Спортният календар във Формула 1 за 2020-а е най-необикновеният през последните 10 години. Заради пандемията от коронавирус все повече традиционни трасета отпадат. Последната вълна засегна Гран при на САЩ, Мексико, Канада и Бразилия, така че американско турне този сезон няма да има. Но феновете на високите скорости едва ли ще са особено разочаровани, тъй като организаторите ги замениха с етапи по модернизирани писти от миналото. А именно немската „Нюрбургринг“, трасето „Енцо и Дино Ферари“ на италианската „Имола“ и „Алгарве“ в португалския град Портимао.

И наистина сега трасетата са много добри.

„Нюрбургринг“

Разбира се, тук не става дума за 20-километровата северна отсечка, на която Ники Лауда едва не загуби живота си. Съвременната версия на трасето бе открита през 1984 г. и по-късно бе реконструирана още веднъж. Но обновеният автодром ще се запомни с епични битки, като например яростните изпреварвания на Михаел Шумахер през 1995-а или пък дуелът на Фернандо Алонсо с Фелипе Маса за победата през 2007-а. Тогава той е в календара на Формула 1 под името Гран при на Европа (веднъж е и Гран при на Люксембург), а от 2009-а домакин на немския етап е „Хокенхайм“. След 2013-а обаче, когато Шумахер приключва, общественият интерес към състезанието намалява и да не носи печалба, така стартът е изваден от първенството.

Всъщност „Нюрбургринг“ привлича не със скоростта си. Там буквално всеки завой е продължителен и техничен, изискващ търпение и чувство за сцепление. Именно на такива трасета обръщането на болида може да стане навсякъде. Отделно от това чакълът, който е непосредствено до трасето, също е изпитание за пилотите. А най-непредсказуемо става, когато вали дъжд, а това се случва доста често.

Между другото, през 2020-а „Нюрбургринг“ ще приеме старта под името Гран при на Айфел и това вече ще бъде четвъртата смяна в историята на името на немското трасе.

Имола

На това място става трагедията с Айртон Сена през 1994-а. След смъртта на бразилеца (и австрийския пилот Роланд Ратценбергер същия уикенд) се прави сериозна реконструкция на трасето и то започва да приема домакинства в рамките на Гран при на Сан Марино до 2006 г. И въпреки че пистата е кръстена на фамилия Ферари, автодромът не принадлежи на автомобилната компания, а се управлява от фирма, свързана с местната община.

Причината „Имола“ да бъде извадена от календара на Формула 1 до голяма степен е заради невъзможността да се конкурира с азиатските и американски трасета. Стойността на провеждането на състезания расте неимоверно много, а разходите не се връщат. Но COVID-19 прави чудеса. В името на спонсори и телевизионно излъчване за шефовете на Формула 1 е по-важно да проведе шампионат от 16-18 етапа, отколкото да събира от всяка локация по $30-40 млн.

Така след реконструкцията домакините се постараха да върнат и стария дух на трасето. Там има няколко бързи отсечки и малко повече шикани (потенциални места за изпреварване), а също и много трева, непосредствено до пътното платно. И цената на грешките ще е много висока!

Експерименталният формат също ще даде особен привкус на състезанието, а именно сесиите ще бъдат в два дни. Така вместо три тренировки в петък и събота се предполага само една - в навечерието на квалификацията. Имайки предвид, че отборите разполагат с минимална информация за трасето и още по-малко с местата за изпреварване, то състезанието се очаква да бъде максимално хаотично, пълно с грешки и неочаквани обрати.

Но все пак някой от съвременната Формула 1 ще се възползва от предимството да познава пистата. И това е Кими Райконен. 40-годишният шампион от 2007-а е единственият действащ пилот в стартовата решетка, който „хвана“ последното Гран при на Сан Марино, като кара 6 пъти и дори се качи веднъж на подиума. А още повече му провървя на Даниил Квят (“Алфа Таури”). Италианският отбор именно на „Имола“ организира частни тестове за подготовка към късния старт на сезона. Руснакът има зад гърба си стотици кръгове и от показаното е във възторг.

„Трасето на „Имола“ е отлично! - казва Квят. - Винаги съм смятал, че да пилотираш там е много интересно. Пистата е стара, на места неравна с оребрявания. Яко е! Някои влизания в завоите са много бързи и това ти дава голям прилив на адреналин. Имам много позитивни емоции след тестовете.“

„Алгарве“

Португалското трасе е открито през 2008-а, струва 200 милиона евро и досега никога не е приемало старт от Формула 1, само Формула 2, A1GP, състезания за издръжливост и супербайк. От друга страна, пистата явно не е чужда за шефовете на автомобилния спорт, защото е построена на същото място, което легендарният Айртон Сена избра за своя база в Европа.

Сега трасето ще посрещне Гран при на Португалия, за първи път от 1996 г. И абсолютно заслужено. Пистата в Портимао е най-бързата и изпълнена с адреналин, има променящ се релеф ( и оттам куп „слепи“ завои), широки виражи за битки колело в колело и изключително трудни завои с променящ се радиус.

Така че всичките три писти са непредсказуеми (включително и „Муджело“, която вече мина), защото повечето отбори нямат информация на трасетата.

На практика никой в колоната не знае как ще реагира болидът на местните завои, неравностите, колко бързо ще се износят гумите (и на кои колела), а и какви могат да бъдат изискванията за охлаждане. Обикновено проучванията се правят на симулатор и въз основа на информацията от предишните сезони. Но от последния старт на „Нюрбургринг“ досега от ръководството на Формула 1 успяха да сменят три поколения автомобили.

Разбира се, отборите ще имат възможност да се подготвят на симулатори, но те никога няма да дадат пълния обем на информация, настройки и изисквания за аеродинамика. Така че всеки тим ще трябва да експериментира буквално в движение, а това винаги води до рискове, погрешни стратегии, неизправности, неочаквани тактически ходове и пълна неизвестност. Да загуби дори може и „Мерцедес“!

И ако през 2020-а дори без пандемия бяха планирани две нови състезания (в Нидерландия и Виетнам), то сега те са 4 с много неизвестности. Така че, настоящият сезон има всички шансове да остане в историята не като нещо в намален мащаб, а като уникален момент за Формула1!