На 10 септември, петък, собственици и служители на пътно-строителните фирми у нас протестираха пред Народното събрание заради забавените им плащания от страна на държавата. Те настояха да им бъдат изплатени средствата, които са изработили качествено и в срок, да се възстановят текущите възлагания за пътна поддръжка и да се разпише и приеме план-програма за развитието на републиканската пътна мрежа. Могат ли фирмите да изчакат държавата да им плаща на части, предстоят ли нови протести и защо се стигна до протеста, отговаря за „Труд“ председателят на УС на Браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков.

- Г-н Чайков, каква е причината пътните фирми да излизат на протест? Защо не успяхте да се разберете с ръководството на служебния кабинет, за да се изплати дължимото на фирмите за вече свършена работа?
- Главната причина за протеста е натрупването през последните четири месеца на огромни задължения от страна на държавата към фирмите от пътно-строителния бранш. Освен това възлагането на дейности по ремонт и поддържане на участъците от републиканската пътна мрежа, практически е спряло. Това води до експоненциално нарастване на проблемите и ние няма как да останем равнодушни. В интерес на истината, след няколко наши писма, включително до президента, министър-председателя, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и до УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно наболелите въпроси в сектора се стигна до една среща с финансовия министър Асен Василев, на която в присъствието и на представители на МРРБ се тръгна към някакво разрешаване на казуса. Основната причина за липсата на предварително съгласие беше тезата на юристите на държавната администрация, респективно на ресорните министри, че действащите договори за текущ ремонт и поддържане, както и зимно поддържане на републиканската пътна мрежа са надхвърлили първоначалната си стойност с много над допустимите според тях по ЗОП 50% и това ги прави „нередовни“. Ние, от Камара „Пътища“ и към днешна дата не сме съгласни с това твърдение, и дори в кореспонденцията представихме изключително обширно правно становище в наша подкрепа. В интерес на диалога и с цел предотвратяване на дълги съдебни спорове, които биха могли да доведат и до блокиране на цялата пътна система, приехме подхода, предложен от Министерството на финансите, а именно да се потърси изрична санкция от страна на Народното събрание, с която да се разреши на АПИ да подпише, в изключение на чл.116 от ЗОП, анекси, с които действащите договори да се превърнат в „редовни“. В тези анекси следваше да се разпише механизъм за извършване на разплащанията и за по-нататъшната съдба на действащите петгодишни договори, някои от които са на малко повече от една година от подписването си. За съжаление парламента отхвърли тази възможност и отказа да предвиди допълнителни средства в бюджета за разплащане, така че се връщаме в изходна позиция.

- Колко пари и за какви дейности имат да получават общо пътно - строителните компании? 
- Тук веднага трябва да направим ясно разграничение: протестните действия на този етап са само за дължимите суми по договорите за текущ ремонт и поддържане и зимно поддържане на РПМ. Останалите програми за ремонт и ново строителство на АПИ са предмет на друг сериозен разговор, тъй като и там работите са в застой, по неясни за нас причини. По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ дължимите суми за текущ ремонт и поддръжка и зимно поддържане са: 222 млн. лева за изпълнени, сертифицирани и фактурирани дейности, 647 млн. лева са за изпълнени и сертифицирани /приети от Възложителя/, но не фактурирани дейности и 549 млн. лева са необходими за довършване на започнати ремонти и привеждане на пътната мрежа в нормално експлоатационно състояние.

- Защо не сте съгласни с предложението за анекси от страна на регионалното министерство? 
- Първоначалното предложение, което внесе МФ в парламента предвиждаше осигуряване на необходимите средства и подписване на анекси с които фирмите да се съгласят да разсрочат вземанията си за пет години. Това неминуемо щеше да доведе до фалити в целия бранш, тъй като банките нямаше да приемат подобни анекси. Освен това пресметнете за пет години по 4% лихва, това са 20% които фирмите трябваше да се съгласят да загубят. Това е двойно на това, което направи Симеон Дянков през 2009 г., изплащайки през ББР дължимите суми срещу 10% сконто. На бюджетна комисия депутатите проявиха разум и намалиха срока на две години. Министерство на финансите обаче настоя за 2021 г. да се изплатят само фактурираните 222 млн. лева, а остатъка да се издължи на два транша по около 600 млн. лева през 2022 и 2023 г. Това също е неприемливо за нас, тъй като само ДДС на остатъка, който фирмите трябваше да фактурират е повече от 220 млн. лева, а този данък е дължим фактически незабавно. Реално предложението беше да ни платят с нашите пари, без държавата като Възложител да отдели допълнителни средства. Затова на пресконференцията ни от петък ясно заявихме, че единствения приемлив за нас вариант е да се изплатят поне 60% от сумите през тази година и оставащото през 2022 г. Народното Събрание отказа да се съобрази с нашите искания и сега отново единствения път за диалог е с Министерство на финансите.

- Имат ли финансов ресурс фирмите да кредитират държавата за дължимото им до края на 2023 г.? 
- Категорично не! В резултат на публичното говорене на представители на държавата и липсата на ясни решения, банковият сектор вече гледа с недоверие на пътно-строителния бранш като кредитополучател. Доставчиците ни няма да приемат разсрочване, още повече, че те на практика си искат парите предварително. Хората, които работят във фирмите, си чакат заплатите всеки месец, за да изхранват семействата си. Държавата си търси данъците и осигуровките всеки месец и не разсрочва вземанията си. Резерви за кредитиране на държавата няма.

