С белградски историци разбиваме техни митове, че българските войници са извършвали зверства през Първата световна война

В Македония нашите военни гробища са 500, но са възстановени по-малко от пет

За празника на Българската армия - 6 май, освен празничното настроение, в съзнанието ни изплуват победите, героизма и саможертвата на нашите предци във войните на България. В такива моменти се питаме достатъчно ли правим, за да възкресим тяхната памет? Ние сме в дълг към онези, които положиха костите си за освобождението и обединението на България. От над 100 000 загинали български воини само през Първата световна война повече от 15 000 намират смъртта си в Добруджа и Влашко, а останалите са положени в безкръстни гробове и могили в Сърбия, Македония и Тракия. В документи от 30-те години на миналия век четем, че само в Македония военните гробища са около 500, но от тях възстановените са по-малко от пръстите на едната ръка. Заричаме се да започнем да работим в тази посока, прехласваме се от подредените чуждестранни гробища в същата Македония, но с настъпването на летните горещини намеренията замират. И така до следващия 6 май. Дежурното оправдание е, че компетентните органи в съседните нам държави не ни съдействат и даже ни пречат. Може и да има известна доза истина в това оправдание, но дали и ние използваме всички възможности? Правим ли необходимото да постигнем сближаване на гледищата по спорните въпроси, търсим ли контакти и сътрудничество?

В това отношение Военноисторическата комисия има натрупан опит. От няколко години имаме ползотворно сътрудничество с изследователи от Македония, Сърбия, Албания и Румъния. Плод на взаимното доверие са научните конференции и дискусии по отделни спорни в историографиите ни въпроси. Типичен пример в това отношение е публикацията на проф. Божица Младенович за войводата Коста Войнович. Напрежението, което се генерира по повод на предстоящата дискусия с авторката, беше прибързано и необосновано. Не се вникна в истинските цели на Комисията, която в досегашната си дейност по категоричен начин е показала, че за нейните членове България е над всичко. Военноисторическата комисия активно преследва своята цел, а именно: да бъде медиатор между науката и гражданското общество на Балканите, който чрез научната си и документално обоснована експертиза да руши стереотипите, наложени от чужди военни пропаганди, но и да създава мостове на това уморено от кръвопролития място в света, което именно заради тези тлеещи точки на напрежение се назовава с нарицателното "буре с барут". Само по пътя на неоспоримите документални доказателства, които използваме при създаване и излагане на тезите си, можем да постигнем тази си цел.

За какво става въпрос? Книгата "Няма да се предам жив" на проф. Божица Младенович е факсимиле на бойните дневници на сръбския войвода Коста Войнович-Косовец за периода от септември 1916 г. до неговата смърт в началото на декември 1917 г. Към дневниците проф. Младенович е приложила неин анализ на описаните събития и коментари в бележки "под линия".

Дневниците и архива на Коста Войнович, както и знамената на четите и друго имущество, са пленени от взвода на българския войвода Тане Николов, който успява за 90 дни да разбие сръбските чети в района, да убеди над 1500 четници да се предадат доброволно заедно с оръжието си, да накара командирите на сръбски чети да станат командири на български контрачети и да участват в залавянето на предишните си началници.

Такава съдба сполетява и Коста Войнович, който преследван от четата на Тане Николов и бившите си другари, е принуден да се самоубие. Целият негов архив се съхранява в Държавна агенция "Архиви" на улица „Московска“ №5 в София.

За изминалите 100 години няколко елитни сръбски изследователи (професори и академици) са били допуснати да работят с архива на Коста Войнович. Прави чест на проф. Божица Младенович, че тя единствена е представила документите в оригиналния им вид. Предишните изследователи в името на тогавашната политическа доктрина са съкратили част от текстовете, които не отговарят на пропагандните им цели. Тези изследователи са укрили от сръбската историческа общност съществуването в архива на протоколи за разпит на поп Димитър Димитриевич и поручик Аца Пипер, които активно съдействат на българското военно разузнаване, и спомагат за разгрома на бунтовниците. И в продължение на десетилетия ги представят за герои, станали жертва на българските военни власти. По този начин истината за събитията по време на "Топлишките бунтове" в района на река „Българска Морава“ през 1917 г. едва сега става известна изцяло за изследователите от Република Сърбия.

