Източникът на цивилизация е Европа, не е Америка

Антирасистките протести в САЩ разбуниха не само американците, но и европейците. Приличат ли тези масови вълнения на студентските събития във Франция през 1968 г., напомнят ли за разпада на СССР. Какво прозира в разрушаването на паметници. Накъде отива светът, какво става при другите големи сили Русия и Китай. По тези въпроси разговаряме с проф. Иво Христов.

- Накъде отива светът, професор Христов? Виждаме огромни протести срещу расизма в Щатите след убийството на афроамериканеца Флойд, които се разпростират и в западните страни на Европа.
- Съвременната форма на капитализма влиза в отдавна предричаната системна криза. Единственото питане е дали това е криза на системата или на сегашната u историческа форма, както казват някои изследователи. Рано е да се каже дали това е едното или другото. Но е очевидно, че случващото се в Съединените щати само на повърхността изглежда като расов конфликт, за какъвто безспорно има предпоставки в американското общество, но това е само претекст.

- За какво става дума там, колко непреодолими са проблемите на чернокожите в Щатите?
- Там става дума за каскада от жестоки и тежки противоречия на много различни нива, които в момента влизат в резонанс, които могат да доведат до разрушаване на системата. Дано не се случи, но въпреки че има огромно преекспониране на расовия проблем от глобалните медии, контролирани от точно определени сили зад кадър, проблемите на черното малцинство не са чак толкова големи - става дума за 13-14% от американското население. И те се използват като ударен отряд, като острие, като капсул-детонатор за взривяване на сегашното статукво. А залогът на първо четене са изборите наесен.

- Прилича ли ви това на студентските протести във Франция през 1968-а година? Една от целите тогава е била президентът Шарл де Гол - той подаде оставка след няколкомесечни протести, сега в тези протести мишената президентът Доналд Тръмп ли е?
- Тръмп е само поводът, залогът е голям. Това не са просто избори - едната страна ще бъде победена, другата ще признае своето поражение пред победителя, а демократичният процес ще продължи както досега. Нищо повече няма да продължи, както досега.

- Значи тези протести за организирани, това ли казвате?
- В една значителна степен - да. Което съвсем не означава, че за протестите няма формални причини. Управлението на огромни тълпи от хора, създаването и манипулирането на такива процеси винаги се базира на обективно съществуващи противоречия. Но тук е и майсторлъкът на управлението - да катализирате едни противоречия, да потушите други - така беше с Арабската пролет, така беше и със събитията в Източния блок преди 30 години, със смешноватите цветни революции в България през 1996-97 г., 2013-14 г. Разбира се, у нас мащабът е различен, но целта е много по-голяма. Защото ако силите, които стоят зад Тръмп, победят наесен, отсега виждам анонси от водещи фигури на Демократическата партия, а и Байдън преди ден го заяви, че те са готови да не признаят изборите.

- Някои анализатори дори допускат, че може да се стигне до разпад на САЩ, подобно на разпада на СССР. Възможно ли е това или подобни твърдения са само фикция?
- Най-вредното мислене е мисленето по аналогия. Не съм съгласен с тези теории. Защото разпадането на Съветския съюз и на социалистическата система беше обективен процес. Америка няма да се разпадне, това е много сложно общество и в неговата сложност се крие, както слабостта му, така и огромната му сила. Разнообразието, диверсификацията наличието на много и различни социални групи с различни интереси - взаимно изключващи се, могат да доведат до клинч на тази страна. Смятам, че фактически ще има фрагментаризация на страната, без тя формално и юридически да се разпадне, но това е огромното напрежение между двете космополитни крайбрежия - източното и западното - Калифорния и т. нар. Ню Инглънд (Нова Англия). Това е от дълбоките културни и цивилизационни противоречия между испаноговорящия Юг, Средния Запад и големите прерии на север. Там има много разделителни социални и класове различия.

