Страната ни пада с 11 места в класация на Световната банка спрямо 2018 г.

Най-добра позиция заемаме през 2015 г.

Ниските преки данъци в България са необходимо, но не и достатъчно условие за привличане на инвестиции. Доказателство за това са преките чуждестранни инвестиции, които преди Глобалната криза надхвърлиха 25% от брутния вътрешен продукт, докато през последните години са приблизително 3% от БВП. Така общият размер на инвестициите (вътрешни и външни) е недостатъчен, за да окаже съществено качествено и количествено въздействие върху икономическия растеж, който също остава далеч от нивата си преди кризата. Едно от логичните обяснения за това развитие е недостатъчно добрата среда за бизнес в България.

Най-популярното международно сравнение за качеството на бизнес средата се публикува от 2004 г. от Световната банка и се нарича “Правене на бизнес”. То се състои от 10 групи показатели, които получават количествени оценки и са обобщени в един показател - “лекота при правене на бизнес”. От 2006 г. страните се класират според стойността на този показател, като България е класирана на 62-ро място от 155 страни. Любопитен факт е, че в изследването “Правене на бизнес 2020” страната е класирана на 61-во място, вече от 190 страни. Изследването обикновено обхваща реформите, които се извършват в страните през предходната година. Така например, изданието за 2020 г. оценява реформите, които се извършват през 2019 спрямо 2018 г.

България отбелязва най-доброто си класиране през 2015 г. за реформите през 2014 г., като заема 38-о място от 189 страни. Тогава е отбелязан и най-големият скок в класирането, като позицията се подобрява с 20 места. Освен това страната е посочена сред тези с най-голям напредък в реформите за опростяване на процедурите по регистрация на бизнес. По отношение на групите показатели, може да се посочи подобрението с 16 места при “стартиране на бизнес” (49-о място), със 17 места при “издаване на разрешителни за строителство”, с 22 места при “презгранична (международна) търговия” и др.

Една от причините понастоящем България да заема 61-о място е влошаването с 11 места спрямо класацията та 2018 г. Най-сериозно отстъпление се отбелязва при показателя “достъп до електропреносната мрежа”, като спадът е от 104-то на 151-о място. Трябва да се има предвид, че спадът се дължи най-вече на по-бързи и по-значителни реформи в останалите страни, докато подобренията на средата в България са минимални.

Класацията и страните по света

Страните с най-значителни реформи през изминалата година са Саудитска Арабия, Йордания, Того, Бахрейн, Таджикистан, Пакистан, Кувейт, Китай, Индия и Нигерия. За съжаление, между тях няма страна от Европейския съюз Тук може да се търси и обяснението за ниските и забавящи се темпове на растеж в ЕС и еврозоната. Страните, които имат по-добри показатели в това изследване, генерално се характеризират с по-високи нива на предприемаческа активност и по-ниски нива на корупция.

Класирането за поредна година се оглавява от Нова Зеландия (с общ индекс 86,8), следвана от Сингапур и Хонконг. Дания е най-добре представящата се страна от ЕС и заема 4-то място. Нейният общ индекс на “лекота за правене на бизнес” е 85,3 пункта, като за сравнение България е със 72. Великобритания е на 8-о място и подобрява класирането си с 1-о място. Това означава, че след Brexit ЕС ще загуби държава, която обръща сериозно внимание на средата си за бизнес и често се противопоставя на въвеждането на нови утежняващи средата регулации. Сред първите 20 страни са още: Швеция (10-о място), Литва (11-о място), Естония (18-о място), Латвия (19-о място) и Финландия (20-о място). Страни-членки на ЕС, които са класирани след България, са Люксембург (72-о място), Гърция (79-то място) и Малта (88-мо място).

Няколко страни от ЕС са въвели утежняващи регулации. Хърватия влошава “получаване на кредит”, като забранява разпространението на индивидуални кредитни данни. Латвия понижава позицията си при “плащане на данъци” чрез увеличаване на ефективния корпоративен данък. Полша влошава “регистриране на собственост”, поради увеличаване на времето за регистрация.

Няколко страни от ЕС отбелязват подобрения, част от които биха могли да послужат като насока за политиката в България. Белгия намалява ставките по корпоративния данък и социалните осигуровки, плащани от работодателя. Хърватия подобрява “стартиране на бизнес”, “издаване на разрешителни за строеж”, “регистриране на собственост”. Кипър има по-висок резултат при “стартиране на бизнес” и “плащане на данъци”. Дания подобрява “издаване на разрешителни за строителство”. Германия електронизира процедурите при прилагане на договорите, докато Гърция намалява времето за регистриране на компании и премахва изискването за представяне на документ за платени данъци. Унгария въвежда електронни услуги при плащане на данъци и намалява социалните осигуровки, плащани от работодателя. Литва подобрява защитата на правата на миноритарните инвеститори и внедрява интегрирана дигитална услуга за намаляване разходите за присъединяване към електропреносната мрежа.

