За произхода на българите се борят няколко основни хипотези - от автохтонната, тракийската, през славянската, иранската, тюркската, та до далеч по-екзотични такива. Нерядко, обаче, съм забелязал "номадски/степни" теории да предизвикват странно негативна реакция, не на основа това, колко правдоподобни са, а на това, че са азиатски/степни.

 

Немалко българи са сякаш заразени със сръбската антибългарска пропаганда, според която да си "татарин" е нещо лошо - нещо грозно, обидно, нецивилизовано, нисше. Иска им се и ние да се пишем уседнали, цивилизовани, европейски от най-ранна древност. Много българи клонят към някоя от другите теории за произхода ни като че ли не от аргументи, а от нежелание или срам да се окажем наследници на азиатски, степни номади. Битува идеята, че това са някакви нисши, по-лошо качество исторически народи и култури от уседналите, земеделски такива. Така ли е наистина?

 

Дан Карлин описва степните народи така:

 

"Композитният номадски лък е нещо като фитнес уред за горната част на тялото, със сила на опъване около 72кг. Според източниците монголите, например, са могли да изстрелват по 12 стрели на минута, в продължение на 10 до 15 минути според наличността на стрели. Сега си представете силата, която се изисква за опъването на този лък в продължение на толкова време. Номадите са стреляли по цял ден, от ранна детска възраст. Трябва да си представите мъже, физически наподобяващи днешните гимнастици на халки - ниски, набити, изваяни, с неописуемо мускулеста горна част на тялото.

 

Хора, научени да пускат стрелата от лъка единствено в онази част от секундата, в която и 4-те крака на коня са във въздуха. Хора, умеещи да отстрелят с лък птица в полет. Представете си армия, съставена изцяло от циркови акробати, способни да яздят по всеки възможен начин, да стрелят без почивка и да се бият в продължение на ден без умора, защото цял живот, ежедневно са прекосявали степта със стадата си.

Връзката между номада и коня би била най-точно сравнена с връзката на овчарско куче и стадото му. Източниците говорят за това как номадите са викали конете си с просто подсвиркване. Как не е било нужно да водят стадата си от коне, защото самият кон им ги е следвал вярно като домашно кучете. Как всеки номад е отивал в бой с най-малко 3 лични коня, които да сменя.

 

Жените в степните общества са били много по-различни от тези в уседналите. И те, като мъжете, са умеели да яздят и стрелят с лък от ранна възраст. Всъщност именно те са учели децата на езда и стрелба с лък, докато мъжете са заети с пастирство, лов и война. Китайските източници говорят за това, как дори при нападение на незащитен монголски лагер се е налагало влизането в бой, защото жените и децата над 6 годишна възраст също умеели да яздят и стрелят. Подобна ситуация при уседналите народи е значела едностранно клане.

 

Тъкмо затова и от степните номади идват легендите за "Амазонките", най-правдоподобно вдъхновени от жените на скитите." (Dan Carlin, Wrath of the Khans)

 

Степните народи на Евразия се отличават не само като физически и лични характеристики, поставящи ги доста над средностатистическия селянин в земеделско общество, но и като геополитически играчи. Казано най-просто това са народи-господари, повтарящи един хилядолетен цикъл на превземане на уседнали общества, създаване на държави, постепенното асимилиране вътре в тях и неизбежното падане под ударите на следващия номадски народ.

 

Степта е раждала държавотворни народи. Хора, които са воини до последния човек, барабар с жените. Господари, чиито общества са изковани като желязо от тежкия живот на степта. За тях уседналите земеделци са били по-близки до животните. Слаботелесни и изгладняли селяни, ровещи се цял живот в калта на нивата, неспособни да яздят и стрелят с лък като тях, несвободни под игото на шепа феодали или имперски бюрократи. Номадът е считал себе си за свободен човек и господар, а земеделецът за роб. Такава, горе-долу, е била и геополитическата динамика през хилядолетния цикъл на историята на обществата около евразийската степ.

 

Аз лично не виждам нищо срамно в това да приема, че предците ми са били такива степни господари и воини. Нищо принизяващо нацията ми, както е заложено в обидното "татари", с което ни замерят някои съседи. Защото ако тази историческа теория се окаже вярна (а аз не твърдя това тук), то моите "татарски" (четете номадски, татарите са друго) предци са били господарите на кон, а техните "нетатарски" предци - смачканите, изгладнели, прекършени на нивата селяни.

 

*** Няколко уточнения: не твърдя по никакъв начин, че точно степната теория за произхода ни е най-вярна. Твърдя само, че ако се окаже такава това не би следвало да е повод за срам.

** Татарите са конкретно монголско племе от 13-ти век, а не наречие за степен народ. Превърнало се е в последствие в такъв термин, който и сега присъства в антибългарската пропаганда на Сърбия и Македония.

*Илюстрациите, които добавям не целят да покажат конкретно предците на българите. На тях виждате скити, сармати, сака, тюрки, монголи, хуни и други, с цел обрисуване на онзи тип хора, които описвам в текста.