Специалното Марасиабос кафе расте на фона на бедност и мизерия във Венецуела

Тази процъфтяваща кафе област, на границата с Колумбия, е разположена в близост до планинските вериги на Андите, чийто височини позволяват растежа на редица сортове Арабика.

И остава недооценено 

Местните дори не могат да си позволят да пият от него, защото инфлацията изяжда парите им

Зърната почти не могат да се открият, тъй като износът им е едва 1%

"Труд” представя поредица от публикации “Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия - идната събота!

Въпреки че има едва само няколко характерни области, където кафетата са се разраснали мащабно, най-висококачественото венецуелско кафе може да откриете в западните части на страната, на границата с Колумбия. Вкусното и неповторимо за региона на Южна Америка -Марасиабос (Maraciabos), носещо името на пристанището, от което се търгува, е с класически вкус, дълбочинно сладко и с ниска киселинност. Последният компонент е най-често имитиран от други марки, целящи да “уловят” и да донесат вкуса на Венецуела на световния пазар.

Тази процъфтяваща кафе област е разположена в близост до планинските вериги на Андите, чийто височини позволяват растежа на редица сортове Арабика. Най известните марки Марасиабос са Cucuta (Кукута), Merida (Мерида), Trujillo (Трохийо) и Tachira (Тачира). Кафето, отглеждано в източните планини е познато като Каракас (Caracas), именувано на столицата на Венецуела.

Венецуела сама по себе си не е голям производител на кафе и не може да се каже, че заема основна част от световната кафе култура. Но това не означава, че кафе производителите не се възползват от нарастващата популярност на специалното Марасиабос кафе. Въпреки многобройните предизвикателства, породени от политическия и социално-икономическия климат на страната, популярността и наличността на специални напитки във Венецуела продължават да нарастват.

Но положението хич не е толкова розово, колкото звучи. Първо сортовете са застрашени от изчезване заради климатичните промени в световен план. В Латинска Америка и най-вече в Хондурас, Никарагуа и Венецуела очакват най-големи загуби на реколтата, с до 90% до 2050 година. Увеличението на температурата с над 2 градуса до 2050 година ще намали производството на семена с между 73 и 88% на местата, които днес са най-добре познати с производството си на кафе, а дори и намаляването на популацията на пчелите между 8 и 18% също ще допринесе за спада.

А икономическото и социалното положение във Венецуела е катастрофално, цели 96% от домакинствата живеят в бедност, а над 60% в крайна бедност и все повече гладуват. Сега, през 2020 г., встраната няма бензин и вода, токът често спира. Мнозина отдавна не са слагали хляб, месо или зеленчуци в устата си.

Страната вече от години живее в условията на хиперинфлация, на международни санкции и липса на валутни постъпления. А пандемията допълнително влошава положението на обикновените хора, които и преди това страдаха достатъчно. Венецуелската национална валута е почти изчезнала от обращение. С банкнотата с най-голяма деноминация от 50 000 боливара човек не може да си купимного, при положение, че една кутия прах за пране струва близо един милион боливара.

Материалът е изготвен с помощта на COFFERO, които можете да откриете на www.coffero.com

Копират методите на обработка

Има много имитации заради ниското производство

Край колумбийската граница има най-много плантации

Малко количество от производството на кафе във Венецуела идва от Северно-централния регион.

Както може би се досещате, почти невъзможно е да опитате венецуелско кафе, особено в Северна Америка или Европа.

Ако попаднете на някои венецуелски кафета, има вероятност те да са “вдъхновени от” процесите на кафе във Венецуела, но да нямат нищо общо с тях. Например, те могат да използват подобни техники за измиване, печене или отглеждане, за да имитират вкуса. Puroast, например, е марка, чиито практики са вдъхновени от опита на собственика във ферма за кафе Venezuala. 

Те обаче произвеждат зърната си от други райони в Централна и Южна Америка (Перу, Колумбия, Хондурас, Гватемала, Мексико и Никарагуа).

По този начин шансовете да се докопате до кафе, което идва от Венецуела, са доста малки, освен ако не сте местен жител.

Спрямо региони за отглеждане на дърветата в Западния произвеждат голям процент от кафето в страната. По-лесно е да се намерят кафета с марки за износ с името на района, в който са произведени, като Тачира, Мерида или Зулия, а не с името на региона.

В Западния-централен регион са включени районите Португеса и Лара, някои от първичните региони за производство на кафе в страната, като и Фалкон и Яракуй. Най-добрите кафета са счита, че идват от този регион, относително близо до колумбийската граница.

