В здравното министерство най-напред се туткат, после се тюхкат

„24 часа“ със светкавичен кризисен пиар на Сербезова след публикация в „Труд“

Във вторник „Труд“ написа, че в България се приемат бежанци от Украйна без здравен контрол . В сряда в. „24 часа“ светкавично услужливо се заеха с кризисния пиар на здравната министърка Асена Сербезова“. Тръгна акцията „Спасяването на министър Асена“.

„Целта на кризисния пиар, пише в Уикипедия, е да се предприемат действия по съхраняване и защита на личностите и организациите в ситуации, които поставят предизвикателства пред тяхната репутация и публичен образ“.

Ето с това се зае „24 часа“. Там са специалисти в тази област.

Очевидно стресната и подсетена от „Труд“, Сербезова отговаря в типичния стил на партията, която я издигна на този пост - „Продължаваме промяната“. Всичко е в бъдеще време, обсъждане на различни варианти, правене на анализи, създаване на работни групи, очакване на доклади, обтекаеми чиновнически разсъждения, от които е видно, че в здравното министерство са били доста изненадани от разкритието на „Труд“ и дори през ум не им е минало за опасността от заразяване, която може да внесат у нас и не само у нас бежанците от войната. Ето за какво иде реч:

„Труд“, 15 март 2022 г.: „ Без здравен контрол влизат в България бежанците от военните действия в Украйна. Министерството на здравеопазването не е предприело никакви мерки - няма изследвания на границата, няма карантина на хората със симптоми на COVID-19 и на други инфекции“.

Ще попитате, откъде все пак и кога здравното министерство се е сдобило с информацията, че украинския имунизационен календар се различава от нашия? От здравното министерство в Киев? Не. Разбрало е от една украинска майка-бежанка, която завела детето си на преглед и представила въпросния календар на лекаря. Оттам по чиновническата верига документът стига до сградата срещу метростанция „Сердика“, пред която гордо стои министерски „Мерцедес“. И там се плескат по челото и започват да обсъждат различни варианти и да правят анализи.

Оказва се, че има съществени различия с имунопрофилактиката на България и Украйна и че част от задължителните ваксини у нас липсват в имунизационния календар на бежанците. В Украйна има регистрирани много случаи на туберколоза и дифтерит, заболеваемостта от СПИН е в пъти по-висока от страните от Европейския съюз, включително и България.

Е, трябваше „Труд“ да бие тревога, за да се сетят за тези наистина обезпокоителни факти. Украинките са много красиви, българите си падат по тях - нали се сещате какво може да се случи, не дай си Боже!

Толкова ли не му светна на някои от здравната ни система, че бежанците трябва задължително да бъдат прегледани още на границата за споменатите болести? И ако трябва - да бъдат хоспитализирани и лекувани, а не свободно да ходят от град на град немили-недраги, докато не попаднат на състрадателни доброволци да ги настаняват по домовете си. Защото и тук държавата не си е свършила работата, както трябва.

Покрай войната забравихме за омикрон и сертификати. Поне на границата трябваше да се прави задължителен PCR тест на идващите от театъра на военните действия. Един Господ знае дали бомбардировките не са донесли и някои други зарази и някоя мутация на вируса. Ама кой да ти каже?

Вярно, в суматохата и напрежението от пътуването последното нещо, за което мислят бежанците, са предпазните мерки. Нали са пристигнали живи! Да, но на нашите здравни органи им се плаща точно и за това - да мислят и да предвиждат какво може да пренасят идващите хора, откъде са минали, каква е здравната обстановка в тези области, има ли там някакви огнища на зараза. Ама кой да мисли.

Един наш президент каза преди време, че в българския има два трудно преводими на друг език глаголи - „туткам се“ и „тюхкам се“. Така си е - здравните власти дълго се туткаха за някакъв - а защо не задължителен - здравен контрол за бежанците. Сега му дойде времето да се тюхкат.

И като първа мярка на тюхкането е спасяване реномето на здравната министърка.

Вече 21 дни бушува войната в Украйна, два милиона украинци напуснаха родината си. До онзи ден 78 338 от тях са влезли в България, от които у нас са останали 37 154. Това са в огромната си част майки с деца. И чак сега в пожарното спасително кризисно пиарско интервю в „24 часа“ г-жа министърката заявява, че „по отношение на украинските деца в детските градини и училищата в страната в момента обсъждаме различни варианти“. В момента? А досега какво са правили? Ами туткали са се, разбира се. И добре, че бе „Труд“, за да дойде моментът. Дано той да не продължи до второто пришествие с прехвърлянето на топката от институция на институция и от работна група на работна група.

Цяло чудо е, че досега няма отправени обвинения към България от държави, където са отишли преминалите през страната ни бежанци, че не сме им правили тестове против COVID-19. Оставаше и това да се случи... Един-двама да е имало сред тези хора с коронавирус - и ето ти „червена зона“ в някоя от страните, в които са се установили.

И за всичко това не е виновна нереформираната, но с всяка година все по-щедро финансирана здравна система. Просто нещо друго не достига - прословутият втори акъл на българина.

Пък да вземат нашите здравни органи да попитат колегите си от тези страни как действат с бежанците. Проверяват ли ги, къде става това, изследват ли ги за болести, които са в пъти повече в Украйна от страните в Европейския съюз. Но не, това правителство, в което е министър Асена, си знае всичко. Акъл то не ще нито от свои, нито от „чужди“.

Разбира се, що за кризисен пиар ще е това, ако лицето, чиято репутация трябва да бъде спасявана, не се похвали. Ето как: „Излизаме от петата вълна на COVID-19 без локдаун и без зелен сертификат - това е успех“! Ега ти успеха, след като България е в челните места в света по смъртност от коронавирус! Но-спокойно, министър Асена е назначила работна група, която да направи анализ на този тъжен факт, и да даде конкретни отговори. Чакаме.

През 1998 г. американската Академия на филмовите изкуства и науки номинира филма „Спасяването на редник Райън“ за единадесет награди „Оскар“. Режисьорът Стивън Спилбърг печели своят втори „Оскар“ за режисура.
През 2022 г. мелодрамата „Спасяването на министър Асена“ трудно ще се запомни с нещо, освен с услужливия кризисен пиар на „24 часа“. А режисьорът, който и да е той, заслужава наградата „Златната малинка“ - контрапункт на „Оскар“, която се присъжда за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите филми, сценарий и режисура.

Дай Боже да няма последици от туткането на повереното u ведомство, за да не се тюхкаме после.