- Г-н Димитров, на 16-ти октомври в Зала 1 на НДК от 19 часа предстои дългоочакваната премиера на танцовата мистерия по ваша музика “Сънят на Пилат”. Какво да очакват зрителите от това мащабно събитие, което е първото балетно заглавие от съвременен български композитор от няколко десетилетия насам?
- Мисля, че наистина ще стане едно събитие, защото този балет съм го писал около 6 години, а освен това той е по уникалната книга на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”. Нарекохме го танцова мистерия, по желание на Василий Медведев, който е един от най-добрите постановчици и хореографи в света и с неговият помощник-хореограф Станислав Фечо наистина са свършили прекрасна работа. Симфоничната музика се изпълнява от хора и оркестъра на Старозагорската опера, а на сцената ще бъде балетът към операта. Не мога да не изкажа благодарности и на диригента Владимир Бошнаков - страхотен човек и професионалист, както и на Силвия Томова, която е артистичен директор и шеф на балета на Старозагорската опера и е невероятна. В състава на балетната трупа тя е събрала хора от цял свят и на сцената се усеща наистина чудовищна енергия. Искам да поканя всички хора да дойдат да видят този спектакъл, защото той ще се състои само веднъж в София.

- Очаквате ли, че ще има интерес и от чужбина към този интригуващ спектакъл, защото книгата на Булгаков има култов статут не само в Русия, а вашата интерпретация в музика и танц със сигурност ще привлече внимание? 
- Булгаков е световен човек и може би наистина ще има интерес към нашата работа, да видим какво ще се получи. Сега заминавам за Стара Загора, за да видя как вървят репетициите и се надявам всичко да се получи както сме го планирали, защото екипът е много силен. Честно казано, като гледах една от първите репетиции се разплаках, когато видях, че Василий така релефно е усетил моменти от музиката и ги е пресъздал в танца - просто е много добър! Сценограф и дизайнер на костюмите, които също са страхотни е Павол Юраш. Това е едно много мащабно творение и в него са ангажирани много хора, така че го чакам с нетърпение да се случи.

- Според вас, защо “Майстора и Маргарита” продължава да е толкова харесвана книга и кой е любимият ви персонаж в нея?
- Защото е многопластова книга и тя наистина е вечна, защото в нея всеки може да намери това, което го интересува. Аз съм открил за себе си една нишка, която много ми харесва в книгата - за огромната любов, преминаваща през много препятствия и продължаваща дори след смъртта. Наистина съм голям фен на книгата. Прочетох я още докато бях студент, а след това минаха години, но тя стоеше в главата ми, така че един ден реших, че трябва да направя нещо по нея. Персонажите, които харесвам са много - толкова са ярки, но може един от любимите ми е този на Пилат. За мен той е демократ, който е постъпил по такъв начин и е оставил решението на народа, като това го има застъпено и в балета. Тук е популярен главно с това, че си е “измил ръцете”, докато в Етиопия например Пилат е обявен за светец! Майстора също е многопластов образ - хем е лузър, който се занимава с едно произведение, което никога няма да бъде издадено в Съветския съюз, хем е идеалист, който отстоява идеите си и буди симпатии с това.

- Чела съм, че в Русия работата по произведението на Булгаков почти винаги е съпътствана със странни случки и дори инциденти, затова там е практика да викат духовно лице, което да освети дадения проект. При вас имаше ли подобни необикновени случки, или сънища?
- Да, това нещо ми беше казано и на мен. Веднъж бях жури на един конкурс, на който ме беше поканил Филип Киркоров, а там беше и известният руски композитор Игор Крутой. Те двамата, като разбраха, че пиша музика по това произведение на Булгаков и буквално ококориха очи и ми казаха: “Теб не те ли е страх, в Русия стават такива и такива неща, когато някой посмее да направи нещо по тази книга!?” Затова съм решил, може би на генералната репетиция наистина да поканя духовно лице, което да освети нашия проект. При нас не е имало нещо извънредно, но наистина ми се случвало да ми идват идеи насън. Имаше периоди, през които ставах посред нощ, за да дописвам нещо, което ми се е появило по време на сън. Странно беше, че аз по принцип не съм чак такъв фен на балета, но изведнъж не знам как ми се появиха в главата мисли, че това произведение трябва да бъде балет и дори ясно си го представих.

- В “Майстора и Маргарита” е застъпена и темата за възмездието - че всеки си получава заслуженото един ден. Вярвате ли, че и в живота е така и приемате ли тази продължаваща пандемия, като едно Божие наказание за човечеството?
- Ами, не знам, но мисля, че човечеството е на грешен път, ако не се оправи и не тръгне в посока на разбирателство, религиозна толерантност и търпимост - няма да бъде красив финалът, особено пък за планетата. В момента живеем мерзки и се държим по този начин с това, което имаме. Трябва умните мъже, които командват света да заровят томахавките и спешно да помислят какво да се направи.

