- Стефания, на 19-ти ноември в залата на „Theatro отсам канала“, ще представиш твоя първи моноспектакъл „Затегнете коланите“. Какви провокации отправяш с него към публиката?

- Провокациите са да се радваме на живота сега - в момента, и да не си задаваме въпроси от рода на: какво щеше да бъде, ако беше станало еди-какво си и т.н., защото винаги едно такова „ако“ е препъни камък. Също така, да се изправяме срещу страховете си, да ги приемаме и да ги преодоляваме, за да можем да вървим напред и да се развиваме в посоката, в която сме си избрали.

Идеята за спектакъла тръгна от един мой текст, който показах на Здрава Каменова и Светльо Томов и те много го харесаха, а след това започнаха да ми изпращат на части и други интересни неща и идеи, които са близки до мен, въпреки че не са изцяло свързани с моята личност. 

- Героинята в твоя моноспектакъл прави равносметка на живота си, докато  самолетът, в който пътува пада и скоро ще се разбие... В тази драматична ситуация тя си задава редица въпроси, като: Какво щеше да стане, ако бях живяла по друго време, ако познавах Елвис, ако той се беше влюбил в мен? Ами, ако живеех на друго място... например в Холивуд? Ти задавала ли си си подобни въпроси и как се справяш с вълнението да си сама на сцената?

- Вече надскочих тези неща, може би това се случи с порастването и сега ме вълнуват други неща. Да съм сама на сцената беше голямо предизвикателство за мен, защото аз съм отборен играч и винаги съм обичала да си партнирам с някого, но така откривам и напипвам други нюанси, които ме провокират. Никога не съм имала амбиция да правя моноспектакъл – да, задавали са ми такива въпроси, получавала съм текстове, но трябва да ги припознаеш, за да се случи. Това, което Здрава и Светльо написаха ме спечели и им благодаря, защото няма амбицията за нещо, което е супер сериозно и софистикейтед и не е тежко като драматургия, а има една лекота, но също така не те оставя без да се позамислиш, което ми харесва. Идеята е зрителите на спектакъла да се посмеят, да се отпуснат, да се почувстват добре и да не се страхуват да полетят към техните мечти.

- Какви бяха първите отзиви, които получи от колеги и почитатели за „Затегнете коланите“?

- Много от колегите все още не са присъствали на представлението, защото засега съм имала само една среща с публиката, очаквам ги сега - на 19-ти ноември. Като цяло, мисля че „Затегнете коланите“ се хареса, защото чух хубави думи и вярвам, че са искрени. Имаше отзиви от зрители, че са много впечатлени от енергията ми на сцената, което е супер, въпреки че аз самата не  мога да я усетя. (Смее се.) Споделят ми също, че им харесва текстът и чувството за хумор в спектакъла, както и това, че в него има обрат. За момента отзивите са положителни и вярвам, че ще продължават да бъдат такива. 

- Преди броени дни, в зала 1 на НДК, се състоя поредният концерт от турнето на „Пеещи артисти“. Какво лично за теб беше усещането да си част от това събитие в културния ни живот и как реагираха зрителите на вашите концерти?

- Пролича си, че хората имаха нужда от такъв вид концерти, от нещо, което да напомни каква е била българската музика преди - с всичките й изключително талантливи автори и творци. Аз съм част от този проект, благодарение на Игор Марковски, който ме покани да взема участие в него. Тогава ми се стори странно и нереално, защото беше в началото на пандемията, когато всички си бяха по къщите, а ние се срещахме в парка... Наистина ми се струваше утопично да се случи тази идея, но то взе че стана! Игор положи огромни усилия за случването на „Пеещи артисти“.

- А как се случи красивият ви дует с Милена Маркова-Маца – „Аз бях дотук“, с който участвахте в турнето?

- Нашата песен с Маца наистина стана много хубава – свежо парче със закачка. Пепи Писарски е автор на музиката и се радвам, че се запознах с него. Двамата много си говорихме за едно време, за „Атлас“ и за негови текстове - той е дал много на българската музика и беше удоволствие да се работи с него. Клипът също стана хубав, въпреки че претърпя доста метаморфози, защото първоначалната идея беше да сме с едни поршета и да е съвсем като кино. 

- Ти си сред студентите на Стефан Данаилов, които разказаха спомените си за него в книгата „Колко е лесно да бъдеш обичан“. Какви емоции предизвика тя в теб, докато я четеше и думите на кои твои колеги те докоснаха най-силно?

- Имам особено мнение за личността Стефан Данаилов – той беше необятен за мен! Това не е човек, който можеш да опишеш с няколко разказа и истории, но е интересно като начинание. Всички колеги споделят много хубави неща за него в книгата и браво, че са успели да ги обемат в разказ. Аз лично не можах да се впиша в конкретни случки, за мен той е усещане, въпреки че имам доста хубави истории, но няма как да ги разкажа, защото в по-голямата си част са нецензурни. (Смее се.)  Стефан беше много добронамерен и с грижа към нас, дори когато правеше забележка, го правеше като родител към детето си, за да го насочи. Не смятам, че беше педагог в истинския смисъл на думата, а човек, който успява да те вкара в тази професия, ако си достатъчно сензитивен. Той беше провокатор – умееше да провокира с думи и поведение.

- Много твои колеги казват, че са усещали Стефан Данаилов като баща, така ли беше и с теб?

