Помните ли комунистическия лозунг от вица за идващия след 3 дни край на света и кой къде как го очаква? В СССР хора по улиците няма, а навсякъде са разпънати транспаранти „Петилетката за 3 дни!“.

Същият път пое преди дни самопределящото се като реформаторско мнозинство в парламента. След като близо два месеца предизборно изслушва министри, спори по процедури и се излага с просташки скандали за „дълги ръце“ и „смокинови листа“, запретна ръкави да закрива специализираното правосъдие - за 3 дни, по стахановски.

Очевидно усетило, че всъщност не е мнозинство, че е импотентно да формира правителство и времето за парламентарна власт изтича, реши да реализира отколешна мечта на политици от различни черги, на олигарси и техните защитници, на бандити от различен вид и калибър и всякакви  мушмуроци. 

Новите, умните и красивите се закичиха с още един етикет - нетърпеливите. Попаднали в собствения си капан на безвремие, те нагло поискаха да бъде спряна конституционната процедура по разпускане на Народното събрание и насрочване на нови парламентарни избори. Заради актуализирането на бюджета (нещо, което сами бавиха нагло, преследвайки пропагандни цели), така че да не останат хората и държавата без пари през задаващата се Ковид-зима. 

И кой друг да бъде използван като острие за спешното ликвидиране на специализираната прокуратура и съд, ако не адвокатите. Нали така повелява традицията, наложена през първите години на демократичния преход – славното време на Втори адвокатски колектив. От тогава адвокати сменят власти, пишат закони и изкарват хонорарите си със същите тези закони. Които и политици да управляват – те са на власт.

На заседанието на правната комисия в сряда - спешно свикано „обществено обсъждане“ и гласуване на първо четене на законопроекта за закриване на специализираните прокуратури и съдилища, едни срещу други седяха магистрати и адвокати - депутати и представители на Висшия адвокатски съвет. За цвят бяха поканени зам.-министър на правосъдието и член на ВСС.

Едните питаха, какво налага закриването и се мъчеха да обяснят, че спецправосъдието е необходимо за България и не е бакалница да врътнеш ключа и да сложиш лепенка на вратата.

Другите, в стил „кой сега е бухалката“, арогантно хулеха и заклеймяваха специализираните институции, отбягвайки насъщния въпрос – а какво след закриването им? Избягваха отговорите, дали то няма да доведе законодателен хаос при липсата на действащ парламент, до проблеми в работата на другите разследващи органи, до блокиране на хиляди дела и фактическо амнистиране на още повече обвинени и подсъдими.

Закриването част ли е от гръмко прокламираната съдебната реформа или просто премахване на институциите, които при сегашния главен прокурор (който очевидно не може да бъде сменен) биха разследвали и съдили доскорошни политически врагове? За самата съдебна реформа никой не спомена дума. Тя е възможна само с промяна в Конституцията и Велико народно събрание и е достатъчно да се разтяга като политическа дъвка пред хората.

Реч, „съсичаща“  спецправосъдието, на заседанието не се сдържа да произнесе и депутатът-адвокат Николай Хаджигенов, който не е член на правната комисия, но едва ли бе сбъркал вратата на заседателната зала.

Адвокат Ина Лулчева пък (от Висшия адвокатски съвет) чистосърдечно призна, че „те“ винаги са били против съществуването на спецсъда и спецпрокуратурата. Как да не им вярва човек, след като самите те защитаваха или защитават куп обвиняеми и подсъдими в спецсъда и спецпрокуратурата. И няма как да са доволни от работата на двете структури.

Едва ли някой от душманите на спецправосъдието се  надява, че спешното му „обществено обсъждане“ в правната комисия и незабавното му закриване в пленарна зала ще даде резултат. Няма как да се случи по начина „Бързата кучка планина повдига, а сговорна дружина слепи ги ражда“. За това се иска да си наясно, какво правосъдие ще градиш, иска се разум, време и консенсус, съобразно интересите на цялото общество.

Поддръжниците на закриването разиграха поредната пропагандна предизборна сценка, която целеше да демонстрира решимост за промени, да замаже липсата на политическа компетентност, да нагнети още омразата и разделението в обществото. Толкова.

Ами ако не съм прав?… Тогава бих се чудил на афганистанските бежанци, които искат да останат в България. Значи, и тук има талибани, които могат да вземат властта за години напред...