- Но да буташ паметници, да уринираш върху националния флаг, да караш белите деца да се срамуват от цвета на кожата си и да се извиняват за „привилегията“, че са бели - какво е това?
- Това е обществено социален и културен идиотизъм. Западният свят отдавна е влязъл в тази фаза - всичко започна с различните форми на мултикултурализъм в целия този постмодерен дискурс, който води началото си още от 1968-1970-а година, правата на малцинствата, изместването на хиперакцента върху постистината. Медийният дискурс е обременен с жестока цензура, това му казват политическо коректно говорене. Както казва един известен германски философ - с думи не можеш да създаваш реалност и не можеш да я заличиш. Колкото и да се опитваш да го правиш с политкоректно говорене, ще се достигне до още по-големи противоречия.

- И до какво може да доведе цялата тази политкоректност?
- Мисля си, че тепърва развитото западно общество ще започне да бере плодовете на своето колониално минало. Те докараха огромни гета от хора от бившите африкански и азиатски колонии. Както казва известният американски анализатор Чалмърс Джонсън в книгата си „Блоубек“ (обратен удар) - рано или късно империята ще го получи като обратен удар. И тя го получава по всички расови, социални, културни и други аспекти. Уродливите чудовищни форми на този обратен удар се вижда в идиотските сцени, които наблюдаваме в медиите в Америка, Западна Европа и т. н. Всъщност, белите „трябва“ да се извиняват за това, че са създали развитата промишлена цивилизация в последните 500 години!

- Не е ли ужасно това, че белите, а не черните чертаят сценария? Каква е целта?
- Естествено, че е така. Целта е протестиращите да бъдат използвани като ударен отряд. И този лумпенпролетариат да бъде разрушител, ледоразбивач, за да бъде разрушен политическия противник. В случая - републиканците и т. нар. традиционна немултикултурна Америка - Америка на стария бял империализъм. Резултатът ще бъде късогледост, идеологическа обремененост, патологична омраза и ненавист към своя собствен противник, въпреки, че говорят за толерантност. И всичко ще доведе до случилото се някога в Рим, където едни римски фракции са използвали варварите срещу други римски фракции и накрая варварите елиминирали и едните, и другите. Политическият мейнстрийм в съвременните САЩ ми напомня 1937 година в Съветския съюз. За врага с партиен билет, търсенето на опонента и неговото смазване физически. Това е късогледата глупост на една умираща каста.

- Но разрушаването на паметници, обезглавяването им е като обезглавяване на историята?
- Това е особена форма на социална и културна идиотия. По Оруел - който командва настоящето, той командва миналото, и който командва миналото, ще командва и бъдещето. Това че ще събориш паметниците на дузина бели колонизатори, включително и на Махатма Ганди, защото бил расист, това няма да промени и пренапише историята. Цялата тази тиня на обществото се използва от сили зад кадър, за да смажат своя политически опонент, но резултатът ще бъде смазването на цялата политическа система. Това е късогледостта на една класа, осъдена от историята. И виждаме всекидневно ярки доказателства защо тази система ще си отиде.

- Върна ли се Америка назад, и то с десетилетия с тази гигантска културна (засега) война между условно казано „глобалисти“ и „изолационисти“? 
- Не, тя не се връща назад, отива напред, но в ново състояние. В това сложно и многообразно общество се крие неговата огромна сила и адаптивност, което Америка е показвала няколко пъти по време на Гражданската война, Първата и особено Втората световна война, за да бъде Америка това, което е сега. Но това е и огромната u слабост. Практически въпрос е доколко това ще доведе до преодоляването на бифуркацията, т. е. - раздвоението и преодоляването на системата. Но за света е от огромно значение какво се случва в Америка - Новият Рим. Та той командваше света в последните 30-35 години.

- Соченият за вечен и сигурен виновник за всичко - Русия и Путин, къде са в цялата тази какофония? Иначе и сега се чуват гласове, че Кремъл и Пекин са подстрекатели на случващото се...
- Сега те някак си отстъпиха на заден план, тъй като имаме гражданска война в Рим и с тези близки и далечни „варвари“ (да използваме китайската терминология на Сун Дзъ) те останаха на втори план. Разбира се, в градацията на силите на злото Китай набира точки покрай китайският вирус (така обича да го нарича Майк Помпео), по една много проста причина. От гледна точка на американския естаблишмънт Китай е много по-опасен за Америка и нейния доминитет, отколкото Русия. Те смятат, че Русия е изпята песен и е сила, която не може да им създаде проблеми в близкото бъдеще. Истината е, че имперското високомерие ще им изиграе лоша шега и в единия, и в другия случай.

