Наричат леката атлетика „царицата на спортовете”, а световен рекордьор в някоя от дисциплините е направо като почетна длъжност. Не са много хората, които не са чували кой е най-бързият човек на света или кой е скочил най-високо. Стефка Костадинова остана единствената ни действаща рекордьорка, спомен за едно славно минало на българския спорт, което все повече се отдалечава във времето. Но пък онези прословути 209 см са все така недостижими за останалите...

Началото обикновено е една малка крачка, но не и за Стефка. В първото си състезание - на 12-годишна възраст - скача над летва, поставена на 166 см без да знае, че това е световен рекорд за възрастовата ѝ група. Бързо става ясно, че в спортното училище „Васил Левски” в Пловдив има феномен. На приемния изпит в пети клас всичките треньори я искат в своята група, но „дългата клечка” е за леката атлетика и скока на височина. В 7-и клас Стефка вече е майстор на спорта и скача удивителните за възрастта си 190 см, с които дори сега би попаднала във финалите на най-големите състезания. На 19 години пък за първи път минава над двата метра на 25 август 1984-а, точно по времето на летните олимпийски игри Лос Анджелис. Резултатът би ѝ донесъл медал, но България бойкотира най-голямото спортно събитие...

В сектора за скок на височина Костадинова не стъпва на празно място. България има сериозни традиции в дисциплината - Йорданка Благоева е световна рекордьорка от 1972-а до 1974-а със 194 см, а Людмила Андонова връща върховото постижение под родния трибагреник 10 години по-късно с невероятните 207 см. Конкуренцията ѝ е така необходимият стимул и вдъхновение за младата Стефка, последните и най-трудни стъпала по пътя към световния връх.

Резултатът първо е изравнен - на 25 май 1986-а в София - да, по това време българската публика гледа на живо най-големите спортни постижения в света в изпълнение на своите любимци! Седмица по-късно отново на националния стадион „Васил Левски” е преодоляна летвата от 208 см - Стефка Костадинова става третата българка със световен рекорд в скока на височина. Тогава още никой не знае, че върховото постижение е „пленено” за десетилетия напред. Следват и световните рекорди в зала, единият от които носи на новата прима злато от шампионата на планетата. А година по-късно е световното първенство в Рим и всичко се нарежда като в приказките - 80-хилядният „Стадио Олимпико” е препълнен, а стотици милиони гледат пред телевизорите по цял свят как Вечният град става арена за един вечен рекорд. 

„И Костадинова полетя...”, „Стефка прескочи света”, „Костадинова лети към звездите”, „Най-високата дама на планетата” са само част от заглавията на световните медии.

Но човек дори и да лети, трябва да се приземи. Този момент идва и за Стефка, при това твърде скоро. Първо пропуска отличния шанс да се окичи с олимпийско злато - остава втора на олимпийските игри в Сеул през 1988-а, въпреки че преди това доминира безапелационно в сектора. За всеки спортист подобно постижение би било връх, но за класата на Костадинова изглежда недостатъчно. Най-тежкият бич за спортиста - травмите, застават на пътя ѝ към нови върхове.  Тежка контузия в ахилеса пък я лишава от шанс да покаже най-доброто от себе си на игрите в Барселона през 1992-а - Стефка остава 4-а с незначителните за нея 194 см. А година по-късно отпадна в квалификацията на световното първенство в Щутгарт.

Устремът на невинния първи полет е прекършен, но българката показва, че освен физическите дадености, притежава и характера на голям шампион. Завръща се със световна титла в Гьотеборг едва 6 месеца след раждането на сина си Николай - също рекорд, който едва ли ще бъде надминат. А на следващата година в Атланта и мечтаното олимпийско злато вече грее на гърдите ѝ. При това в най-силния финал в историята - пет състезателки постигат поне по 2 метра. Налага се Стефка да направи най-високия скок в историята на олимпийските игри - 205 см, за да си гарантира титлата.

След този триумф на практика не остава нищо за печелене и година по-късно Костадинова участва в последното си състезание, след което се отдава на кариера в спортната администрация. Първоначално е вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика, след което става зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, от 2001-а - зам.-министър. През 2005-а пък е избрана за председател на Българския олимпийски комитет - първата жена на тази длъжност, а и първият олимпийски шампион, като наскоро бе преизбрана за пети мандат. Може би най-добрата комбинация, която да вдъхновява следващите поколения български спортисти да се стремят към най-високия връх.

Единствена в залата на славата

Световни рекорди и олимпийски титли имат малко спортисти по света, но все пак стотици. Но Стефка Костадинова е уникална не само с върховите си постижения, а и с цялостната си кариера. Друг от рекордите ѝ е... над 3 км - толкова е сборът на всичките ѝ официални скокове. Нейни са 10 от 15-те най-добри постижения в света, а 197 пъти прескача летва от два метра. Тя е и единствената българка, удостоена със спортен „Оскар” наред с най-великите спортисти в историята, също е и първата и единствена засега родна атлетка в Залата на славата на „царицата на спортовете”. А в нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с височина 209 см. Рекорд, достоен за музей...