- Знаели ли са строителните компании, че няма да им платят, предвид факта, че бюджетът на АПИ се гласува общо, а не по конкретни проекти? Как тогава е трябвало фирмите да предположат, че ще си свършат работата, но няма да получат пари? 
- Не е било за възможно за никоя от фирмите, да предположат, че държавата ще откаже да се разплати. Цялостната картина за бюджета за пътни обекти е само в Агенция „Пътна Инфраструктура“, Министерства на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на Финансите. Дори и някакви суми по отделни пера да са станали публични при приемането на бюджета от Народното събрание, има механизми за вътрешни корекции, до които няма публичен достъп. Тук искам на обществото да стане ясен един важен факт. Съгласно действащите договори, ако една фирма откаже да изпълни разпоредено от АПИ задание за определен вид дейности, санкцията която Възложителят има право да u наложи е 100%. Пределно ясно е, че дори и да е имало някакви колебания относно финансовото състояние на АПИ, никое дружество не може да си позволи да откаже да изпълни възложената му работа, защото санкциите просто ще го заличат от пазара.

- За първи път ли държавата забавя толкова много средства? 
- В този размер, да. Назад в годините почти винаги е имало известно забавяне в някои плащания, но никога не е имало дебат за „редовността“ на договорите ни и диалога с администрацията винаги водеше до намиране на решение и изплащане на дължимите суми, обикновено през есента, но винаги преди Нова година

- Могат ли да се очакват фалити на фирми и колко хора ще останат без работа, ако все пак държавата не се разплати с пътните фирми до края на годината? 
- Ако не намерим работещо решение относно разплащанията, фалитите са неизбежни. Изброих по-горе основните причини. По отношение на човешкия потенциал, изграждан с много труд през годините от пътно-строителните фирми, със съжаление трябва да кажа, че вече има заявки от колеги, че са принудени да започнат да освобождават кадри. Имайте предвид, че в сектора пряко или косвено засегнатите ще бъдат над 100 000 души, които ще натоварят социалната система на държавата, едновременно с всички останали кризи, в които се намираме.

- Има ли риск през зимата да няма кой да чисти пътищата у нас? 
- Рискът е огромен. При наличието на дебат по отношение на действащите договори и забавените разплащания, ако в рамките на следващите две седмици не се намери решение, зимното почистване на републиканската пътна мрежа е обречено на провал, с всички съпътстващи проблеми за безопасността на придвижването на хора и товари. Имайте предвид, че АПИ през последните месеци не е възлагала дори елементарните дейности, свързани с безопасността и подготовката на пътната мрежа. В средата на октомври обикновено започва да вали сняг в планинските проходи, а не по-късно от 15 ноември се издава заповед за зимна обстановка. Няма други организации в страната, освен пътно-строителните фирми, които да притежават специфичния опит и специализираната техника, необходими за поддържане на пътищата при зимни условия. Време почти не остана и затова апелирам и се надявам на интензивен и ползотворен диалог в следващите дни с представителите на държавната администрация. Републиканската пътна мрежа е ключов елемент от националната сигурност на страната и решение трябва да бъде намерено.

- Постоянно се говори за незаконно строителство на магистрала „Хемус“, според вас има ли такова при паркиране на техника и поставяне на водостоци? 
- За съжаление, независимо от усилията ни през годините, пътния сектор е една от любимите „дъвки“ на политиците. Няма как да бъдем арбитри в политически спор между две противоположни тези. Има органи, които със съответни актове да установят наличието или липсата на нарушения и да наложат съответни санкции. Още веднъж бих искал да апелирам към всички: да намалим политическото говорене и да намерим работещи решения за наболелите проблеми в сектора.

- Докога ще продължите да протестирате и предвиждате ли и по-сериозни мерки като блокиране на ключови пътища например? 
- Тук трябва да отбележа, че протес­тът беше много по-скромен от предварителните заявки от страна на колегите, тъй като в интерес на все още съществуващите възможности за диалог с държавната администрация и Народното събрание, от УС помолихме нашите членове да се въздържат от действия с използване на строителна техника и затваряне на ключови пътни артерии в цялата страна. Ако не получим удовлетворително решение на поставените от нас искания, мога да ви уверя, че протестите ще ескалират. Предстои УС на ББК „Пътища“ да вземе решение за по-нататъшните действия. Имаме декларирана готовност за протести от подавляващото мнозинство от нашите членове. Предлагат се различни форми, които са в процес на обсъждане. И още веднъж да подчертая: протестът ни не е политически мотивиран, а е въпрос на оцеляване на цял един бранш. Надявам се, че никой не се опитва с манипулативни юридически тълкувания, силово да преразпределя строителния пазар.

Нашият гост
Инж. Стефан Чайков е председател на Управителния съвет на Браншова камара „Пътища” и член на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България - АИКБ. Организацията обединява фирми от пътно-строителния бранш, които проектират и изграждат пътища, предлагат консултантски услуги и извършват строителен надзор. По образование е пътен инженер и цялата му кариера е минала почти изцяло в пътния бранш. Започнал е кариерата си като предприемач във високото строителство, занимавал се е и с хидроенергийно строителство, изпълнявал е обекти в АЕЦ „Козлодуй”. От 2001 г. се занимава с пътно строителство. През август 2013 г. е назначен за председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” от тогавашния строителен министър Десислава Терзиева и остава на един от най-ветровитите постове в държавата близо една година.