Псевдонауката евгеника е на по-малко от век, но теорията за „подобряване“ на човешкия вид е още от антично време

Швеция стерилизирала законово над 60 000 души с увреждания

През 1935 г. Швеция приема своето първо евгенистично законодателство. То бива „подобрено“ през 1941 г. и остава в сила чак до 1975 г. По силата на това законодателство Швеция, която и до днес се счита за „витрина“ на модерната социална политика, принудително стерилизира над 60 000 хора с увреждания. 60 000 души биват подложени на насилствено, често извършвано и без тяхното знание дори, стерилизиране, което ги лишава от възможността някога да имат деца.

Същата тази Швеция днес се дава за пример от мнозина, които продължават да си мислят, че коронавирусът е някаква конспирация, която има за цел нещо да навреди на житието и битието българско. Понеже в Швеция няма мерки, каквито има в целия останал развит свят, се счита, че тамошният експеримент е добър подход за изграждане на „стаден имунитет“. Но едва, когато видиш данните за заболеваемост и смъртност от вируса в Швеция, чак тогава можеш да си дадеш сметка, че скандинавската държава май не е научила нищо ново и нищо старо не е забравила. Просто тамошното, но и не само, разбиране за т. нар. „стаден имунитет“, май ще се окаже ни повече, ни по-малко от един перфиден евфемизъм за „естествен подбор“.

Евгениката, тази псевдонаука създадена от братовчеда на Чарлз Дарвин - британският учен сър Франсис Галтън, е онази стара идея, че човечеството може да подобри себе си като „насърчи чифтосването“ на „добрите човешки екземпляри“ (позитивна евгеника) и „ограничи чифтосването“ на „лошите човешки екземпляри“ (негативна евгеника). Сякаш човекът е едно просто животно и можем както сме селектирали кучета или крави, така да „селектираме“ хора. Наглед, меко казано екстравагантна идея, но доста влиятелна сама по себе си. Екстремното проявление на тази псевдонаука се популяризира от хитлеровия Трети райх, което кара мнозина да мислят, че нацистка Германия е изобретила тази „наука“.

Истината, уви, е доста по-различна. Евгениката се създава и популяризира от някои от най-влиятелните кръгове на американската и британска левица. Сред популярните лица на евгениката в САЩ са президентът Теодор Рузвелт, създателят на Прогресивната партия, който сериозно се опасявал за „расовото самоубийство“, което се извършвало според него в Америка. Удроу Уилсън пък, друга икона на Прогресивната ера, в качеството си на губернатор на щата Ню Джърси, две години преди да стане президент на САЩ, ще подпише закон за принудителна стерилизация на затворници и живеещи в институции. За Великобритания е необходимо само да посочим името на светилото на прогресивната икономическа мисъл - Джон Мейнард Кейнс, който е председател на Британското евгенистично общество в периода 1937-1944 г.

Когато говорим, че теорията за „подобряване“ на човешкия вид е стара, не следва да се разбира, че тя съществува едва от малко над век, когато се създава терминът „евгеника“. Напротив, тази теза съществува от антично време. Платон, един от бащите на Западната философия, по същество развива свой прочит на евгениката. Това се случва в неговата най-известна творба Държавата, която по думите на проф. Антъни Прайс е четена от повече живи хора днес, отколкото, която и да е друга философска книга в човешката история. В Държавата, в кратце, Платон развива тезата, че „добрите“ трябва да се „чифтосват“ с други „добри“, а плодовете на „лошите“ трябвало „заедно с деформираните да бъдат скрити в незнайни и непознати места“(460 c).

Уви, евгениката не е само призрак на миналото. Ето, например, един влиятелен британски левичар - биологът Ричард Докинс, популярен с агресивно атеистичните си възгледи, неотдавна написа в Туитър, че „евгениката би сработила“. „Работи“, пише Докинс, „на крави, коне, прасета, кучета и рози. Защо да не работи и на хора?“. Как да очакваме друго освен подобно безбожие от човек, известен с написването на „Делюзията Бог“? Ако бяха само разни блуждаещи левичарски туитър-интелектуални, да му туриш пепел. Но в момента имаме цяла една държава, която негласно следва именно евгенистичната политика - в Швеция ограничения няма и вирусът ще отсее „добрите“ човешки екземпляри от „лошите“.