- Не съм го усещала като баща, а по-скоро като ангел, който бди над нас - кой накъде и как ще поеме в професията и в живота. Малко са преподавателите, на които целият клас успя да се реализира в театъра. Той беше искрено загрижен и се усещаше грижата му за нас, а също така беше супер внимателен и успяваше да намери път към всеки.

- Кои са най-хубавите думи, които ти е казвал легендарният ни актьор?

- В края на четвърти курс играх Бернарда Алба в Плевен, където беше премиерата и след представлението Стефан дойде, прегъна ме и каза: „Браво, моето момиче!“ Финалът на спектакъла – с монолога на Бернарда е много силен и Стефан беше просълзен, а той много трудно плаче, това е голямо признание за мен.

- Какви бяха твоите първи впечатления от Мастъра, както го наричате с колегите ти и как ви посрещна той в първия час в НАТФИЗ?

- Първият час бях толкова ошашкана! Бяхме ужасно голям клас, но впоследствие повече от колегите отпаднаха. Стефан беше много искрен с нас и едно от нещата, които ни каза беше: „Внимавайте да не се гаджосате!“, но след две седмици повече от колегите бяха със „сериозни“ връзки... (Смее се.)  Също така ни каза, че всеки от нас трябва да продължи да работи това, за което е учил и да се реализира в професията. Винаги съм имала голям респект към неговата личност и той го е усещал – беше изключително интуитивен като човек и не е е имал колебание да ме приеме в класа си, след като първоначално бях в специалност „Кукли“. Писмото му към нас – неговите студенти, разкрива много за него, защото Стефан, както беше джаста праста в приказките, така и изключително чувствителен и много колоритен. 

- С кои от състудентите ти си най-близка?

- Ние си имаме даже една обща група, в която чат-пат си пишем, защото не можем много да се виждаме и живота ни е доста динамичен. Винаги има повод, заради който да се съберем, или да си пишем, като Деня на будителите, който беше от най-важните празници за Стефан, както и за рождения му ден, или за годишнина от кончината му. Сега Роси Обрешкова иска да прави честване за 80-годишнината му и сигурно ще се съберем отново със състудентите. С някои от тях се виждаме по-често, като Ваня Шерева например. Скоро се видяхме и с Асен Блатечки - той ме покани на новия му спектакъл и отидох да го гледам.

- Тази година дъщеря ти Катерина беше абитуриентка. Тя към каква специалност се е насочила и по какво прилича най-много на теб?

- Тя вече учи архитектура. Може би прилича най-много на мен по усмивката, излъчването и по това, че понякога отказа да говори. (Смее се.) Също така, по чувството за хумор и по това, че е своенравна. 

- Освен всичко това, ти си и сред най-харесваните ни актриси. Кога осъзна, че си красива?

-Усещам позитивните погледи и се радвам на независимата оценка на публиката, която е под формата на въпрос - т.е., радвам се, че съм сред обичаните актриси, по твоите думи, но не бих се потопила в море от комплименти. В този смисъл, благодарна съм и знам, че имам още какво да покажа. 

- А какво ти дава това да си арт-терапевт във фондация „Рестарт“, която има за цел да помогне на хора със здравословни проблеми?

- За съжаление не мога много често да практикувам арт терапията, но когато имам възможност го правя. Това ми дава нещо съвсем различно - спокойствие и усещането да бъда с различни хора и техните проблеми. Там обсъждаме много неща, говорим си и целта е те сами да стигат до варианти на това - да погледнат ситуацията и проблема от друг ъгъл и да започнат да мислят по нов начин. 

- В какво вярваш?

- Вярвам, че нещата се случват в точния момент и че всичко води до нещо, независимо дали е дълъг периодът на пътуването и каква е целта. Мисля, че всичко се подрежда така, както трябва и имаме определени задачи, от които трябва да научим нещо, за да продължим напред. Може да е тежко, или леко - някои са благословени с изключителна харизма и имат по-равен път, а други вървят по по-сложния път, но трябва да намериш причината за това, а не да казваш: защо на мен се случва? Всичко си има обяснение и не е случайно, че точно на нас ни се случва това.

- Имаш ли любима мисъл, или цитат?

- “Всичко предстои“.

Нашият гост

Красивата актриса Стефания Колева успя да спечели сърцата на родната публика с появата си на малкия екран в сериалите „Тя и той“  и „Клиника на третия етаж“. Успехът й на сцената и на екрана изглежда почти предначертан, защото тя е завършила НАТФИЗ в един от най-звездните класове на легендата Стефан Данаилов. Сред състудентите й са други популярни днес имена, като Асен Блатечки, Валери Йорданов, Иван Бърнев, Ненчо Илчев, Галя Сарафова, Ваня Щерева, Наталия Асенова, Башар Рахал и Карла Рахал. Почитателите на Мелпомена познават Стефания и от редицата й успешни превъплъщения на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. В новия театрален сезон тя блести в постановките „Едни момичета“, „Теремин: музика, любов и шпионаж“, „НеоДачници“, „Капитална грешка“, „Наблюдателите“, „Лъжи ме, обичам те“ и „Ножица-трепач“, както и в първия й моноспектакъл „Затегнете коланите“. Стефания притежава не само артистичен, но и музикален талант, който бе забелязан и от Игор Марковски и тя стана част от неговия проект „Пеещи артисти“. Звездата от „Тя и той“ и „Полицаите от края на града“ има една дъщеря – Катерина, която тази година беше абитуриентка.