В половината щати колегията изобщо няма законово задължение да гласува по начина, по който избирателите или лидерите на партиите ги карат

"Ако отстъпим сега, никога повече няма да има президенти-републиканци в САЩ". С тези думи влиятелният сенатор Линдзи Греъм обясни на членовете на своята партия защо трябва да се подкрепят усилията на Тръмп да оспорва победата на Байдън. Изглежда, че са го послушали, защото на ниво на ред щати те подготвят почвата Тръмп да използва последния си шанс да остане на власт.

Никой президент в историята на САЩ не се е вкопчвал във властта като Доналд Тръмп сега. И макар че значителен брой американци признават, че той има причина за това, поведението на държавния глава кара много хора, дори и сред неговите привърженици, да се изнервят. Те се страхуват, че ситуацията ще предизвика мащабни сътресения, включително и гражданска война.

Факт е, че Тръмп, отказвайки да признае поражението, през цялото време не уточни какво всъщност означава това на практика? Едно е, когато става въпрос за отказа да се смяташ за губещ като вид морална позиция, и съвсем друго е, ако отказваш да прехвърлиш властта. Ами ако се наложи на екипа на Джо Байдън на 20 яну,ари 2021 г. да превзема Белия дом с щурм, в прекия смисъл на думата – със стрелба?

Подобен сценарий е по-подходящ за екшън филм, отколкото за реалния живот, но в медиите и блоговете се разпространяват слухове, например, че внезапната оставка на министъра на отбраната на САЩ Марк Еспер е продиктувана от отказа му да гарантира на Тръмп лоялността на армията в случай на подобна атака. Най-вероятно това не е така, иначе Еспер вече би свидетелствал за подготовката на държавен преврат, но американското общество вече е загрято, разделено и изпитва криза на доверието.

Затова Тръмп беше убеден да обозначи тази граница, след преминаването на която той, макар и „с мъка“, все пак да признае поражението си. И той определи - това е гласуване в избирателната колегия. Както знаете, президентът в САЩ се избира от членовете й и нейното общо събрание ще се състои две седмици по-късно, на 14 декември, тоест след по-малко от месец преди изтичането на мандата на Тръмп.

Като отбеляза тази граница, президентът подчерта, че избирателната колегия ще направи голяма грешка, ако гласува за Байдън. Независимо от това, залозите са направени и ако Тръмп загуби от колегията, той все пак ще си тръгне. Може би, за да се подготви за следващите избори.

От юридическа гледна точка населението на американските щати не гласува за кандидата за президент, а за един или друг избирателен екип, представляван от партиите. Ако спечели републиканец, губернаторът ще одобри избирателния списък на републиканците, ако това е демократ, то това ще е списъка на демократите. Начинът на формиране на списъците може да варира в различните щати, но никъде избирателната колегия не е изправена пред наказателно преследване, в случаите ако гласува за кандидат, различен от кандидата, за когото партията ги е упълномощила да гласуват. От гледна точка на Върховния съд на САЩ, тази неподсъдност е залегнала в конституцията в рамките на свободата на волеизявлението.

В резултат на това в половината щати колегията изобщо няма законово задължение да гласува по начина, по който избирателите или лидерите на партиите ги карат да гласуват. При това „неверните“ (това е почти официален термин — faithless) членове на колегията ще бъдат наказани, но според наказателния кодекс,  ги грози глоба най-много от $1000.

Толкова е платил, например, член на колегията от щата Вашингтон, който гласува през 2016 г. не за Хилари Клинтън, а за индианския вожд с името Петнистия Орел.

В страни, където електоралното мнозинство от населението определя победителя в изборите (така е почти навсякъде на планетата Земя), американската система често се нарича остаряла и архаична. От гледна точка на общите идеи за демокрация и справедливост - това е така, въпреки че тя си има свои собствени достойнства. И един от тях е много актуален, че при такава система на плебисцитит е по-трудно да се фалшифицира.

Да кажем, че в щата Доу има 1 млн. избиратели, разделени на 60 на 40, където 60% подкрепят Партия А, а 40% подкрепят Партия Б. Това позволява на Партия А да има мнозинство във всички органи на властта на щата. Теоретично може да се приеме, че това мнозинство ще се съгласи на сговор, на опит за диктат и пълнене с бюлетини на федералните избори. Но в случай, че за президент ще гласуват членовете на избирателната колегия и работи принципът „победителят взема всичко“, подобно пълнене с бюлетини просто няма смисъл. Няма значение какъв резултат ще има кандидатът А - реалните 60% или „надутите“ 90%, защото това не променя общия баланс.