Пълното представяне на бойните дневници показва, че значителна част от зверствата, приписвани на българските войници (изнасилвания, кражби на имущество и пари, печене на шиш и на огън на деца), всъщност са извършвани от сръбски четници и разбойници. Пропагандата не е пропуснала да ги припише на българите по време на анкетите преди Ньойския договор.

За членовете на Военноисторическата комисия българската кауза е водеща. И когато нейната защита директно или индиректно идва от страна на представители на нашите тогавашни противници, изпитваме пълна удовлетвореност. Липсата на говорене подхрани сръбската пропаганда да припише на българската войска над 30 000 души избито мирно сръбско население.

Целта на Военноисторическата комисия е с помощта на оригиналните документи, съхранявани във всички възможни източници, да бъде направен верен анализ на причините и последствията от събитията, разтърсили Балканския полуостров през 20-и век, и донесли толкова нещастия на всички народи.

Възприехме предложението на нашите колеги от Република Сърбия да съставим общи смесени научни екипи от специалисти от двете страни, за да направим нов реален прочит на общата ни история. Да изличим от учебниците лъжите и пропагандата. Да направим изводи кое е полезно да бъде припомняно на младите поколения, за да се поучат от направените грешки и да не ги повтарят! Да ги подготвим да живеят заедно в общия Европейски дом, като се грижат взаимно за общите си интереси.

Информацията в бойните дневници е най-добре да бъде четена и сравнявана едновременно с бойните дневници на войводата Тане Николов (от същия архив), които описват същите събития през очите и същността на българския военен. Тогава се разбира кои събития какво значение имат за цялостните процеси. Съвременният читател може реално да си състави представа какъв е бил реалния потенциал и реалните последици от всяко действие на противниците. Само това е начинът да се противодейства на антибългарската пропаганда.

Горещо препоръчваме и провеждането на експедиция на терен в района на река „Българска Морава“ (Алексинац, Ниш, Прокупле, Лесковец, Лебане), където на място оживяват случките от бурната 1917 г. Военноисторическата комисия проведе две експедиции на терен и благодари за съдействието на колегите и приятелите от Института за стратегически изследвания към Министерството на отбраната на Република Сърбия, музея в Ниш, музея в Прокупле, музея в Лесковец и специално на Дарко Жарич и проф. Божица Младенович.

Военноисторическата комисия работи усилено за изучаване на терен на бойните полета на Българската армия. Целта ни е да нанесем отбранителните полоси и останалите инженерни съоръжения от топографските карти върху местността и да заснемем сегашния релеф. Стараем се с максимална точност да локализираме местоположението на българските военни гробища в близост до позициите. С удовлетворение можем да отчетем проведената от 11 до 14 април военноисторическа експедиция в Добруджа и до р. Серет. 100 години след организираната от Щаба на действащата армия, по време на освобождението на Добруджа през Първата световна война българската научна експедиция отново преминахме по същия път. Посетихме запазените, подменените и част от разрушените военни паметници и гробове. Отличен пътеводител ни беше впечатляващата книга на Петър Бойчев и Радослав Симеонов „Те загинаха за Добруджа“. Скромният ни принос за изследване популяризирането на военната история се заключава в издаването на научното списание „Военноисторически сборник“. На неговите страници се стремим да осигурим трибуна освен на утвърдени, и на млади изследователи. Чрез научни дискусии за възстановяването на истината по спорни проблеми от нашата историография и тази на нашите съседи можем да постигнем някакъв напредък.

Езикът на омразата, с който понякога си служат политиците, е непознат в науката. Тя борави само с точни факти.