторите на ресторантьорство, хотелиерство, туризъм и транспорт, които ще продължат да бъдат засегнати. Забавяне в обсъждането на това какъв ще бъде дизайнът на мерките е фатален, защото летният сезон започва и няма как на 1 юни да започнем да обсъждаме мерки за транспорта и туризма. Ако това не се направи, тези сектори ще останат без подкрепа именно в разгара на активния летен сезон. Новият дизайн на мерките трябва да се изработи заедно с работодателските организации и синдикатите и съответно да се обезпечат нужните средства от държавния бюджет. След това трябва да се поиска ратификация от Европейската комисия. За всичко това всеки ден от 1 май нататък вече е фатален. Ние случвахме тези неща ритмично и нямаше забавяне в помощта и ще бъде много жалко година и половина след пандемията и всички научени уроци да се получи тази дупка поради политическо недоглеждане.

Нашият гост

Деница Сачева е бакалавър по социална педагогика. Магистър е по връзки с обществеността от СУ “Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия. Била е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов, по-късно зам.-министър на образованието и науката.