- Г-н Петров, при приемането на бюджета за 2022 г. депутатите орязаха парите за съдебната власт с 20 млн. лева. До какво ще доведе това?
- Предложението, направено от група народни представители по приетия на първо четене проект за изменение на Закона за държавния бюджет, за орязване на бюджета на съдебната власт (респективно на прокуратурата) с 20 млн. лева на практика ще доведе до съществено намаляване на средствата за текуща издръжка на прокуратурата. Това ще е проблем не само за нея, но и за цялата съдебна система, а оттам и за гражданите, които очакват бързо и ефективно правосъдие. В момента, в който средствата за експертизи, за преводи, за режийни свършат, ще бъдем изправени пред два избора - или част от прокуратурите да спрат работа и да затворят, или да се търсят пари от общия съдебен бюджет, от съда чрез преразпределение на средствата, поне за приключване на делата. Това не само ще затрудни функционирането на органите на съдебните власт, но ще доведе до излишно напрежение, до забавяне на дела, до блокиране на цели звена. Надявам се да не се стигне до противопоставяне, както прогнозираха някои колеги.

С предвидения бюджет няма да може да се покрие дори само прогнозният размер на очакваната средногодишна инфлация за 2022 г., да не говорим за актуализиране на заплати, като в други сектори в държавата, или за покриване на разходите за ток, отопление, материали и т. н. В системата работят отговорни хора, професионалисти със знания, квалификация и опит. Те заслужават достойни условия на труд, които ще опазят тяхното здраве и сигурност.

- Какви са възможностите на ВСС да осигури нормалното функциониране на прокуратурата и съда на фона на растящите цени и инфлация? От какво може да се спестят средства и от какво - не?
- Основният принцип при разработване на проекта на бюджет за 2022 г. на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. При тази сложна икономическа ситуация в страната, предполагам, че Пленумът на ВСС ще укаже на административните ръководители да предприемат рестриктивни мерки при изпълнението на бюджета си, които да доведат до икономии без това да се отрази на качеството на работата. Тъй като по причини от различен характер ситуацията в държавата е непредвидима и многократно се споменава, че през лятото предстои актуализация на държавния бюджет, аз се надявам, че с нея ще бъдат доосигурени необходимите средства за нормалното функциониране на съдебните институции. Това обаче означава, че ще бъдем принудени да настояваме за допълнителни трансфери от държавния бюджет, а според мен няма независима съдебна система със зависим бюджет. В тази връзка предлагам политиците внимателно да се запознаят с решение №17 от 03.10.1995 г. на КС.

- В публичното пространство се появиха твърдения, че ВСС „бюджетира без приоритети, без цели“, без отношение към това от какво имат нужда съдиите и прокурорите. Как ще коментирате подобни упреци?
- Проектът на бюджет на съдебната власт отразява стремежа за повишаване на ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на България в Европейския съюз. Изискванията към правораздаването непрекъснато се увеличават. Затова приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. С утвърдения от Пленума на ВСС проект на бюджет на съдебната власт за 2022 г. на Министерство на финансите и на Министерски съвет са представени доклади към проекта на бюджет за 2022 г., както и актуализирани бюджетни прогнози за 2023 и 2024 г. на съдебната власт по 7 политики, съдържащи 17 програми с формулирани цели към тях.

Към настоящия момент Висшият съдебен съвет е бенефициент по проект по Оперативна програма „Добро управление“ - „Въвеждане на програмно бюджетиране в органите на съдебната власт“. След приключването му се очаква във всички органи на съдебната власт от 2024 г. да се прилага програмен формат на бюджет, за което обаче ще са необходими и съответните законодателни промени. Те зависят от волята на изпълнителната и законодателната власт, съдебната власт няма законодателна инициатива.

- Правосъдният министър Надежда Йорданова многократно даде заявка, че ще внесе предложение за отстраняване на главния прокурор. Политиците повтарят, че това искане ще бъде тест за настоящия ВСС. Ще го издържите ли?
- Искрено се учудвам от изявленията на министъра на правосъдието и на някои от политиците в страната по отношение натиска им за отстраняване на главния прокурор. И друг път съм казвал, че дисциплинарната отговорност, както и наказателната, е лична. Ако министърът на правосъдието внесе предложение за отстраняване на главния прокурор и Пленумът на ВСС установи нарушение на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, то ние по безспорен начин ще изпълним и Конституцията, и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Но ако пак се внесат изрезки от вестници и няма никакви доказателства спрямо главния прокурор, без съмнение искането ще бъде отхвърлено. На ултиматуми обаче няма да се подадем.

Тук искам да поставя един важен въпрос - за реда, по който ще се разгледа това искане. В чл. 175, ал. 5 от ЗСВ, който препраща към чл. 173 от ЗСВ, не е регламентиран ред, по който да се разглежда предложението. За мен мотивите на Конституционния съд показват, че има празнота в ЗСВ, защото се сочи, че предложение за отстраняване на председател на върховен съд или на главен прокурор е вид дисциплинарно производство, но не съвсем. Остават въпросите дали тримата големи (главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС) имат право на защитник, остава ли забраната за разгласяване на материалите по предложението, решението на Пленума на ВСС може ли да бъде обжалвано пред ВАС и т. н.