Тази схема обаче локализира критичните (т.е. засягащи общия резултат) фалшификации на нивото на така наречените колебаещи се щати, където симпатиите на населението са наклонени в една или друга посока, т.е. в онези щати, където диктатът на едната партия е невъзможен. Изборите през 2020 г. имат особено богата география по отношение на възможните нередности, но в крайна сметка те се свеждат до 4 или 5 избирателни района с големи градове. Това са Лас Вегас (Невада), Детройт (Мичиган), Филаделфия (Пенсилвания), Атланта (Джорджия) и Милуоки (Уисконсин). Всички те са под контрола на демократите.

Друг и много по-важен мотив, от който са се ръководили бащите основатели на САЩ, е когато са въвели системата на непреки избори, и това е била застраховката срещу „диктатурата на тълпата“. По-голямата част от населението по тяхно време са били необразовани хора, което е могло да доведе до електорална победа за безотговорни популисти. За да не се случи това, държавата се застрахова като членовете на избирателната колегия са се избирали измежду уважаваните и просветени граждани.

От гледна точка на водещите американски медии, такъв безотговорен популист е точно Тръмп, но именно за него при сегашните обстоятелства цялата тази система му оставя хипотетичен шанс да запази своята власт. Ако изборите бяха преки, той нямаше да има никакъв шанс: дори и да се изключат теоретичните фалшификации, в цялата страна той изоставаше от Байдън с няколко милиона гласа. Но президентът все още може да наклони избирателната колегия в своя полза.

Няма никаква надежда за него от съдилищата до най-висшите съдилища на щатите - екипът на Тръмп вече е загубил 25 дела и спечели само две, а съдиите настояваха за правната несъстоятелност на доказателствата за фалшификация. Съществува обаче версия, че това е един вид игра и че, Тръмп се интересува само от един съд - всемогъщия Върховен съд на САЩ, където консерваторите вече имат мнозинство. За да подаде иск към тях, трябва да се премине през всички инстанции по-долу, т.е. несъответствието на представените доказателства изглежда ускорява процеса към преминаване към последния рунд.

Както и да е, експертите по конституционното право на САЩ, независимо от техните партийни симпатии, оценяват шансовете на Тръмп във Върховния съд за илюзорни. В това число и това, че нито едно от възможните му решения няма да осигури на републиканеца мнозинство в избирателните колегии. Строго погледнато, дори всемогъщият Върховен съд не може да принуди колегията да гласува по един или друг начин (което самият той определи преди десетки години), и в крайна сметка всичко ще остане на съвестта на всеки отделен човек.

Именно върху тази съвест Тръмп се опитва да окаже натиск, рисувайки онези "измами", с които тя се е сблъсквала. За да остане в Белия дом, той се нуждае от гласовете от поне три оспорвани щати. И в три от тях - Джорджия, Мичиган и Пенсилвания - републиканците се готвят да отворят прозорец с тези възможности за президента. Предложени са законопроекти, според които местният сенат ще изпраща членовете на избирателната колегия в Конституционния конвент. И трите сената се контролират от членовете на партията на Тръмп и ако законопроектът бъде приет, те планират да изпратят за окончателното гласуване във Вашингтон не кандидатите от листата на Демократическата партия, а тези членове на колегията, които няма да имат задължения да гласуват за Байдън.

Тръмп вече убеди почти половината Америка, че изборите са фалшифицирани и Байдън му е откраднал победата. На теория той може да убеди и членове на колегията в скандалните щати за същото. Ако не се получи, той ще признае поражението. Така че най-вероятно това ще се случи, макар това е призрачен, но работещ сценарий, за да задържи властта.

Ако никой от кандидатите не получи мнозинство от 270 гласа в избирателната колегия (което е по-вероятно, ако там има мнозинството, което да е про-Тръмп), Камарата на представителите на Конгреса ще избере президента, а демократите имат мнозинство там сега. Но на първо място, това е най-малкото мнозинство и то от много години. На второ място, Байдън постави своеобразен антирекорд, като спечели минималния брой от избирателните райони през цялата история на победите, тоест по-голямата част от населението в редица избирателни райони, представени като на демократите, гласуваха за Тръмп.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)