През последните години наркотрафикът и разпространението на дрога бележат невиждан бум. България не остава встрани, още повече, че се намира на пътя на наркотиците. Трафикантите стават все по-хитри, а децата ни – все по-уязвими. Възрастта на пробвалите дрога ученици пада не с години, а с месеци. Полицията хваща десетки надрусани шофьори на ден. Дилърите намаляват, онлайн поръчките се увеличават. Има ли изход от тази ситуация, разговаряме със Стефан Бакалов, който е посветил живота си на борбата с наркомафията.

- Г-н Бакалов, какви наркотици и в какво количество преминават през България годишно и какъв процент остава на вътрешния пазар?
- На този въпрос е трудно да се отговори, защото такъв вид статистика няма как да се издаде така, че да бъде коректна. Но анализите, които правят партньорските служби и ние, свързани с глобалния наркотрафик, дава някаква яснота какво се случва с наркоразпространението на пазара и наркотрафика. Ако трябва да се погледне по видовете различни наркотици, най-общо казано годишно се произвежда 700-800 тона хероин, който е за консумация в глобален аспект, около 100 тона е консумацията му в Европа и задържанията годишно са около 100-120 тона. Това показва, че Европа е един от малките консуматори на фона на останалите. Когато става въпрос за кокаин, там е малко по-различно. Годишно се произвеждат около 2000 тона кокаин. Когато става въпрос за Европа, по-големите вносители, свързани с летищата, с пристанищата, са Ротердам и Хамбург. За миналата година в Европа има около 210 тона, или 10% от произведения кокаин се задържа на Стария континент. Което означава, че потреблението е някъде около един и половина пъти по-голямо, когато става въпрос за Европейски съюз.

- Къде е България в тази статистика?
- В България е по различно – консумацията на кокаин у нас е несравнимо по-малка, отколкото в Европа, защото това е най-скъпото наркотично вещество. В България го използват хора с по-висок социален статус, докато масовата употреба на наркотици у нас е на марихуана, амфетамини и хероин. Марихуаната е един от основните проблеми, тъй като се произвежда в България, както във всяка една страна по света. Легално или нелегално – знаете, че вече има и легални производители на индустриален коноп. Но има и нарушения на лицензионния режим – в крайната продукция се забелязва разминаване в процентното съдържание на тетрахидроканабинол, което е много над допустимото. Но това се случва в цял свят, за съжаление, и ние няма как да останем встрани от тези драстични процеси, а именно заливане в момента на световните пазари с най-различни видове наркотични вещества в огромни количества.

- Как най-често се превозват наркотици през България?
- През сухопътната ни граница, през летищата, през пристанища с най-различни контейнери, в които може да се скрият много неща. Така се трафикират кокаин, хероин и тонове прекурсори. През сухопътните граници - в моторни превозни средства, в тежките камиони, и то във всички посоки. Единствено хероинът е от Турция за Западна Европа. Новите наркотични вещества се превозват предимно със самолети и със сухопътен транспорт.

- А колко често се появява нова синтетична дрога?
- Когато става въпрос за новите психоактивни субстанции, те се появяват на пазара доста често. За миналата година са селектирани повече от 50, които са индентифицирани в Европейския съюз. Съвсем наскоро имаше една операция на полицията у нас с участието на митниците, при която беше констатирано и започне изземането на вид синтетичен канабиноид, който все още полулегално се продава в различни магазини. На пазара доста често излизат нови наркотични вещества, но трябва време от 2-3 месеца, за да бъдат поставени те под контрол, докато започнат органите да ги изземат официално. Освен излизащите на пазара нови психоактивни субстанции, има много други, които са позабравени наркотични вещества, например кетамин. Това е анестетик, който се използва от много години, но напоследък хуманната и ветеринарната медицини започват да се отказват от него. Но за сметка на това кетаминът в момента бележи най-буен ръст на употреба, не само в Европа и Съединените щати, но има вече случаи и в България. Общо взето след ситуацията с коронавируса и последствията от дългия локдаун, много хора започнаха да използват различни видове антидепресанти и бензодиазепини с оглед на всички тези депресивни състояния, които се получиха.