- Как ще коментирате предложенията в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт по отношение на ВСС и по-конкретно за отмяна на „кариерните и финансови бонуси“ на членовете на ВСС, на административните ръководители на съдилищата и прокуратурите и др.?
- Пленумът на ВСС изрази несъгласие с предложенията в проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Аз гласувах за това решение. Мен кариерните бонуси не ме засягат, но в момента във ВСС има членове, които не са си взели обезщетенията по чл. 225 от ЗСВ. И питам - ако по някаква причина не могат да се възстановят в органите на ЗСВ, ще е справедливо ли ако те или техните наследници не получат дължимите обезщетения. Да не говорим за стандартите на ООН за това, че постигнати социални достижения не могат да бъдат отнемани. Предложението за изменение и допълнение на чл. 28, ал. 1 от ЗСВ ще е предпоставка за намаляване възможността за привличане на мотивирани и висококвалифицирани магистрати, притежаващи висок професионализъм в състава на ВСС, а така ще е и за Инспектората към ВСС, тъй като работата на магистратите в тези органи ще препятства кариерното развитие, което те биха имали извън тях.

За мен като следовател най-притеснителна е разпоредбата на параграф 53, т. 4 от законопроекта, който предвижда отмяна на разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 2а от НПК. Това означава, че разследването за престъпления по чл. 201-205, чл. 212, чл. 219, чл. 220 НК, престъпленията по служба и корупционните престъпления, извършени от лица по „високите етажи на властта“, ще се осъществява от разследващи полицаи, а не от следователи, т. е. изпълнителната власт ще се разследва сама себе си. Към момента разследващите полицаи са достатъчно натоварени, а следователите желаят повече работа и според мен това предложение е абсолютно недопустимо.

- Удовлетворен ли сте от анализа за работата на специализираните прокуратура и съд. Какво е вашето лично мнение - трябва ли да бъдат закрити?
- Към момента /21.02., бел. ред./ има анализ само на Апелативната специализирана прокуратура, Специализираната прокуратура и следствения отдел към нея. Аз участвах в работната група, изготвила анализа, и категорично съм против тяхното закриване. Заради бълхата се предлага да се изгори юргана. Може обаче да се помисли относно подсъдността по чл. 411а от НПК, особено по т. 4 на ал. 1 (лица, заемащи висши публични длъжности) - дали не трябва да се прехвърли на общите съдилища.

- Появиха се всякакви идеи за съдебна реформа. Една от тях е да се даде възможност на разследващите органи в МВР да могат да образуват производства без прокурор, както и да искат пред съда използване на специални разузнавателни средства. Като юрист с опит, това според Вас връщане назад ли е или промяна, от която държавата има нужда?
- За мен това са несериозни неща. Това не е никаква промяна, а връщане назад. Така бе при НПК от 1975 г. Когато през 1989 г. започнах работа в МВР като следовател, повечето от предварителните производства се образуваха от следователите. Философията на сегашния НПК е друга. Прокурорът ръководи досъдебното производство. Такива промени ще нарушат философията на сегашния НПК по отношение на досъдебната фаза. По-скоро, ако искаме истински да се реформира наказателното производство, трябва да намалим до минимум формализма в него.

- Усещате ли натиск върху работата на ВСС или други органи на съдебната власт? Чувствате ли се като „черните овци“, виновни за повечето проблеми в държавата?
- Върху работата на ВСС винаги е имало натиск през годините както от управляващите, така и от опозицията. Властимащите и сега не крият своето желание да овладеят съдебната система и в частност прокуратурата и ВСС. Говорят за назначаване на техни хора, без да се съобразяват с Конституцията и ЗСВ. Търсенето на главен прокурор от чужбина ми дойде в повече. Според мен актуалните проблеми, които трябва да бъдат решени, са бедността, пандемията, цените на горивата, парното и тока. Тяхното игнориране или задълбочаване ще имат за резултат увеличаване както на битовата, така и на организираната престъпност. Може би в опит да се отклони общественото внимание от тези важни теми, както и заради пиар, управляващите се фокусират върху съдебната система, твърдейки че за всичко в страната най-виновен е главният прокурор.

- Има ли война на институциите в момента? В риск ли е върховенството на правото у нас?
- В Конституцията не е случаен фактът, че различните институции имат различни мандати, които не се припокриват. Съдиите от Конституционния съд имат 9-годишен мандат, председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор са със 7-годишен мандат, президентът има 5-годишен мандат, а народните представители - 4-годишен. Институциите трябва да си взаимодействат, а не да водят война, в която няма как да има победител и от която се възползва най-вече организираната престъпност.

В момента война води изпълнителната власт срещу главния прокурор и прокуратурата, срещу специализираните съд и прокуратура, срещу ВСС и ИВСС и т. н. Ние война не водим. Прокурорите и следователите противодействат само и единствено на престъпността. Изявленията на висшите представители на изпълнителната власт, промените в ЗСВ и в Закона за държавния бюджет доказват тази теза и затова съм убеден, че върховенството на правото у нас е в риск. Обезпокоен съм, че така както са започнали, можем да стигнем до положението в Полша. Без независима, политически неутрална, обективна, справедлива съдебна власт не може да има правова държава.

Нашият гост
Стефан Петров е член на ВСС. Той има над 31 години юридически стаж. Бил е следовател и директор на Окръжна следствена служба в Силистра, а после следовател в Националната следствена служба. Петров е във ВСС за втори път. Бил е негов член от 2007 г. до 2012 г. Избран е отново през март 2021 г.