Малко количество от производството на кафе във Венецуела идва от райните на Арагуа, Карабобо, Миранда, Коджедес и Гуарико намиращи се в Северно-централния регион. Докато Източният е дом на райните Сукре, Монагас, Анзоатеги и Боливар. Понякога е възможно да се намери вид кафе, наречен Каракас произвеждано в този регион.

Метод на приготвяне

Варят кафето в чорап

Наричат го Cafe Guayoyo

Разбира се, че не използват чорап, а филтър, наподобяващ именно формата на чорап.

Шегичка! Разбира се, че не използват чорап, а филтър, наподобяващ именно формата на чорап. Методът на варене на кафето - Cafe Guayoyo е най-известният за местните. Подобно на варенето в костарикански стил Chorreador, приготвянето на сутрешната или следобедната чаша с “чорап”, е ефективен, защото кафето се филтрира най-интензивно и сполучливо. Но е нужно платът да е памучен, пришит към метална рамка.

Как се прави? Предварително поставяте смляното кафе в плата и го заливате с гореща вода, която да премине през субстанцията и да извлече всички вещества от кафето в чашата ви. Използва се съотношение между кафе и вода по-малко от 80 грама кафе на литър вода, но всичко зависи от вкуса на потребителя. Изчаквате около 15 минути и в чашата вече имате характерното за венецуелци вкусно и ароматно, специално кафе.

Минало и настояще

От лидер в Латинска Америка до мизерия

Пътят на страната към превръщането ѝ в петролна суперсила и основател на ОПЕК започва през 1914 г. със сондажи в полето Мене Грандe, намиращо се на източните брегове на езерото Маракайбо. Това е първият търговски петролен кладенец във Венецуела, който дава началото на монументален петролен бум, трансформирал страната, превръщайки я до 1950 г. в четвъртата по богатство на глава от населението държава в света.

Тогава Венецуела е не само определяна за най-богатата нация в Латинска Америка, но и за най-развитата. Към 70-те години на миналия век страната, която сега е “обладана” от социалистическа диктатура, е възхвалявана като най-стабилната демокрация в Латинска Америка по времето, когато повечето нации в региона са управлявани от военни диктатури.

Към 80-те години на миналия век обаче демокрацията на Венецуела се разпада заради глобалната рецесия и рязко отслабналите цени на петрола.

През 1800-та

Произвеждали около една трета от зърната в света

А сега под 1%

Венецуела е изнесла 479 000 торби с кафе през 1992/1993 г. и след това спада до 19 000 през 2009/2010

Кафето дошло във Венецуела благодарение на йезуитския свещеник Хосе Гумила около 1730 г. Венецуела става известна със своите плантации от тютюн и какао, обработвани с робски труд, и от около 1793 г. са първите данни и за по-големи насаждения от кафе.

През 1800 г. кафето увеличава ролята си и става важен за икономиката отрасъл. По време на Войната за независимост на Венецуела, от 1811 до 1823 г., производството на какао започва да намалява, но на кафето нараства. Първият бум на кафе индустрията в страната е било между 1830 и 1855 г., когато Венецуела произвеждала около една трета от кафето в света. Производството продължавало да расте, достигайки връх през 1919 г. с общ износ от 1,37 милиона торби. Заедно, кафето и какаото, представлявали 75% от целия износ на страната, като голяма част от кафето отивало за Съединените щати. Венецуела сега произвежда едва 1% от кафето в света. И по-голямата част от него се консумира вътре в страната.

През 20-те години на XX век икономиката на Венецуела става все повече зависима от петрола, въпреки че кафето остава добър източник на приходи. Голяма част от приходите са похарчени за национална инфраструктура, а това продължава докато цените не падат през 30-те години и производството и преработвателната инфраструктура пострадват, като последица от това. През този период също става и промяна в кафе промишлеността, когато чрез приватизация се отнема голяма част възможността земеделците да отглеждат собствено кафе на обществена земя.

От този период нацията е фундаментално зависима от петролните продукти и други минерали за износ. Производството и износът на кафе са останали относително високи, като то почти съвпада с производство на Колумбия, но това се променя при правителство на Уго Чавес. През 2003 г. правителството въвежда строги разпоредби за производството на кафе, което означава, че страната все повече трябва да разчита на внос за вътрешно потребление, най-вече от Никарагуа и Бразилия. Венецуела е изнесла 479 000 торби с кафе през 1992/1993 г. и след това спада до 19 000 през 2009/2010. Държавните фиксирани продажни цени са били значително под производствените разходи, които неизбежно са увредили индустрията. Малцина могат да предскажат как ситуацията ще се промени след смъртта на Чавес.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Гурме