Кървавият конфликт, който пламти в центъра на Европа вече 30 години, погълна човешкото, политическото и геополитическото. Здравият разум беше унищожен от отмъщение, историческите събития бяха внимателно заличени още тогава от безсрамна пропаганда - в тези условия мускулите на неолибералите (с други думи глобалистите) получиха възможност да се стоплят без да обръщат внимание на жертвите от тези, които първоначално бяха представени като "агресори" и "злодеи", пише РИА Новости.

Стотици хиляди животи бяха пожертвани.

Това беше контекстът, който сегашното европейско обществено мнение предпочита да не помни, а европейските идеолози, които тогава формулираха причините, поради които СФРЮ трябваше да престане да съществува, дори не споменават за това.

Но балканската рана боли, независимо от заговора на мълчанието. Той хленчи дори под слой заздравял географски епидермис.

Утре сръбският лидер Александър Вучич, забравил за болката и скръбта, ще води прагматичен диалог с "премиера" на самопровъзгласилата се република Косово в Брюксел под наблюдението на ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел.

Зад Вучич стои страната му. И 50 000 сърби, живеещи в Северно Косово, които в началото на август властите в Прищина решиха да принудят да получат нови паспорти, отпечатани в същата Прищина, както и да ги задължат да сменят регистрационните номера на колите си с косовски.

За да разберем защо подобен ход предизвика възмущение сред сърбите, вероятно трябва да си припомним, че през годините Белград се сблъска с всички опити за обвинения, потискане на националната идентичност и последваща демонизация.

Обхватът на целия този арсенал може да варира в зависимост от това, което е необходимо на заинтересованите от разпадането на тогавашната СФРЮ - дори на лексикално ниво. От използването на фразата "етническо прочистване" до намирането на "националистическо съзнание" сред сърбите. Жонглирането с тежки условия или по-скоро изнудването им беше нещо, за което малко хора бяха готови по онова време.

Колко малко хора бяха готови за факта, че желанието да се унищожи една икономически просперираща и като цяло просперираща държава може да бъде толкова неприкрито.

Трагедията на Балканите е изтъкана от историята и географията на полуострова. Именно в това „меко под корема“ на Европа глобалистките елити се опитаха да изпробват силата, наред с други неща, в т.ч. и руското приятелство със Сърбия.

Тогавашният Кремъл и, разбира се, основният проводник на неговата външна политика – външното министерство – заеха (а днес е време да го кажем без двусмислици – „от една страна“, „от друга страна“) на позиция, че далеч не е безупречен както от политическа, така и от морална гледна точка.

Югославия беше оставена да се разпадне и в крайна сметка да умре. Причините, поради които Москва постъпи така, а не иначе, са добре известни, скучно и безсмислено е да ги повтаряме.

Много по-важно е да се каже, че сърбите, изправени пред явно предателство, се държаха в най-висока степен благородно и великодушно. И всъщност в крайна сметка именно това позволи на сегашните Москва и Белград да изградят отново – отчитайки тези всъщност ужасяващи грешки – отношения на доверие.

Междувременно основният бенефициент от разпадането на Югославия беше току-що обединената Германия (може би за нищо, външният министър Геншер през декември 1991 г. на практика изви ръцете на европейските си колеги на среща в Маастрихт, за да признаят отделилите се  републики, по-специално Хърватия и Словения?), тъй като неговите бизнес кръгове, както се казва, получиха достъп до пристанищата на Южна Европа, включително тези, разположени на Адриатическо море.

Така тази част от Балканите отвори пътя към ЕС, покрита на няколко пласта с кръвта на собствените си съграждани, като в този момент постепенно и в крайна сметка се превърна в коридор за влизане в НАТО.

Сърбия през цялото това време продължи да устоява. Да останеш верен на идеите, да не правиш компромиси с принципите, да поддържаш добросъседство. Тази малка държава даде на всички пример за последователна смелост, защитаваща както народа, така и интересите му, и непредателство - да го повторим - на своите исторически съюзници.

След това, осъзнавайки, че сърбите не могат да бъдат разбити фронтално, те бяха атакувани от фланговете, откъсвайки парче територия. Разбира се, под най-трогателните думи и декларации, измислени за наивните европейски жители - за самоопределение, за хуманизъм, за човешки права.

Парламентът на Косово, в който сърбите имат десетина мандата (това е въпросът за равно представителство), реши да обяви независимост на 17 февруари 2008 г. Точно преди ден Европейският съюз реши да приеме мисия EULEX в самопровъзгласилата се република.

И въпреки че мисията EULEX трябваше да бъде краткотрайна, тя продължи десет години, като се оттегли едва през 2018 г.

Трудно е да не се види връзката между разполагането на депутати от ЕС в Прищина и самообявяването на независимост от същата тази Прищина, което се случи с разлика от един ден, така че е трудно да не се види в решението да се принудят жители на Косово, етнически сърби, да сменят паспортите и регистрационните си номера, което всъщност е натиск предимно върху Белград.

Брюксел по принцип не харесва онези, които са готови да водят независима от него линия, включително и външна, и особено европейските бюрократи не харесват такива независими политици днес.

Както преди 30 години Балканите станаха поле за сблъсък между евроатлантиците и Русия , така и днес се правят опити насочени да събудят демоните на същата вражда.

Целта, въпреки че минаха години, които промениха цялата европейска география, не се промени исторически - да се създаде огнище на ново напрежение за Русия. Не за да победят страната ни (всички здравомислещи хора разбират, че това е невъзможно), а за да я принудят да пилее ресурси. Дипломатически и икономически.

За хода на сегашната шахматна игра, където тези, които реално движат фигурите на дъската, почти винаги са в сянка, срещата в Брюксел всъщност може да се окаже решаваща. И тактически, и стратегически.

Белград, разбира се, ще бъде труден. За Белград ще бъде много трудно, по-точно, защото ще се опитат отново да тестват волята на сръбските власти за отстъпление. Основно обещания, тъй като заплахите срещу Сърбия не дадоха резултат и не дават резултат.

Всъщност затова т. нар. косовски власти отложиха за септември въвеждането на дискриминиращи етническите сърби решения.

Но като се знае, че е невъзможно да се огънат сърбите, не може да не се разбере, че политическата пързалка за по-нататъшна интеграция на балканските страни, останали извън "приятелското европейско семейство", е пусната и няма как да се помръдне или спре.

Вучич каза, че няма да въвежда санкции срещу Русия.

Все още не.

Но когато в крайна сметка настоящият геополитически мач на голямата шахматна дъска на континента остане с Русия, идеологическата архитектура на Европа има всички шансове да се промени.

До пълна неузнаваемост.

(Елена Караева, РИА Новости)