Стефан Цанев бе удостоен с отличието „Златно перо” на церемония на 26 септември под куполите на Ларгото. Наградата, 24-каратовата златна брошка във форма на писец - се връчва ежегодно на изтъкнати български творци с безспорен принос към родната култура и изкуство от агенция „Кантус Фирмус”. Учредено през 1995-а, тази година отличието бележи своята 25-а годишнина.

С неспособността си да мълчи и със смелостта винаги да казва това, което мисли, Стефан Цанев без колебание се нареди в редичката на презрените от сегашните протестъри интелектуалци - до Райна Кабаиванска, Кирил Маричков, Теди Москов, Владо Даверов и още много други. Хора, които не се опасяват да говорят открито.

„Има нужда интелектуалците да бъдат на предна линия на протестите. И в предишни протести те бяха на предни линии, аз съм посрещал всеки протест с много добри чувства, ако не с възторг, и съм участвал, макар и косвено в тях”, заяви пред БНР Стефан Цанев. Изтъкнатият писател, поет, драматург добави: 

„Този протест обаче отблъсква интелектуалците по две причини - поради своите средства, които не са много естетични, да кажа много меко. Не може срещу простотията да се бориш с простащина - тези средства, които използваха като вид на протест - замеряне с яйца, с развалени продукти. Малцина помнят понеже са по-млади, но същите атрибути се използваха против враговете на народа, когато разкулачваха 50-те г. на миналия век. Заобикаляха къщите с тъпаните, с ковчезите, на които беше изписано името на човека, когото разобличават, и му казваха: влизай в ковчега или в ТКЗС-то. Това повторение, не знам който откъде го е изкопал, може би бащата на някого, участвал в тези ремсистки хайки. Това ми напомня доста, защото и нашата къща бе заобиколена по този начин. Политиците бъркат в България много, че те не се състезават с идеи, а се оплюват един друг. Лошата дума е бумеранг - тя се връща към този, който е изрича”.

Според него втората причина, поради която протестът отблъсква интелектуалците, е перспективата на протестите: „Защото е ясно срещу кого са насочени, а никъде не стана ясно към какво - какво ще стане след тези протести?”.

„Има един показателен случай - когато приемат Търновската конституция през 1879 г., Дондуков-Корсаков присъства на веселието по този случай и запитал Антим I: „Ваше блаженство, след като България вече е свободна, освободихме ви от турците, защо не се радвате, защо сте тъй умислен?”. „Ваше сиятелство - отговорил Антим I, вие ни освободихте от турците, това е хубаво, но си мисля - а кой ще ни освободи от вас?”, разказа писателят.

И допълни, че протестиращите са се сетили да направят концерт за целите си - ще използват изкуството, ще бъде нещо приятно, нещо, което да привлича хората, а не да ги отблъсква.

„Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да поемат кормилото на държавата... Тези млади хора трябва да се престрашат”, отбеляза Стефан Цанев, който даде за пример как Финландия се управлява от 30-годишни момичета.

„Съвременната демокрация е измислила своите цивилизовани средства - това са изборите и нищо друго... Изключително сложно ще бъде, ако не се организират младите хора, за съжаление не може без партия. В България има нужда действително от една нова лява партия, но не тази, която се нарича Българска социалистическа партия, тя носи върху раменете си греховете на старата, която наследи - БКП”, подчерта Цанев.

„Свободата и щастието не могат да се постигнат със злост, с омраза, простащина, със заплахи, бесилки, ковчези и черни знамена. Трябва да намерим сили да се обичаме един друг”, обърна се задочно Стефан Цанев към протестиращите и към тези, към които са насочени антиправителствените демонстрации.

Тодор Живков лично го забрани

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в Русе. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му „Парапети”, забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. лично Тодор Живков забранява спектакъла му „Любовни булеварди” и бива уволнен от театър „София”. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ”, „Другата смърт на Жанна д`Арк”) са играни в цял свят. Носител е на множество награди - наградата за поезия „Пеньо Пенев” (1988), на националната награда за детска литература „Петко Рачов Славейков” (1992), на националната награда за литература „Иван Вазов” - за цялостен принос към литературата (2004), на националната награда „Хр. Г. Данов” - за „Български хроники” и за цялостен принос към българската книжнина (2011). Носител е и на ордена „Стара планина” I степен - за цялостен принос към българската култура (2006).