- Явно пазарът е залят с наркотици, Пътна полиция хваща редовно дрогирани шофьори. Достатъчно ли прави МВР, за да промени ситуацията?
- Аз неслучайно ви казах, че пазарите в световен аспект са залети наистина с наркотици. Това, което се случва в България, няма как да бъде различно. При нас най-голям проблем са случаите с новите психоактивни субстанции амфетамин и марихуана. Докато в повечето страни има много по-драстични случаи. Доколкото разбрах, органите на МВР са зачестили да правят проверки с тестове за наркотици, докато допреди няколко години това не беше толкова масово. Аз съм сигурен, че тогава картинката щеше да е същата, защото много хора от години управляват моторни превозни средства не само под влияние на алкохол, но и на различни наркотици.

- Трябва ли законът да бъде променен, за да се стреснат поне малко шофьорите?
- Да, със сигурност. Законите трябва да бъдат постоянно адаптирани към ситуацията, пред която сме изправени. Употребата и трафикът на наркотични вещества е едно изключително динамично явление, което влияе на социалния ни живот. И законите, естествено, би трябвало да бъдат адаптирани или доста бързо да бъдат променяни с оглед нуждите от адекватен отговор на всичките тези нови рискови предизвикателства.

- Възрастта на употребяващите наркотици спада непрекъснато, какво трябва да се направи, за да се предпазят децата?
- Така е. Ние постоянно посещаваме училищата и разговаряме с децата. Освен че им провеждаме презентации, в които им показваме рисковете, имаме и по-лични разговори с някои от тях, които споделят доста тревожни факти, че деца на 13 години вече употребяват или са пробвали различни видове наркотични вещества, което е доста плашещо.

- Те самите разбират ли колко е опасно това?
- Прави ми впечатление, че през последните години децата, с които се срещаме, или по-голяма част от тях в училищата, няма значение от коя част на България, се интересуват от темата, от опасностите. Което значи, че децата определено знаят, че това е сериозен риск за тях и сериозен проблем. Разбира се, някои не успяват да се преборят и се подават на това изкушение, тъй като при децата защитните сили и механизми не са изградени достатъчно.

- Родителите знаят ли как да разберат, че децата им употребяват наркотици и как да ги предпазят от това?
- И учителите знаят, и родителите знаят, но това което съм сигурен, че се случва, е липсата на достатъчно време, които да отделят. В тази тийнейджърска възраст поведението на децата постоянно е изменчиво. Когато започнат да употребяват наркотици, има доста сходни промени в поведението, но ако родителите обръщат внимание, ще го разберат веднага. Сигурен съм, че много от тях могат да извършват такъв тип мониторинг на поведението на децата си, но и много не могат, поради постоянната си ангажираност.

- А вие самият какво казвате на децата си, как ги предпазвате?
- Знаете ли, много е трудно, когато човек е емоционално ангажиран, да следва тези съвети, които в ежедневието си дава на останалите. Но децата ми са на „ти“ с проблематиката от много малки, знаят какви са рисковете, вредите и т.н. Това, към което постоянно се стремя, е да ги държа ангажирани да не стигат дотам да попадат в определени компании, които използват наркотици. Говорим постоянно, може би съм малко повече взискателен към тях, отколкото някои други родители, но в днешно време смятам, че трябва да сме много сензитивни и постоянно да обръщаме внимание на поведението на децата в ежедневието.

- Промени ли се пазарът на наркотици с масовото навлизане на интернет в живота ни?
- Интернет първо е по-бърз начин за доставяне на наркотични вещества, второ дава възможност човек да си избира различни видове, без да се среща с рискови дилъри или да се чувства заплашен, търсейки наркотици по улиците. Това е като пазаруването на най-различни стоки, което вече се наложи масово. Така че бъдещето в доставките на наркотични вещества определено е в този аспект, със сигурност има отлив от „професията“ на дилъра.

