България има двете най-добри гимнастички от началото на годината! След като Боряна Калейн спечели многобоя на Световната купа в София, Стилияна Николова нанесе своя удар с първа голяма титла в кариерата си при жените – европейското злато на първенството в Будапеща. Така българският отбор вече гледа като фаворит към олимпийските игри в Париж, където двете отново ще се вкопчат в надпревара с останалите си конкурентки, а може би дори най-вече една с друга, за най-престижните медали в спорта.

Стилияна наследи именно Боряна на европейския връх – Калейн беше предишната континентална шампионка, а има спортове и художествената гимнастика е сред тях, в които първенството на Стария континент е на практика световно. В унгарската столица беше и бившата европейска шампионка Дария Атаманов (Израел), и последните две световни – София Рафаели (Италия) и Дария Варфоломеев (Германия), така че надпреварата премина при възможно най-високата конкуренция. Именно шампионките на планетата направиха компания на Николова на почетната стълбичка – с много стабилна игра на всички уреди италианката събра многобой от 139,750 точки, а германката игра с доста неточности, грешки на лента, изпускане на обръча извън килима и резултатът й 138,450 т. може би малко несправедливо й донесе бронза пред Калейн, която завърши със 135,550 т.

Но никой не можеше да се сравни с малката голяма Стилияна. 141-сантиметровото чудо изигра на невероятно ниво всичките си съчетания – сбор от 143,750 т., а шедьовърът бе последната й поява на килима с топка. Българката получи 37,200 т. - най-силната оценка на цялото първенство. Така Николова намери мястото си в дългия списък със златни момичета на българската художествена гимнастика и даде заявка за нещо повече и на олимпийските игри в Париж, където само многобоят ще носи отличия.

А денят се превърна във фантастичен триумф на българките, които спечелиха и отборното класиране с общото представяне на двете индивидуалистки и ансамбъла. След някои неубедителни изяви от началото на годината, довели дори до размествания в състава, тимът на Весела Димитрова „възкръсна“ в разгара на сезона със злато в многобоя. Магдалина Миневска, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Маргарита Василева бяха безапелационни и в двете си излизания на килима и излязоха с почти 3 точки пред конкуренцията – 74,000 т. срещу 71,200 т. за Италия и Испания. Общият сбор на България за отборното класиране пък е 343,150 т., втори отново са италианките с 338,550 т., а трети – израелките 334,500 т.

А Боряна се реваншира ден по-късно на уредите с титла на обръч – 35,250 т., докато Николова остана втора с 34,950 т. Това бе първа европейска титла за България на този уред от 1988 г., когато златни медали печелят Адриана Дунавска и Бианка Панова... Калейн взе и бронз на бухалки, а дебютантката в тима ни Елвира Краснобаева пък „се разписа“ сред медалистките с бронз на лента. Може би за да потвърдят максимата, че всичко в спорта е и въпрос на ден. А големият ден за Стилияна, Боряна и ансамбъла предстои през август в Париж. Все пак Стили е наследничка на голяма спортна традиция – майка й Паулина Николова е световна шампионка с ансамбъла от 1985 г., а баща й Илия Дяков е част от националния отбор по футбол на световното първенство в Мексико през 1986 г. А Стилияна, която е родена в Кайро, знае от съвсем малка каква иска да стане и за целта идва в България едва на 13 години, за да има достъп до тренировки на най-високо ниво. Само 5 години по-късно вече побеждава най-добрите в света и е едно от доказателствата, че понякога мечтите се сбъдват...

Шампионката: Лишенията си заслужават

Стилияна Николова приема европейската титла в Будапеща като стъпка към олимпиадата в Париж. И държи да е сигурна, че е направила всичко, което зависи от нея, за да е на върха.

Наградата дойде, след като си свърших работата и от това съм най-радостна – призна шампионката. - Знам, че мога всички съчетанията да си ги изиграя даже още по-добре и се стремя към това по-добро изиграване. Много се радвам, че Боряна Калейн ме посрещна след последната композиция. Миналата година тя ми каза, че догодина ще бъде по-добре, че догодина ще имам по-добър резултат и сега ми каза: „Ето, видя ли, че можеш“. Много й благодаря за подкрепата и това, че винаги е до мен. Този медал струва много лишения и много труд, но всичко си заслужава. Целта ми на олимпиадата е наистина да си изиграя по възможно най-добрия начин и четирите съчетания, пък каквото е рекъл Господ това ще се случи... но аз да си свърша работата.“