Малта облекчава процедурите при стартиране на бизнес чрез въвеждане на онлайн услуга “на едно гише” за регистриране на работници, работодатели и по ДДС. Освен това достъпът до електропреносната мрежа е улеснен чрез инвестиции в инфраструктурата. Полша също подобрява достъпа до електропреносната мрежа чрез внедряване на платформа, която позволява по-добро проследяване на изпълнението на заявките за ново бизнес свързване. Румъния има напредък при стартирането на бизнес, и при плащането на данъци чрез опростяване на процедурите за осигуровките, плащани от работодателите. Словакия ускорява стартирането на бизнес чрез премахване на изискването за получаване и докладване на информацията за наличие на просрочени данъчни задължения. Испания регистрира подобрение при “защита на миноритарните инвеститори” чрез повишаване на прозрачността на структурата на собственост и контрол.

Класиране по показатели

България запазва условията за правене на бизнес почти непроменени и не е отбелязана нито с подобрение, нито с влошаване на средата. Тя отстъпва с две места спрямо предходното изследване и заема 61-о място. В профила по страни България е сравнена с Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, докато в предходното изследване беше съпоставена с по-развити страни като Полша, Чехия, Унгария.

В групата показатели “стартиране на бизнес” страната заема 113-о място (спад с 14 места), като причината е липсата на напредък. Този показател включва само процедурите по регистрация пред отделни институции, но не и издаването на разрешителни за бизнес. Това изисква изпълнението на 7 процедури и отнема 23 дни, като някои от процедурите се извършват едновременно. При този и останалите показатели е възможно подобрение, ако някои процедури се извършват онлайн.. Понастоящем България заема последно място от страните, с които е сравнена по този показател, като най-добре е класирана Гърция (11-о място).

При показателя “разрешителни за строеж” България е на 43-о място (спад с 6 места), като изпреварва Гърция и Румъния. Сърбия е с най-добро класиране (9-о място). Броят на процедурите тук е 18, като отнемат средно 97 дни. При “достъп до електропреносната мрежа” страната заема 151-во място (спад с 4 места), като изпреварва Румъния. Тук процедурите са 6 и отнемат 262 дни. Най-много време (84 дни) отнема процедурата по свързване, инспекция и издаване на съответните документи.

Според “регистрация на собственост” България е на 67-о място (подобрение с 1 място), като изпреварва единствено Гърция (156-о). Процедурите са 8 и отнемат 19 дни. Най-много време (7 дни) отнема издаването на сертификат за липса на данъчни задължения. Показателят “получаване на кредит” отрежда на страната 67-о място (60-о през 2019 г.), като изпреварва Сърбия и Гърция. Основна причина за изоставането е липсата на покритие сред населението с данни от кредитно бюро.

Според “защита на миноритарните инвеститори” България се класира на 25-о място (33-то през 2019) като я изпреварва единствено Северна Македония (12-о място). По отношение на международната търговия се запазва 21-во място и страната е лидер сред страните, с които е сравнена. Доброто класиране при тези показатели произтичат от хармонизирането на законодателството с европейското.

Според “плащане на данъци” страната е на 97-мо място (спад с 5 места), което я нарежда на последно място сред страните, с които е сравнена. Причината е повишението на общото данъчно-осигурително облагане поради промените в осигурителната тежест. При “изпълнение на договори” се запазва 42-ро място след Румъния (19-о). Необходимо е да се положат усилия за намаляване на времето за изпълнение и за подобряване на качеството на съдебния процес.

При “разрешаване на случаите по несъстоятелност” България е на 61-во място (спад с 5 позиции), единствено пред Гърция. Необходимо е да се намали времето за разрешаване на случаите, което е средно 3,3 години, както и броят на процедурите по несъстоятелност, които са твърде скъпи.

Като цяло през последните години България понижава класирането си според изследването на Световната банка за условията за правене на бизнес. Това е относително обективен измерител, който показва застой в средата за бизнес, докато конкурентите на България се развиват възходящо. В резултат от това инвестиционната активност е недостатъчна, което влошава перспективите пред дългосрочния растеж.