- Но Китай се готви за война?
- Да, ако искаш мир, готви се за война, както е казано в известната римска сентенция. Китай показа, че е готов за война. Но вижте какво се случва в оспорваната граница между Индия и Китай, където индийците дават сериозни жертви дори за такъв точков и локален инцидент. С това Китай показва, че няма да търпи никакви компромиси в своите сфери на влияние - като такива той разглежда Централна Азия, Пакистан, Южнокитайско море.

- В Русия също се очакват събития, какви може да бъдат те?
- Не ми е дадено да знам, но винаги съм твърдял, че сегашната форма на политическо и икономическо управление в Русия има своите огромни предимства за спасяването на страната от разпад, пред което Руската федерация беше изправена в края на 90-те и началото на 2000 година. И това е огромната историческа заслуга на Путин и неговия екип, че спряха този процес. Кавказките войни бяха капсул-детонатора. Както в Америка това са негърските расови бунтове, така и в Русия се смяташе, че кавказко-мюсюлманската искра трябва да взриви Руската федерация. Путин успя да я изгаси. Процесът на изграждане на вертикала във властта изигра своята историческа роля, но той вече пречи за развитието на страната. Метафорично казано, Путин изобрети формата за събиране отново на страната, но от тук нататък не е ясно как тя трябва да се развива. А тя трябва не просто да се развива, а да изпреварва своите съперници - технологично и икономически. Трябва да се даде възможност на руската инициатива, на доказаната руска гениална мисъл, че може да го прави. Това не става чрез даването на заповеди, а на свобода. Голямата драма на съвременната руска история е как да съчетае имперската централизация със свободното иновативно начало.

- Това ли са проблемите пред Путин сега?
- Не зная дали той така ги вижда, но ако не го е разбрал по лесния, ще го разбере по трудния начин. Твърди се, че с така наречената „коронакризисна афера“, която за мен е „активно“ мероприятие, се катализираха тези процеси и в Русия започват да се очертават лагери в руския естаблишмънт. Зад прозападната космополитна и обвързана със Запада част от него стоят мнозина от руската олигархическа класа, която пък с огромно удоволствие би предала страната си. Присъстваме на процес, в който големият германски социолог и философ Юрген Хабермас нарича „акселерация на историята“. Процесите ще започнат да се въртят много бързо, както се случиха в САЩ. И подозирам, че в края на тази и началото на другата година в Русия ще имаме някакви събития.

- Има ли нещо хубаво в тази апокалиптична картина?
- Хубавото е, че ще има възможност за две неща. Ако световният хегемон отслабне - той ще бъде концентриран в разрешаването на собствените си дела, независимо от изборите наесен, това ще доведе до два позитивни процеса. Първият - отслабване на хватката върху Европа и възможността u да се еманципира. Каквото и да си говорим, източникът на цивилизация е Европа, не е Америка. И второ, това ще доведе до повече исторически възможности, включително и за нашия затънтен край. Но може да стане и обратното...

- А в България - при нас също е горещо. Властта се пържи на бавен огън, всеки ден следват скандали... Предстои ли нещо тук?
- Това, което ви казах за Русия, ще се случи в България. Моделът, който беше наложен като някакво статукво, особено в последните 10 години, му идва краят.

- Трябва ли българският президент да отиде на Парада на победата в Москва?
- Смятам, че той трябва да бъде на Парада на победата. И причините са две: за да покаже характер и да отстои все пак обстоятелството, че на парада на победата на 24 юни 1945 г. българският генерал Владимир Стойчев е марширувал заедно с Трети Украински фронт.

Нашият гост
Проф. Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и в Алма Матер. Специализирал е в университети в САЩ, Русия, Италия и Австрия. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание. Депутат в 44-ото НС от ПГ на “БСП за България”.