За разлика от минорните гами (ладове), мажорните звучат оптимистично, настъпателно, понякога и агресивно, но нека си стиснем ръце на “настоятелно”. Настоятелно, като кариерата на един от най-деликатните и различни артисти в България - Стефан Вълдобрев. На 20 май заралията навършва 50 години, а изглежда така сякаш още не е загрял на сцената, въпреки хитовете, които изстрелва в орбита като спътници на Илън Мъск.

За юбилея актьорът, музикант, композитор, режисьор, а вече и писател - Стефан Вълдобрев се готвеше отдавна. Вчера (на 19 май) той трябваше да разбие зала 1 на НДК с концерт, а в плановете влизаше и една книга. От няколко дни тя вече е на пазара - “Книга за песните”. С маска на лицето и тъмни очила, той раздаваше автографи, може би на шега с пандемичния свят. Мащабите на един добър човек се мерят в странни времена, а Стефан го демонстрира с едно силно послание.

На 15 март, два дни след обявяване на извънредното положение творецът написа:

“Накратко - от поне седмица не излизам от къщи. В четвъртък помолих и семейството си за това. Не съм го споделял с вас, защото знам, че всички тук сте интелигентни и разумни хора и поредното обръщение с патетично назидателен тон, щеше да ви дойде в повече. [...] Смелостта ще ни трябва. Както и любовта и търпението. Досега си ги давахме на концертите и спектаклите. Вие ме зареждахте със сигурност и смисъл, аз опитвах да го правя с песни и роли. Сега ще опитам и с книга. “Книга за песните” от вчера е готова, завърших я. Ще я издадем през май и тя ще е начина да бъдем заедно. Среща на 19-и май в НДК, естествено, няма да има. [...] Имам една молба към децата, моите най-добри приятели. Моля ви, обяснете на майките и на татковците какво се случва, успокойте ги. Вие знаете, не те. Кажете им, че живеят в най-прекрасните времена на човечеството и хората могат да имат всичко, ако искат по-малко. Защото трябва да остане и за вас и после - за вашите деца.”

Стефан е роден е на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Завършва НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев.

С Камен Донев започват щуротиите в музиката още като студенти. Решават да направят албум. Не просто една песен, един шлагер, а албум. Примамват в масовката и колеги от куклените класове и така откриват певческия талант на Мая Бежанска.

Тримата бързо стават звезди с размерите на 111 хиляди квадратни километра с небрежния хит “Бели маратонки”, който се припява и тананика от всеки българин, който има достъп до радио.
Музикантът е бил е част от трупите на Народния театър и театър “Българска армия”. Играе в едни от знаковите постановки по онова време.

През 2004-а е поканен от режисьора Станимир Трифонов да изиграе главната мъжка роля - Енрико, във филма “Изпепеляване”. Лентата по сценарий на Йордан де Мео, взема голямата награда “Златна роза”, а Стефан Вълдобрев - за най-добра мъжка роля.

Кариерата му в киното продължава и ръка за ръка с филмовата музика. През 2008-а Стефан Командарев го кани и като актьор, и като композитор в най-успешния до този момент български филм - “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (в краткия списък за “Оскарите”, плюс десетки награди от цял свят). Песента “Аз ли съм или не съм” в дует с Рут Колева става... хит, разбира се.

Сътрудничеството му с Командарев продължава и в “Съдилището”. Участва и в “Стъклената река” на Станимир Трифонов, където се превъплъщава в ролята на отшелника Отец Петър.
Филмографията му като режисьор включва няколко ленти, сред които една посветена на неговия учител - “100 години Тодор Колев” и топлият документ - “Манчестър Юнайтед от Свищов”. Между другото последния филм комисията в НФЦ отказа да финансира, пък той се оказа по-успешен от онези - финансираните.

Сега Стефан е отдаден на проекта “Обичайните заподозрени”. Всяка тяхна песен е хит - “По-полека”, “Лепило за брада”.

Името на бандата се ражда случайно, след разговор между композитора и китариста Иван Лечев.

“В един момент трябваше да си сложим име, щото бяхме оркестър без име. А такъв вече има. И като звъня на Ванката за участия, той ми пита: “С кого ще свирим?”, отговарям: “Със Cтунджи, Еко и Миро”, а той: “А, обичайните заподозрени”. Tака стана”, разказва Вълдобрев и продължава да забива в “ре” мажор и някои други, обичайно заподозрени гами и тоналности.

В името на книгата

Ето какво написа за името на книгата Стефан: “Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - “По-полека”. Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово състояние, без да съм наясно дали ще трае седмица, месец или година... Денонощно търсене, надграждане, опитване, опипване, докато най-накрая не се появи моментът, който очаквам. Той може да е изненадваща дума, рима, интересна фраза, оригинален музикален мотив или силна метафора, все едно... Случи ли се това, усетя ли го, усетя ли, че аз самият се вълнувам, знам, че ще има поне няколко души, които ще реагират като мен, чувайки песента по радиото.”