- Наскоро на книжния пазар излезе и съвместната ви книга с Богдана “Безнадежден случай”. С какво е по-различна общата ви биография от книгите, които издадохте самостоятелно и кои са любимите ви автобиографични книги на ваши колеги?
- Тук интересното е, че имаме истории, които сме преживели заедно, но тя ги вижда под един, а аз под друг ъгъл и всеки ги разказва от неговата гледна точка. Нейната част е по-добронамерена, а моята по-язвителна. Такъв ми е маниера - да кажем, че и моята е добронамерена, но с повече ирония. Отделно в моята част има две неща, които много харесвам и са чисто авторски - едното е социалистическата новела “На другия бряг”, а другата ми новела е “Седем есемеса до д-р Малинова”. Благодаря на “Книгомания”, които направиха едно много хубаво издание с добри корици и мога да кажа, че седи тежко книгата. Благодаря и на Жоро Тошев, който е неин редактор - за усилията да ни организира с Богдана. Много ми харесват и биографиите на Цветана Манева, Стефан Данаилов и Невена Коканова, които прочетох и хората трябва да ги имат в библиотеката си.

- В биографията ви има много забавни случки. Бихте ли споделили някоя интересна история от богатата ви колекция?
- Те наистина са много, но сега се сещам за една малко странна случка. Бяхме на концерт на Стиви Уондър в Милано и един приятел от Щатите ни вкара при него. Каза ни, че ще ни заведе да се запозная с него и отидохме в бекстейджа. Чакахме го дълго и по едно време решихме да потърсим някъде тоалетна и изведнъж гледам Стиви Уондър да седи пред едно огледало и си оправя косата. Докато го прави сякаш наистина се гледа в огледалото, а всички знаем, че е незрящ... Изведнъж се учудих много и си викам: “Боже, това сигурно е навик!” Видя ми се наистина много особено и го запомних.

- Следите ли родните и чуждестранните музикални формати и какво мислите за това, че у нас се пее почти изцяло на английски, а български песни звучат много рядко?
- Не го одобрявам, обаче да си призная не ги следя толкова. Яд ме е, че има много талантливи момчета и особено момичета - страхотни певици, но за съжаление те имитират техните идоли и нямат свой стил. Цялата работа е, че след като свърши формата и никой не им обръща внимание, а те на 17 години са наистина готови певици, но пеят като еди-коя си световна звезда. За съжаление не пеят на български, а ако искат да станат популярни тук - трябва да пеят на родния език.

- Съгласен ли сте с легендарния Шарл Азнавур, който казва по повод популярната музика днес, че “в нея няма нито думи, нито музика - само шум”?
- Има млади изпълнители, които и на мен не ми харесват, но те си имат своя публика и моменти. Да си кажа честно, почти нищо не съм чувал от по-новите изпълнители. За мен това делене на млади и стари е нелепо и май главно у нас се употребява. Когато Шарл Азнавур беше у нас и той сподели, че на него никой никога не му е казвал: “Много си стар, трябва да спреш да пееш”, а тук често се чуват подобни нелепици.

- С Богдана сте заедно от много години. Промени ли ви тя по някакъв начин и кои са нещата, които ви свързват най-силно?
- Всеки се променя, когато живееш дълго с един човек - ти се учиш от него, той от тебе и това е най-нормалното. С нея сме преживяли толкова много неща, както добри, така и не толкова. Обединява ни това, че с Богдана имаме много еднакъв вкус - харесваме почти едни и същи неща и имаме обща естетика. Също така, общото между нас е, че сме независими, не се навеждаме и не правим мили очи и метани пред този, или онзи. Тя е много силна, грижовна и свястна жена - силно вярваща и добронамерена.

- А имате ли обяснение за този сякаш безкраен преход в страната ни, който продължава вече повече от 30 години?
- Много са. Няма, наистина няма обяснение за това, защото за тези 30 години държавата ни трябваше да е отскочила много нагоре. За съжаление не знам защо стана така, макар че много неща се направиха, но въпреки всичко тъпчем на едно място. Сега ще видим, идват избори - две в едно, три в едно, четири в едно...

- В какво вярвате?
- Аз наистина вярвам в доброто, в толерантността и в това, че всички се раждат не за да вършат свинства, а да са добри хора и вярвам, че един ден тази бъркотия ще се оправи. Имам един любим цитат от “Вълшебната флейта” на Моцарт: “На сияйна златна колесница пристига новият ден - душевният мрак ще бъде скоро сразен!”

Нашият гост
Известният композитор и певец Стефан Димитров е завършил Теоретичния факултет на Музикалната Консерватория, но творческите му търсения не се ограничават само с музиката. Малко известно е, че той е автор на популярните тв-предавания “На 4 очи”, “Открито студио” и “В 3 минути”, по “Нова телевизия”, както и на “Екип 4”, “Форум” и “Преди новините” по БНТ, по времето, когато е генерален директор на двете национални медии. Сред песните, които му носят най-много признание и са отличени с две първи и две втори награди от “Златният Орфей” са: “Ладо ле”, “Нека да е лято”, “По първи петли” и “Моя любов”. През годините той е работил с най-големите звезди на родната сцена, като Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Михаил Белчев, Вили Кавалджиев, както и с групите “Тоника”, “Домино”. На огромна популярност и любов се радват и дуетите му с Богдана Карадочева, както и песните, които прави за трио “НЛО”. Стефан Димитров е създал музиката на повече от 30 родни филма и сериали, а музиката му към “След края на света” получава една от трите номинации на престижните световни награди за филмова музика “Филипс” във Варшава.