- А лесно ли се поръчват наркотици по интернет и кой доставя пратките до получателите?
- Сайтовете, чрез които се избират наркотични вещества, са криптирани и ние с вас не можем да влезем там. Човек трябва да има криптиран браузер, да влезе, да се регистрира и тогава да опита да стигне до тези сайтове. Това е първата пречка, за да са толкова масови. Втората е, че пазарувайки, плащайки, отново се случва тази предпазна схема, която действа на принципа на бушоните, за да не може правоохранителните органи да достигнат до ай пи адреса на поръчителя или на купувача. Същото е с ай пи адреса на сайтовете, до които се стига много трудно, за да бъдат по някакъв начин разбивани и затваряни. Те са хоствани някъде в чужбина и в България е много трудно да се достигне до човека или групата, която е организирала този сайт. Поради тези причини има няколко международни служби, които са с доста сериозен имидж и те успяват да затварят подобни сайтове. Разбира се българските правоохранителни органи – ГДБОП, имат опит и са затваряли подобни сайтове, но това е доста сложно. Когато пратката се доставя, се използват легални фирми, които обаче не знаят какво доставят. Това помага за доста бързото налагане на този тип търговия с наркотични вещества.

- Наркотрафикантите използват всякакви начини за превозване на наркотици, включително като ги импрегнират в тъкани. Кой е най-интересният случай в практиката ви?
- Това са едни от най-интересните случаи и най-големите предизвикателства за нас. Преди година и половина имахме на летището импрегниран кокаин, импрегниран метамфетамин в течност от Мексико. Десетки случаи сме имали на импрегниран кокаин в дрехи, в дънки, в хартиени листа в различни пощенски пратки, във въглища и руда. Наистина фантазията и възможностите на наркотрафикантите да изобретяват нови и нови методи са безгранични, а нашата работа става все по-сложна, защото ние трябва да се опитаме да разберем какво са направили. В ежедневието се натъкваме на доста хитри начини за трафикиране на наркотични вещества.

- Наркомафията може ли да бъде победена, или поне донякъде неутрализирана?
- Това е целта на всички правоохранителни органи, независимо в коя част на света се намират. Лошото е, че успехите са променливи. Това е мечтата на всички служители като мене, за които това е кауза. Но едва ли това ще стане в този обем, в който бихме искали.

- Вие как се насочихте именно към тази професия?
- Преди 33 години, когато започнах работа в системата на Агенция „Митници“, при първото задържане на наркотично вещество разбрах, че всъщност това за мене е кауза, с която бих искал да се занимавам. Съвсем целенасочено следвах този път и вече 30 години се занимавам само с борба с наркотрафика.

- А страхували ли сте се за живота си, имало ли е заплахи срещу вас?
- Да, заплахи, покушения, опити за отвличане, но не бих желал да навлизам в тези неща, които се случиха преди много години. В днешно време, слава Богу, ситуацията е доста по-различна и такива неща не се случват, но през 90-те години и началото на 2000-та година беше така. Няколко пъти аз и цялото ми семейство живяхме с охрана. Не мога да кажа, че не ме е страх, няма такъв човек, ние сме живи хора, но в края на краищата това е работа, която трябва някой да върши и аз съм я избрал.

Нашият гост

Стефан Бакалов е началник на отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториална дирекция "Митница София" в Агенция Митници , където работи вече 33 години. Започва трудовия си стаж на Аерогара София, там бил е началник отдел „Борба с наркотрафика“ и на отдел „Разузнаване и разследване“. Завършил е курсове в различни полицейски и митнически служби. В академията на ДЕА в Куантико-САЩ е изучавал мениджмънт на службите за борба с наркотрафика.