Само преди дни „Ливърпул“ ликува с първа титла в Англия след 30-годишна пауза. А на подмятане на журналисти, че селекционерът Юрген Клоп е най-добрият треньор в света, германецът отговори: „Мисля, че най-добрият е Гуардиола.“ Според едни – красив жест да правиш комплимент на съперника, седейки облечен в тениска с надпис „шампион“ и приемайки поздравления от цял свят. Но Клоп може и да е казал истината. 
За последните 10 години Гуардиола е повлиял най-силно на развитието на футбола. Повече от всеки друг треньор. И  възхищението е напълно в стила на Клоп, който като цяло е образец на адекватност. А дали е прав, фактите говорят сами за себе си. 

Всъщност двамата имат много достойнства и качества, които правят всеки един от тях по своему уникален. Но все пак има нещо, в което Пеп може да се научи от треньора на „Ливърпул“.

Много може да се спори колко силно Гуардиола е повлиял на трансферите на „Барселона“ преди години - там той бе себе си, беше легенда, ползваше се с доверието на президента Жоан Лапорта. Но все пак бе начинаещ треньор с радикални идеи. Не може обаче да се спори с неговото влияние върху „Манчестър Сити“. Той отлично познава топ мениджърите на клуба. С Феран Сориано, генерален директор на холдинга "Сити Футбол Груп", пътят му се пресича в „Барселона“. А с Чики Бегиристайн, спортен директор на клуба, се познава още от юношеските години. Гуардиола има думата не само за стартовия състав и тренировъчния процес, той не е просто треньор. Каталунецът до голяма степен определя стила, с който отборът работи на трансферния пазар. А че „Сити“ си има стил, е безспорно. Клубът не купува суперзвезди и не взима играчи над 30 години. За 4 кампании тимът само два пъти привлече по-възрастни футболисти и то през 2016-а - първото лято на Пеп в Манчестър. Но Нолито и Браво не оправдаваха очакванията и повече такива „грешки“ не се повториха. 
В трансферната политика на „Манчестър Сити“ има и определена закономерност – повечето са новаци, малко над 20 г., които в предишните си отбори се отличават с техника, бързина или интелект (в идеалния случай и трите качества). В основата на сегашния състав именно този принцип е заложен. Жезус преминава на 20 г., Бернарду – на 22, Лапорт, Родри, Едерсон – на по 23 . Изключения правят Марец и Уокър, които са на по 27 г. И всичките тези футболисти не са суперзвезди. Най-скъпият (Родри) дойде срещу 70 млн. евро, а най-евтиният е Жезус (32 млн. евро). Повечето трансфери са в рамките на 40-50 млн. евро. 

Системата е такава - клубът взима играчи, които са се изявили въпреки младостта си, за да станат лидери в тима за дълги години напред. Или пък да бъдат продадени скъпо, ако кариерата им не потръгне. 
Така за 4 г. отборът не само се подмлади, а с добрите си футболисти постоянно печели трофеи. Разбира се, има и провали, но те са по-малко.

Тази трансферна политика не е лоша, но се вижда обаче, че остарява. Показва „Ливърпул“. Подходът на Юрген Клоп е уникален. Всеки в щаба има помощници, които работят с вратарите, физиотерапевти. От всичките си колеги само Клоп повика специалист за аутите. И той работи върху дишането на футболистите, както и треньор, занимаващ се с психологическата устойчивост. Клоп делегира пълномощия, иска тимът му да е готов и за неочакваното. Тази почти маниакална детайлизация е наложена и в трансферите на „Ливърпул”. Клоп няма такова голямо влияние върху босовете като Пеп. Клубът има малко траснферни цели и това е една от причините да си пази добрите играчи. С благословията на Клоп шефовете се отказаха от резервни опции за подсилване. „Ливърпул” или купува онези, които са под №1 в списъка, или не взима никой. Така клубът не успя да купи Върджил ван Дайк от „Саутхямптън” и не взе следващия, а зачака следващия трансферен прозорец. После не купи Тимо Вернер, но не тръгна да наддава за Лаутеро Мартинес. Трябваше им само Вернер и никой друг. 
Ако Клоп желае играч, няма значение на колко години е или колко струва - взима го. На този принцип „Ливърпул” би всички трансферни рекорди с вратар и централен защитник, но събра пъзела. Анди Робертсън бе намерен в „Хале” за 9 млн. евро, но той "затвори" лявата страна по-добре от всичките  бекове на „Сити”. Мане струваше 41 млн. евро, а Салах – 42. Когато сделките бяха направени, играчите изглеждаха прекалено скъпи. А сега, ако им бяха поискали двойно повече, едва ли би изглеждало прекалено. И това е заслуга на Клоп. Всъщност такъв отбор се гради дълго. Но когато най-накрая е готов, слаби места няма.

Най-лесно е да се критикува Пеп Гуардиола за големите харчове. Действително той харчи повече от Клоп. Но работата не е в парите. А че дори и с всичките пари не може да реши хроничните проблеми в състава. Гуардиола освободи от тима Сабалета, Коларов и Клиши през лятото на 2017-а. Какво му трябват? Крайни защитници. И на този пост за 3 години се изредиха Зинченко, Делф, Данило, Уокър, Менди, Анхелиньо, Канселу. И дори всички да са здрави, в суперсилния състав на „Сити” остават слабите места. На Пеп му е необходим ляв бек, а за това време Клоп купи Робертсън и повика Александър-Арнолд от младежкия тим. 
И ако Гуардиола има на разположение 1 милиард евро за крайни защитници, нека намери идеални. А той харчи, но не намира. Юрген има друг подход към окомплектоването на отбора, много по-детайлен и точен. И сякаш този подход работи по-добре. 

Разбира се „Сити” не загуби първенството заради левия защитник. Става дума за съвсем друго. „Ливърпул” триумфира, имайки стартов състав без слаби места. Защото този отбор бе събран не на конвейер, а на принципа - или този, или никой.