Каква справедливост и върховенство на правото могат да очакват гражданите, когато съдиите политиканстват

Каквито и да ги говори Христо Иванов, на изборите „2 в 1“ на 9 юни, както той, така и антипрокурорската партия „Да, България“ отидоха в историята. Провалът на опорките срещу държавното обвинение, които Иванов лансираше в последните десет години като политик, а преди това поне още пет години като лобист, бе верифициран от вота на суверена. Катастрофата на „Да, България“ е толкова тежка, че остави партията отново дори без европейски депутат, макар ПП-ДБ да вкараха общо трима. Най-близките протежета на Иванов – Антоанета Цонева, Ивайло Мирчев и Атанас Славов пък дори не намериха място в българския парламент.

В опит да запазят задкулисното си влияние в съдебната власт политическите кукловоди на Христо Иванов и „Да, България“ спешно рестартираха друг свои инженерингов проект – Съюзът на съдиите в България. Организацията, зад която макар да стоят едва около 10% от съдиите, вечно претендира да е единствено представителна за съсловието, след дълъг период на вегетиране, ударно се зае с обичайната си практика – политиканстване, нещо недопустимо по смисъла на Конституцията, Закона за съдебната власт и етичните правила на магистратите.

Миналата седмица ССБ се появи изненадващо при президента Румен Радев. Изненадващо, освен действащият председател – административната съдийка Татяна Жилова, и Десислава Попколева, член на ръководството на съюза, при държавния глава бяха Мирослава Тодорова и Калин Калпакчиев. Последните двама формално са бивши председатели на ССБ, а към момента следва да са редови членове на организацията. Т.е. това не предполага да я представляват пред други държавни институции. Появата на „ Дондуков“ 2 на Тодорова и Калпакчиев всъщност потвърждава публично известния факт, че организацията реално се управлява от точно тези двама магистрати. Кое е важното в случая – Тодорова и Калпакчиев винаги са били свързани с Христо Иванов, политическата партия „Да, България“ и разбира се, адвокатските кантори на кръга „Капитал“.

Какво обаче може да иска ССБ от държавния глава? Дали Тодорова и Калпакчиев не са увещавали Румен Радев да осигури гласовете на назначените от него конституционни съдии в опит да бъдат „спасени“ поправките в Конституцията в частта за съдебната власт. По искане на депутати от 49-ия парламент промените бяха атакувани с основен мотив, че реформите в правосъдната система следва да се извършват от Велико народно събрание. Очакванията са КС да се произнесе по делото, по което има трима докладчици, до няколко седмици или най-късно през септември.

В неделя пък от ССБ пуснаха поредна политическа декларация, този път до депутатите от новия парламент. В него съдиите ултимативно настояват парламентаристите да продължат работата си по прокарване на лобисткото законодателство по овладяване на прокуратурата и осигуряването на тотална недосегаемост на съдийското съсловие. ССБ дори настояват българският парламент да продължи да се ползва за трибуна за пропаганда. Трябвало да се продължи работата на временната комисия за връзките на Мартин Божанов - Нотариуса в правосъдието. Въпросната комисия се оказа трибуна за разпространяването на внушения и безпрецедентни атаки срещу съдии и прокурори от страна на депутати от ПП-ДБ.

В писмото си до депутатите съдиите удобно пропускат да поискат същото за анкетната комисия за „пачките“ и „пудела“ и връзките на контрабандисти с назначения от ПП-ДБ бивш главен секретар на МВР Живко Коцев, както и за депутатите Асен Василев и Бойко Рашков от „Продължаваме промяната“. От върхушката на ССБ би следвало да знаят, че парламентът няма разследващи функции, за да извършва безкрайни проверки по казуси от компетенциите на правораздавателните органи. Очевидно кукловодите на „Да, България“ са решили да заменят отпадналите си пионки с нови – при това действащи съдии.

Последното е проблем, защото политиката няма място в съдебната власт, още по-малко е работа на съдии да излизат с политически декларации или да провеждат срещи с държавния глава, пред когото да настояват за определени решения на Конституционния съд. Ако Тодорова и Калпакчиев, а най-вече стоящите зад тях адвокати, лобисти и олигарси искат властта, то е редно да го направят като се явят на избори. Но с реални програми, в интерес на обикновения човек, а не с втръснали мантри за лобистки реформи на правосъдието.

На фона на партийната активност на ССБ българското общество все по-често се сблъсква с абсурдно поведение на отделни съдии. В цяла Стара Загора не се намери един съдия, който да има смелостта да гледа делото за зверството срещу младата Дебора. От години британски педофил разиграва правосъдната система в България, но за сметка на това в Ямбол съдиите масово си правят отводи, а софийски съдия реши, че е над закона и започна да правораздава на база на евентуално предстоящо произнасяне на Конституционния съд. Така се оказва, че докато едни съдии политиканстват и се занимават със задкулисно кадруване и обслужване на олигархични интереси, обикновените граждани все по-често се сблъскват с отказ от правосъдие. Точно заради това мнозинството в парламента, президентът и всички останали власти в държавата трябва да положат усилия и да гарантират, че политиката няма да се настани в правосъдието, особено през опитите капитулиралата „Да, България“ да се трансформира в партия ССБ.