Разбира се, че малко преувеличавам. Надявам се Швеция да не се връща обратно назад в (срамната) си история по темата. Същевременно трябва да сме наясно, че фетишизирането на концепцията за „стаден имунитет“ наистина по същество се явява нов прочит на евгениката и теориите за естествен подбор. Без да съм вирусолог, но най-логично изглежда изграждането на масов имунитет при вируси, които засягат по-малка част от населението и съответно водят до по-ниска (не само в абсолютна стойност, но и в процентно отношение) смъртност и хоспитализации. Китайският коронавирус не попада в тези категории, дори напротив.

Вирусът покосява много по-голям процент от населението, голяма част от хората го карат безсимптомно, което прави разпространението му мълниеносно. Това води до запълване на капацитета на здравните системи и до повтаряне на „ужаса от Бергамо“, при който лекарите се налага да си играят на Бог и да решават кой ще живее и кой не. Мнозина, които при нормално функционираща здравна система биха оцелели не само от коронавирус, но и от редица други лечими заболявания, падат жертва на прегряването на системата. Затова повтарянето на мантрата „коронавирусът е обикновен грип“ е също толкова полезно, колкото да си заровим главите в пясъка и да чакаме бурята да отмине.

Убеден съм, че мнозина ще използват ситуацията за своите политически цели. Опозицията ще вика, че „бият Паниковски“, управляващите ще се тупат в гърдите как са решили геройски проблема, а хората ще цъкат с език и ще си мислят, че пак някой нещо ги е изработил. Но истината е, че не е време за дребни политиканствания, заяжданици из Фейсбук и нечленоразделно дърдорене по медиите. Време е за националноотговорно поведение, което отчита реалностите. Коронавирусът не е обикновен грип и няма да изчезне със светкавичната скорост, с която се е появил. Засилването и отпускането на мерките ще е част от ежедневието ни, поне докато не се появи ваксина. Това не означава да се свръх драматизира ситуацията, но и не трябва да се подценява. Времената на криза са подходящи да се отсеят на публичния терен онези лидери на мнение, които трезво и балансирано създават и генерират решения. Истерията на една част от политическата сцена и присмехът на друга са несериозни. Хубаво е да си даваме сметка, че живеем във времена исторически и, който иска да остави своята следа в тях, е редно да осъзнава тази проста реалност.

Както имах възможност да споделя неотдавна из страниците на вестникарския флагман „Труд“, кризата ще ни даде възможност да си пренаредим къщичката Под обсадата на невидимия враг Коментари 09:00 24.04.2020 . Ще можем да извършим ключови реформи и да направим неща, които отлагахме с десетилетия. Ако сме далновидни, разбира се, и използваме находчиво ситуацията. Иначе лесно можем да пропуснем тази създала се възможност и да си останем, където сме си - в периферията на големите процеси и успешните държави. Няма общество и държава, които да са успели да излязат по-силно от каквато и да е било криза, ако не са били трезви, балансирани и разумни. Имаме дадена историческа възможност и би било изключително недалновидно да не се възползваме от нея. Няма да ми втръсне да повтарям - да въведем електронно управление, да създадем подходящ бизнесклимат за оформяне на здрава средна класа и да променим системи, които по редица съображения не бяха пипани в последните твърде много десетилетия.

Не намерим ли баланса между „стаден имунитет“ и „това е просто грипче“ от една страна и сковаващия страх и паника от друга, сме обречени да лъкатушим на вълните на странните времена, в които живеем. Вместо това не е ли по-добре като опитни моряци да овладеем кораба, в който се люлеем заедно, и да го поведем към по-добри хоризонти? От нас зависи и само себе си ще можем да обвиняваме после, ако се провалим.